Раждането и смъртта като юридически факт. Правни последици.


Категория на документа: Право


В полза на първото твърдение е текстът на чл. 120 НК, който подкрепя първия възможен отговор. В него се признава за убийство умъртвяването на "рожба" по време на раждането: "За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години". Тъй като, за да бъде отнет, човешкият живот трябва преди това той да е възникнал, разпоредбата на чл. 120 НК всъщност индиректно посочва, че определящ за началото на човешкия живот е моментът на започване на процеса на раждане.
Но биологията дава различно обяснение на темата. Като наука за човека тя най-точно може да определи кога е началото на човешкия живот. А именно момента на зачеването е свързан с началото на един процес на непрекъснато и сложно надграждане на ембриона до достигането на момента на отделяне от майката. Ако при едно евентуално причисляване на ембриона за правен субект е истинско , то абортът би бил в противоречие с горепосочената разпоредва на НК.
2.2 Разсъждения и изразяване на становище
Според моето разбиране закона иска да разделя развитието на човека преди неговото раждане в 2 основни момента. Единият е времето , в което нероденото може да бъде премахнато чрез така наречения аборт, и моментът в който това би било посегатестлвто на майката върху човешко същество.
Първия случай е описан в Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. В най-нисък аспект на детайлизация може да се обобщи , че е възможно прекъсване на бременноста в 12 гестационна седмица по собствено желание , и е забранен аборт след 20 гестационна седмица по собсвено желание , освен в случайте описани от закона , свързани с медицински усложнение и т.н.
За да придобие определените субективни права присъщи на човешки индивид, зародишът, нероденото, заченатото трябва да се характеризира с определени особенности присъщи за разумния човек:
- интелект: психическата способност да осъзнава и да преценява своите действия с оглед определени външни (нормативни) критерии и изисквания, и

- воля: психическата способност да контролира поведението си, следвайки определени външни (нормативни) критерии и изисквания.
Неестесвено е да се мисли, че на нероденото са присъщи тези характеристики, защото тяхното доказване е свързано с осъзнаване на външния свят и факторите изобщо, както и стремежът към усъвършенстване и развитие до постигане на един потенциален максимум, което би следвало да е характерно за човешкия индивид. Формирането на психика и мироглед, както и всички присъщи за разумния, непоставен под запрещение, дееспособен човек като водене на социален живот, следване на определени обичай и нрави, дори вероизповедание не биха могли да бъдат преписани на едно заченато, неродено, което е разграничител в даване на субективни права на последното.
Правата на майката, и бащата ако ги считаме като семейство или ако мъжкият индидив е отговорен за зачеването, също са от изключително значение за тях самите. Има всевъзможни изходи от ситуациите, с всевъзможно различни изходи. Например ако една жена е заченала , но знае , че плода и е с увреждания, или ако плода е нежелан, или е определено с неоходимите изследваня ,че плода ще е мървороден, лишаването и от правото на избор би повлияло до голяма степен на нейната психика, моменти чуство, както и би оставило дълготрайна травна в нейното съзнание едно такова евентуално лишаване от право на избор.
Следвайки последователността на възможните събития се стига до раждането на мъртво дете и как се третира то от закона в България.
Това е потенциално една от най-умопомрачаващите ситуации за едно семейство, майка, роднини. Но какво се случва с мъртвороденото? Кое би се сметнало за нормално- родителите да имат правно да видят своето за пръв и последен път, да го пипнат , дори да му дадът име, или е резонно да се смята за биологичен отпадък и да не се дава достъп до него.

