Развитието на туризма в България


Категория на документа: Право




Реферат

на тема

"Развитието на туризма в България"

Изготвили:
Златомир Дончев и Христо Димитров
Xа клас

Съдържание :

1. Същност, значение и видове туризъм.
2. Общи изводи за положението на България на световния туристически пазар.
3. Важни проблеми в развитието на българския туризъм.
4. Заключение.

1. Същност, значение и видове туризъм.

Понятието "туризъм" в най-тесния смисъл на думата означава вид спорт, при който се преодоляват известни разстояния. А в широк смисъл това е "обиколка", "разходка". Но под думата "туризъм" се разбира и самата дейност, свързана с пътуванията и организиране на престоите, обслужването, осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. В този смисъл туризмът е стопански отрасъл. Той поражда необходимост от създаването на някой производствени отрасли, които имат за цел да задоволят туристите с необходимите средства - транспорт, продукти, изделия на хранителната промишленост, производство на сувенири и др. Поради това туризмът има икономическа същност и в много страни, включително и в България, туризмът е важен стопански отрасъл.

Туризмът дава добри икономически резултати, които биват преки и косвени. Преките се получават от приходите (част от тях валутни) - нощувки и храна, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване и престои.

Туризмът има голямо икономическо и културно значение. Явява се мощен фактор на международното сътрудничество, играе съществена роля в общуването между народите, дава възможност за пълноценна физическа и психическа отмора, за възстановяване здравето и силите на хората. Туризмът допринася за развитието и на други стопански отрасли - селско стопанство, транспорт, търговия. Той поражда необходимостта от изграждане на туристически съоръжения, транспортни средства и комуникации, производство на стоки за широко потребление и др. Дава тласък в развитието на сувенирната промишленост и в тази връзка - за възраждането на много стари занаяти.

Според мястото на провеждане туризмът се дели на вътрешен и международен, според начина на провеждане - на организиран и неорганизиран, според продължителността - на дълготраен, краткотраен и сезонен, според целта - на рекреационен, лечебен, спортен, конгресен, култов (религиозен), морски, планински, ловен и др. Според приходите международния туризъм бива активен и пасивен. Активен туризъм е този, при който повече туристи идват в страната и приходите превишават разходите. Пасивният туризъм е този, при който броят на излизащите от страната туристи превишава този на влизащите и приходите са по-малко от разходите. България е страна на активен международен стопански туризъм. Той носи повече доходи, отколкото разходи на държавата.

Както при вътрешния, така и при международния туризъм съществува особена категория туризъм, наречена социален туризъм. Той се осъществява от отделни лица или групи, но средствата се осигуряват от синдикатите или от държавата.
Спрямо европейският туристически пазар за 2002 година делът на България нараства на около 2 процента срещу 1,9 за 2000 година .

Относителният дял на различните континенти към туристическия ни пазар е следния : 96,64 % за Европа , неустановен произход - 2,74 % , Америка - 0,29 % , Азия и Близък Изток - 0,15 % , Африка - 0,08 % . Европейският пазарен дял за 1996 година се формира най - вече от

Източна Европа - 38,03 % , с най - голямо участие на Русия и Румъния - съответно с по 18,16 и 18,61 % ; Южна Европа - 35,4 % с най - голям дял на Югославия - 31,31 % и Гърция - 3,54 % ; Югоизточна Европа - 20,04 % с най - голямо участие на Турция - 19,91 % ; Западна Европа - 2,16 % с най - голям дял на Германия - 1,56 % и Великобритания - 0,59 % . Очевиден факт е , че с водещи позиции за съответната година са страните съседки на България , но не бива да се забравя , че данните най - вероятно включват голяма част от транзитните пътувания на гражданите на съседните нам държави .

Регистрираните приходи от активен международен туризъм са 358 млн. долара , без да се отчита вътрешния регионален туризъм . Като относителен дял от прихoдите за Централна и Източна Европа те представляват около 0,21 % , 8,32 % от тези за Европа . България не е класирана сред 60-е страни наблюдавани от СТО с най - високи приходи от туризъм .Първо място се държи от САЩ със 17 - 18 % . Средният приход от турист с престой в България е близо 90 американски долара , при среден разход на германски турист 565 долара , на английски 556 , португалски 355 и испански 326 долара . Значително по - високи са средните разходи на французин в чужбина - 777 американски долара , на италианец - 732 , на австриец - 711 , на ирландец - 665 . А именно тези платежоспособни туристи , склонни към извършването на разходи за туризъм , представляват само около 3,26 % от общия туристопоток за страната . Допълнително за ниския среден приход на турист у нас допринася и факта , че относителния дял на транзитните пътувания у нас е висок - около 60 % от общите пътувания на чуждите граждани у нас .

За съжаление през последните години в България силно се разви пасивният международен туризъм , като това представлява износ на и без това ниския ни национален доход . Броят на българските туристи в чужбина е близо 4,4 млн. души , при което се забелязва , че служебно са пътували само 177 хиляди наши сънародници.

Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ са:
1. тур операторската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитието на туризма в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.