Разработени въпроси по гражданско право


Категория на документа: Право


е в България. Това се отнася за вътрешния А. Но ако А е международен - могат.
За компетентността па А не важат териториалните и личните препели на юрисдикцията на съдилищата на държавата, в която е неговото седалище. От тачи гледна точка той е транснационален.
Мястото па А се определя по взаимно съгласие па страните.
3. За разлика от ГПК, ЗМТА съдържа предимно диспозитивна уредба. Субсидиарното прилагане па ГПК по неуредени от ЗМТА въпроси е изключено от чл.24 ЗМТЛ.
II. Видове А
1. Според устройството:
а) постоянни арбитражни институции
б) А ад хок (инцидентен А)
2. Според местожителството или седалището на страните:
а) международен - поне едната страна има местожителство или седалище извън България;
б) вътрешен (местен) - и двете страни - в Българияя;
3. Според предмета на спора:
а) А по правни спорове;
б) А по неправни спорове (за приспособяване на сключения договор към нови обстоятелства).
2. Арбитражно споразумение и неговото значение
. Арбитражно споразумение
1. Същност на АС
а) АС е договор за А. С него страните възлагат на А определен възникнал или евентуален спор между тях относно определено частноправно имуществено отношение, което може да бъде предмет на А АС е източник на правораздавателиото правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение.
б) АС е процесуален договор. То трябва да отговаря както на изискванията за валидност на договорите, така и на изискванията на процесуалния закон: арбитруемост и писмена форма.
2. Допустимост п сключване на АС
а) Допустимостта па АС съвпада с допустимостта на А. Споровете, които могат да бъдат предмет на А са арбитруеми. Такива са:
- само граждански (частноправнн) спорове;
- само имуществени спорове (за оценими в пари права);
- само за права, които са в разпоредителната власт на техния носител - това са правата, за които може да се сключи съдебна спогодба; А е недопустим по дела, конто могат да бъдат започнати от прокурора или чието разглеждане става с неговото участие (обществен интерес);
- по силата на чл.9 ал. 1 изрично са изключени от обсега на А споровете относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка и права, произтичащи от ТПО;
- вътрешен А е недопустим, когато страна по спора е българската държава или българско държавно учреждение (по международен може),
Арбитражното решение по неарбитруем спор е нищожно.
б) АС трябва да бъде сключено и писмени форма (за действителност)
3. Правни последици на АС - те са процесуални и важат само между страните.
и) АС е относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иск по същия спор пред държавен сьд. Ответникът трябва
Да се позове на него до края на първото заседание.
б) АС поражда правомощие (компетентност) на арбитражния съд да разгледа и реши възложения му спор.
в) АС поражда между стрините насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на А.
3. Възможност за съдебен контрол на доброволния арбитраж
Арбитражен съд
1. Между стрините и арбитрите има особено гражданско (а не публичноправно) правоотношение. Страните дължат на арбитъра възнаграждение
2. Образуване на арбитражен съд - уредбата е диспозитивна. Процедурата по чл. 12 ЗМТА важи, ако страните ме са уговорили друга.
а) Когато Л съд е едноличен, страните по взаимно съгласие избират арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, той се назначава от назначаващия орган. Тона е председателят на ПТНII при търговски спорове и Софийският градски сьд при нетърговски спорове.
б) Когато Асъд е колегиален, всяка страна посочва по един арбитър, след което посочените избират третия, които е председател па АС. Ако някой не посочи или двамата не изберат трети, това прави назначаващият орган.
3. Арбитърът трябва да бъде независим и безпристрастен. Иначе -отвод н заместване.
V. Арбитражно производство (АП)
1. Диспозитивното начало важи с по-голяма сила, отколкото в съдебния процес - тон е конвенционален процес.
Принципите за равенство и участие на страните важат и имат повелителен характер - те са предел на договорната свобода. Устността и непосредствеността важат. Участието на прокурор е недопустимо. Публичността е недопустима.
2. АП започва в деня, когато ответникът получи искането за арбитраж, отправено от ищеца, освен ако страните са уговорили друго. Това е важно, защото от този ден се прекъсва погас. давност.
АП се развива съобразно с уговорената процедура. По неуговорените от страните въпроси се прилагат диспозитивните правила на ЗМТА, а по неуредените от тях вьпроси съдът преценява. ГПК не се прилага субсидиарно!
Разглеждането става в заседание, освен ако страните се съгласят спорът да бъде решен само въз основа на писмени доказателства, без те да се явяват. Страните трябва да бъдат уведомени.
Доказването е сходно с това в съдебния процес. Особеното е, че са допустими доказателствени договори. Когато е необходимо, държавният сьд трябва да съдейства за събиране па доказателства.
3. Прекратяване на АП
а) Когато съдът е десезиран: оттегляне на иска, взаимно съгласие, спогодба;
б) когато АП е недопустимо: Асъд е некомпетентен (той проверява
сам).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени въпроси по гражданско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.