Разработени въпроси по гражданско право


Категория на документа: Право


СК - Упражняване на родителските права и задължения
Чл. 72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Правната уредба се състои от императивни правни норми, поради което ФЛ не могат да внасят промени в своята дееспособност въз основа на свои волеизявления. Дееспособността всветлината на чл.2 до 4 от ЗЛС е годността на едно лице да извършва правни действия. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира приложение спрямо правомерни правни действия. Следователно под действие трябва да разбираме такива волеви актове на ФЛ, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Следователно дееспособността е годност да се извършат правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения.
Гражданската дееспособност е признато и гарантирано от закона качество на ФЛ със свои правомерни действия да пораждат правни последици, които могат да бъдат възникване, съхраняване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и гр. правни задължения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв момент от развитието на човешкото същество, когато то е достигнало необходимата психофизическа и интелектуална зрялост.
У нас съгласно чл.2 от ЗЛС гражданско пълнолетие настъпва на 18г., с което се придобива и дееспособността. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценото участие на ФЛ не само в гр. оборот, но и в останалите области на социалния и политическия живот.Недееспособните лица са лишени от такова участие и са зависими при задоволяване на своите потребности от волята на др. ФЛ.
Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. Следователно докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно.
Правното значение на дееспособността се проявава главно при сключването на правни сделки и извършване на такива други правомерни правни действия, за които законът изисква неиното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликтоспособността, като предпоставка за гражданска отговорност при непозволено увреждане. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприема неформален, конкретен подход. Деликтоспособността зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретно лице и проявава своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
Степени, ограничение и отнемане – у нас дееспособността възниква постепенно поради което се различават три степени в нейното развитие и лицата влизат в три групи: 1. малолетни до навършване на 14г. възраст, когато лицата са напълно недееспособни; 2. непълнолетни от 14 до 18г. възраст, когато лицата са ограничено дееспособни; 3. пълнолетни с навършване на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и се придобива качеството дееспособност.
Режимът на дееспособността е усложнен освен поради диференцираната уредба на всяка от изброените степени още и поради особеностите, които са предвидени при извършване на правни действия в отделните клонове на гражданското право.
С навършването на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и ФЛ е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. То се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят поради болестно състояние, но не са поставени по запрещение. Дееспособността може да се ограничава само по прадвидения в закона ред. По изключение лица навършили 16г. възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това с разрешение на председателя на РС по местожителството на лицето слет като изслуша непълнолетния, неговите родители или попечителя му. Встъпването си в брак непълнилетният придобива дееспособност с единственото ограничение, че правни действия по разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на РС по местожителството си. Сключването на брак от непълнолетен има за последица еманципирането на последния, което представлява придобиване на дееспособност преди навършване на гр. пълнолетие.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона случаи. Така за осиновяването на навършил 14г. дете се изисква неговото съгласие за изменение на собственото име на осиновено лице навършило 14г. също се изискво то да изяви воля. Трудовата дееспособност настъпва на 16г., а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14г. лица/погледни чл.301 от КТ ???/.
Гр. дееспособност се прекратява с смърта или с поставянето на лицето под пълно запрещение.
Лицата от 14 до 18г. са непълнолетни. Те са ограничено дееспособни. С навършването на 14 г. възраст настъпва качествена промяна на правния статут на ФЛ, тъй като напълно недееспособни те преминават в състояние при което могат лично да извършват правни действия, т.е. техните волеви актове стават правно релевантни. Ограничението се състои в това, че за някои правни действия се изискват допълнително и волеизявления на други правни субекти за да бъдат действителни. Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на РС за някои от правните си действия. Режимът на дееспособността на непълнолетните се съдържа главно в чл.4 ЗЛС и чл.73 ал.1 и 2. от СК. Той обхваща три групи сделки които непълнолетните могат да извършват при различни условия: 1. непълнолетните са напълнодееспособни , когато извършват сделките по чл.4 ал.2 от ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други допълнителни волеизявления – това са обикновените сделки за задоволяване на текущите нужди на непълнолетния и сделки на разпореждане със средства, които непълнолетния е получил с/у вложен от него труд; 2. на специален режим са подложени сделките на рапореждане, които непълнолетните могат да сключват; 3. Сделките на управление, както и тези чрез които се извършват разпореждания в полза на непълнолетни лица, както и процесуалните действия за защита на субективни права на непълнолетния. За правните действия от тази група е характерно , че се извършват от непълнолетните с попечителско съдействие на един от родителите или попечителите.