Естесвено за всеки човек и част от неговата тъга е позволяването да има такава, да освободи от себе си една голяма емоциална енергия пълна с тъга, гняв, себемразене, и поне още триста пъти толкова силни с нравствеността състояния на духа. Наистина границата е много тънка между все още нероденото намиращото се в 40-та седмица, опционално казано,между това което е в процес на отделяне от майката и отделеното, със срязана пъпна връв, като за тези фази законът има различни становища.
Следва въпросът дали детето има субективни права , зависеши от правата на жената раждаща го. Възможно ли е правата на майката да се нарушат със създаването на един живот. Отговорър е различен, както за практиката, така и за законодателството. Фактите водят до извода, че при различните ситуации се стига до различн изводи. Възможно е при една несполучлива бременност, не от гледна точка на зачеване, а от неблагоприятно развитие- пример е извънматочна бременност . Състояние в което е реално застрашен човешки живот. Ако е прието ,че нероденото има права , и необходимостта от отстраняването на плода е максимална , то тогава е в пълен разрез с неговите права. Но как би се отразило това състояние на майката- не добре в никакъв случай. Това е нещо свещено, нещо за което хората мечтаят, трудят се, умират. За някои това е смисъла на живота - продължаването на рода, за тези хора е истински съкровена рожбата, плод на годишния усилия и терзания.
Раждането като естествен биологичен процес, продължителен във времето, с евентуална повряемост, допълва елемент от екзистенциалния въпрос. Дава смисъл на живота, дава смисъл на усилията. Това е и процес носещ притеснения , възможна трагедия и дори себенаряване. Много е трудно да се сложи законова рамка на естесвеното , трудно е да се поставят граници на нещо вече ораничено от много по-силен фактор - природата. Въпреки това науката изисква опознаване на всевъзможни дялове от развитието на човечеството.
3. Смъртта като юридически факт
Смъртта, това е естественото продължение на човешкия живот, едни я наричат край, други ново начало. Свързана с различни ритуали, съпроводена с тъга и мъка, но и неизбежна. Законодателят отново се е опитал да я внедри в определи норми на правото, поставяйки определени изисквания, давайки права. И въпреки това тя е юридически факт, настъпващ за момент, съпроводен от други факти.
В историята на света има много случай , когато едно лице е обявено за неживо, но чудото на мецината и на природата и на жаждата за живот го "връщат" в реалността. Но смъртта има разновидности. Тя може да е умствена смърт , телесна смърт- това са т.нар. клинична смърт. Когато тялото или разума на човека вече не са му присъщи, но е все още жив.
Друг пример за смъртта на едно лице настъпва ex lege правото за наследяване по закон на наследника. Със смъртта на това лице, макар наследникът още да не е придобил наследството, за него възниква правото му на наследство, което се конкретизира в отделни субективни права, след като приеме наследството.
4. Раждането и смъртта като юридически факт. Взаймосвързаност.Заключение
Две събития, два процеса, два юридически факта, началото и края на кръговрата на човешкия живот. Две неразделни неща , две понятия, две цели, две изклчючително естествени неща, внедрени в нормите на правото. Колкото и трудно да изглежда систематизацията на човешкия живот в дял, колкото и да е несправедливо в дадени ситуации, тази систематизация, дава и отнема права, заслужено или не, с причина или без, рамкирайки естественото със законното.
Целта на поставянето на закони над човешкото, според моето становище, е да се определят норми, обичай и порядки при случването на определен юридически факт. Целта е да може да се нормира определен изход от дадена ситуация, да се подредят фактите в една евентуална последователност, с времето която последователност да се счита за нормална и логична. Даването и отнемането на определени права от законодателя означава точно това - да контролира процеса в рамките на общоприетото.
Законите винаги са се меняли и винаги ще се менят , конкретното положение изисква конкретни закони ,така е и устроена нашата правна система, имайки законодателен, изпълнителен, и съдебен орган. Затова са законите, да действат спрямо текущото, защото светът се мени с дни , часове , минути. Не е възможно константата да действа в продължителност с променлива в този дял. Несправедливост винаги ще има, но най-важното е да се вярва, че правдата ще възтържествува.

5. Източници:
5.1Статии:
5.1.1. Ставру, С, Юридическото начало на човешкия живот
http://challengingthelaw.com/biopravo/nachalo-na-jivota/
5.1.2. Ставру, С., Критерии за правосубектност

http://challengingthelaw.com/biopravo/kriterii-za-pravosubektnost/
5.1.3. Христова, И, Нероденото дете като самостоятелен правен субект от момента на своето зачеване

http://challengingthelaw.com/biopravo/nerodenoto-dete/;
5.1.4. Ставру, С. Мъртвородените деца - човешки същества или биологичен отпадък http://challengingthelaw.com/medicinsko-pravo/martvorodeni-deca-pogrebvane/
5.2. Учебници:
5.2.1. Тасев , Христо, " Българско наследствено право"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Раждането и смъртта като юридически факт. Правни последици. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.