Раждането и смъртта като юридически факт. Правни последици.


Категория на документа: Право


 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работа по Гражданско право

На тема:

"Раждането и смъртта като юридически факти. Правни последици"

Росен Валентинов Иванов Ф.Н.: 12160151

София 2014

1. Юридически факт. Понятие. Същност
1.2. Юридическите факти като фактори за живота на субективните права.
1.3 Определяне на факти за юридически
2. Раждането като юридически факт.
2.1 От законова гледна точка
2.2 Разсъждения и изразяване на становище
3. Смъртта като юридически факт.
4. Раждането и смъртта като юридически факти. Взаймосвързаност. Заключение
5. Използвана литература

1.Юридически факт. Понятие. Същност

Oбщественоправният живот отбелязва непрекъснато пораждане на нови права и изменение или погасяване на съществуващи вече права. Това пораждане, изменение и погасяване на права дава на обективното право онзи материал, без който то би изгубило всякакъв смисъл и значение. Но ако е вярно, че съществуването на обективното право е тясно свързано с това на субективните права, също така е вярно, че и пораждането, изменението и погасяването на права не могат да надхвърлят рамките на обективното право. Защото то е, което дава образа на субективните права, което ги установява и санкционира. Наистина обективното право би станало ненужно, ако нямаше субективни права, но и субективните права не биха били истински права, биха станали невъзможни, ако нямаше норми на обективното право, които да ги установяват и санкционират.

1.2. Юридическите факти като фактори за живота на субективните права.

Сами по себе си нормите на действащото право не са достатъчни, за да се стигне до пораждане, изменение и погасяване на права; животът на правата се движи под въздействието на други фактори, макар и никога да не излиза извън рамките на тези норми. Тези други фактори, които са абсолютно необходими, за да могат да се породят нови права или да се изменят и погасят съществуващи права, са дадени с редица факти из обществения живот. И в действителност само при предпоставката на тези факти правният ред санкционира онези правни последици, които като субективни права и правни задължения следват в своята корелативна връзка пораждането, изменението и погасяването на правата.

Фактите, които предизвикват пораждането, изменението и погасяването на правата, се наричат юридически факти. Техният правен характер се определя също така от нормите на действащото право, както и необходимостта им при изпълнението на правните последици, които настъпват след тяхното проявление. Като юридически те са релевантни за правото факти. Ирелевантни за правото факти са онези, които нямат правно значение, за които правото не се интересува.
Юридическите факти се съдържат в хипотезата на правната норма. Когато те настъпят в действителността, тогава се реализират правните последици, предвидени в диспозицията на правната норма. Следователно всеки юридически факт има двойствено проявление - веднъж съществува като една абстракция в правната норма и втори път реално се проявява в действителността. Когато е налице хармония между реалния юридически факт и абстрактния юридически факт, тогава се осъществяват желаните от правото и свързаните с този юридически факт правни последици.
1.3 Определяне на факти за юридически

В специалноюридическия смисъл създател на юридическите факти е законодателят. Той преценява на базата на желаните от него правни последици кои факти да бъдат причислени към кръга на релевантните за правото. В по-общ философски смисъл обаче създателят на юридическите факти е човешкият разум, защото той движи всяко правилно от гледище на правото материализиране на метафизическите начала. Естественият разум сочи кои факти имат значение за правото съобразно постигането на определени правилни за правото правни последици. Разбира се, юридическите факти са част от обективното право, те са обективни правни дадености, установени по един позитивен път. Но зад всяко конкретно разрешение на позитивното право прозира естеството на нещата, вътрешната логика на събитията в правната действителност.

За юридически могат да бъдат факти от действителността, включително и природни факти (земетресение, пожар, наводнение). Щом като от тях ще произтекат определени правни последици, значи те могат да бъдат релевирани за правото. Например вследствие едно земетресение могат да настъпят застрахователни правоотношения и в този случай земетресението като един в основата си природен факт се превръща в релевантен за правото, т.е. юридически факт. Освен това юридическите факти могат да бъдат не само такива от обективната, от материалната действителност. Могат да бъдат провъзгласени за юридически и факти на съзнанието - например вината в наказателното право като субективно отношение на престъпника към извършеното от него престъпление е провъзгласена за един юридически факт, който в съвкупност с други факти поражда определени правни последици. В определени случаи знанието или незнанието за нещо също може да бъде третирано като юридически факт. Така че не само материални факти могат да бъдат непременно юридически факти. Но по принцип материалните факти са преобладаващите юридически факти. Друг е въпросът, че всеки юридически факт трябва реално да съществува, да е налице, да е настъпил, за да се породят правните последици, с които той се свързва.

2.Раждането като юридически факт

Оттук започва и сложното обособяване на раждането и смъртта като юридически факти. Два процеса разглеждани и търпяли промени през времето, два юридически факта регулирани от различните права на държавите по различни начини, давайки различни права и задължения на субектите или дори лишавайки ги от същите.

По-лесно за разбиране и проследяване на нишата би било, ако се следва хронологията на човешкия живот в неговата продължителност, започвайки със спорния въпрос за раждането. Най-естествения и първосигналния въпрос, който ни изниква е кога започва човешкия живот? Кога индивидът е признат за съществуващ от правото? Кога той получава субективни права и има ли съответние задължения към обществото? Процесът на придобиване на субективни права за правопораждащ юридически факт, който се разпростира напред във времето ли се приема или за еднократен.

Раждането, началото на човешкия живот, е юридически факт установен в нормите на българското право. То е свързано не само с пораждане на права и задълженя за новородения , но и за неговите настойници , попечители. Това е безспорен факт , за сметка на това, кога точно започва съществуването на индивида. Правната доктрина изразява различни становища, свързани с началото на човешкия живот:

-Началото на процеса на раждане на детето

-Първото вдишване(проплакване) на детето

-Отделяне от майката(срязването на пъпната връв)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Раждането и смъртта като юридически факт. Правни последици. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.