Лицата които не са навършили 14г. възраст са малолетни, те са напълно недееспособни. Вместо тях и от тяхно име такива действия извършват техните закони представители. Всеки от родителите е законен представител на малолетните си деца. На лица които нямат родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават настоиници които действат като техни законни представители. Родителите и настоиниците са длъжни да се грижат както за личността така и за имуществото на малолетните. Те сами извършват правни действия на управление. Действия на рапореждане с права на малолетните могат да се извършват от законните представители само при условията на чл.73 ал.2 от СК.
Малолетните лица от 10 до 14г. когато се допуска от съда осиновяването им се изслушват освен ако те познават осиновяващия като свои родител. Извън този случаи малолетните лица според нашето законодателство не могат да извършват валидни правни действия.
3.Поставяне под запрещение.
Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на ФЛ може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица.
Правната уредба на поставянето под запрещение е комплексна, тя включва една материално правна норма – чл.5 от ЗЛС и процесуалните правила за особеното исково производство при съблюдаването на които съдът се произнася по иска. Чл275 – 277 от ГПК:Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.
Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни ФЛ при две условия:
1. Първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята. Изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Слабоумието според медицинсата наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност и олигофрения. Душевните болести представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите ако са причинили душевни болести също могат да послужат като основание за запрещение;
2. От съществено значение за поставянето под запрещение е как се отразява болестното състояние в/у възможностите на лицето за сазнателни действия и насочване на волята. Чл.5 от ЗЛС допуска поставяне под запрещение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своте работи или е намалила възможностите му за това. Втората материална предпоставка за запрещението ще бъде налице когато страдащия от слабоумие или душевна болест не може да възприеме съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и волята са по слабо засегнати в следсвие на което е намалена възможността лицето да се грижи за своите работи, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.
До ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат.
Пълнолетните лица и еманципираните непълнолетни лица могат да бъдат поставени както под пълно така и под ограничено запрещение.
Иск за поставяне под запрещение пред ОС по местожителството на засегнатото лице могат да предявят съпругът, близките роднини, както и всяко заинтересовано лице, което действа в обществен интерес или в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Участието на прокурора е задължително независимо кои е предявил иска и той може да обжалва Р. на първоинстанционият съд, без значение в какъв смисъл е то.
Лицето, чието запрещение се иска задължително трябва да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него за да го разпита. Ако съдът намери за необходимо след разпите му назначава временен попечител. До назначаването на настойник или попечител.
Съдът преценява дали се налага назначаването на вещото лице.
Съдът не е обвързан с вида на зепрещението претендиран в исковата молба. Той определя степента на ограничаване на дееспособността, самостоятелно и въз основа на събраните доказателства по делото.
Решението с което се уважава искът има за последица отнемане на гражданската дееспособност при пълното запрещение – лицето се приравнява на режима на малолетните; ограничено запретения се приравнява на режима, който важи за непълнолетните ФЛ.
Решението с което се отхвърля искът не засяга дееспособността на ответника и няма конститутивно действие. Съпругът и респ. родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в обществено заведение такъв е управителят на заведението. В тези случаи не се образуват дела за настойничество или попечителство в общината чл.128 от СК. Във всички останали случаи след влизане в сила на Р. за поставяне под запрещение съдът съобщава това на органа по настойничество и попечителство при съответната община.
Когато има основания за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение, още от органа по настойничество или от настойника.
4. Настойничество и попечителство
Правната уредба на настойничествоот и попечителството се съдържа в чл.109 – 128 на СК.
чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.
Орган по настойничество и по попечителство
чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Настойнически съвет



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени въпроси по гражданско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.