Публичноправни науки


Категория на документа: Право


парламентарната монархия- правителството носи отговорност пред парламента.Монархът е без реална власт.
дуалистична монархия – с белези на конституциооната и абсолютната. Има две влати – на наследствени монарх и на парламента.
Б)Република – може да е
Парламентарна – съществува, както при монархиите, така и в републиката. В отделните държави се проявява чрез различни по характер взаимоотношения между парламента, иазпълнителната власт и държавния глава. Характерът се обуславя от формата на държавно устройство, в зависимост от това дали държавата е унитарна, федеративна или конфедеративна.
Зародишът на парламентаризма откриваме в късното срдновековие в лицето на конституцията, а по-късно на парламентарната монархия, но същиският парламентаризъ е рожба на буржоазните революции. Като в своето развитие през вековете преминава през различни етапи:
Първи - правят се начални стъпки за формиране на институциите и формирана на принципите.
Втори – развива се възходящо (XIX –XXв.) след буржоазните революции. Закрепват се институтите, принципите и механизмите на парламентарната система
Трети – кризистен (в началото на XXв.) ролята на предсавителните органи е принизена. Приоритет има изпълнителната власт.
Четвърти – ( 70те год. на ХХв. до днес) етап на възраждане и обновяване . Парламентът се утвържава като център на политическия живот.Влия е чрез контрола върху изпълнителната власт.
В основата на парламентарното управление стоят взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт. Парламентът може да откаже доверие на правителството и то да падне от власт. Правителството пък може да поиска от държавния глава да разпуне парламента. Противоречието между властите и последващото го разпускане на парламента предоставя на народа чрез избори да разреши спора между тях. Това е демократичната процедура, чрез която се възстановява нарушеното равновесие между двете власти.Ако изборите се спеелят отново от мнозинството, което е били досега, значи спорът е решен в полза на парламента, а ако спечели опоцицията, то изборите са решение в полза на изпълнителната власт. В РБ правителството не може да предизвика предсрочно разпускане на НС. Това е особен модел на нашия парламентарен модел.
Парламентарното управление се основава на принципа на народния суверинитет. Всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване създава условия за конституиране на парламент, който е изразител на народния суверинитет. НС е титуляр на законодателната власт. Парламента формира отговорно пред него правителство, върху което упражнява политически контрол. Правителството се създава само по парламентарен път с участието на държавния глава, който го назначава. Отношенията между парламента и правителствоте се основават на сътрудничество и доверие. Необходимо е стабилно равновесие между титулярите на властта. Отговорността на правителството пред парламента е политическа и се изразява чрез вот на недоверие на министър –председателя или МС. Отговорността е солидарна. Парламентаризмът като система на управление предполага наличието на опозиция и има значение като коректив само, ако управляващитесе съобразяват с нея. Парламентарното управление гарантира на депутатите свободно да изразяват мнения. Решенията се вземат с мнозинство, кото се изслушват и при възможност вземат предвит и мнението на и интересите на малцинството. Парламентаризмът е система за управление, прои която определящо е взаимоотношението между висшите държавни органи – НС, президента, МС. Парламентът е център на политическия живот.
Конституцията ни от 1991г. установява, че РБ е република с парламентарно управление в ч.1, ал.1., а в други текстове са установени механизмите на парламентарно управление.Политическият плурализъм става основен конституционен принцип, който регитимира опозицията. Президентът разполага с отлагателно вето върху законите. Взаимоотношеният а между НС и МС се основават на идеята за „рационализираният парламентаризъм”, който осигурява стабилитет на изпълнителната власт. НС е работещ, дискустиращ и контролиращ орган от парламентарен тип.
Българският парламентарем модел, установен с Конституцията от 1991г. притежава някои особености от класическия парламентаризъм. Така принципът за разделение на властите изключва доминацията на един от трите титуляра на държавната власт. Ръководството на външната и вътрешна политика са предостаевени на МС, без изрично да се определят прерогативите на парламента и президента в тази област. Прекият избор на президента също е нетрадиционен за парламентарното управление. Нетипични са и ограничените правомощия на същия при образуването на правителствот. Той само задвижва процедурата, а НС го избира.В класическият модел МС го избира президента.Друга особеност е несъвместимостта на министерскатадлъжност с депутатския мандат.При класическият модел министрите могат да са и депутати.
Характерното за парламентарният режим е равновесието на властите и възможността им да си въздействат и да се възпират.
Българският парламентарен модел се създава и съществува на основата на многопартийната система. В НС са представени партии с различни идоелогии, политически платформи, икономически интереси исоцилано подкрепа.
Началото на републиканскто управление у нас се поставя с провъзгласяването на Републиката на 8 септември 1946г, но е конституционно закрепена на 4 декември 1947г. А конституцията ни от 1971г. също възприема идеята за представително управление. Тя регламентира социалистическата същност на държавата без да определя конкретната форма на управление. Само провъзгласява, че България е народна република.Създава се и висш орган на изпълнителната власт – Държавен съвет с широки властнически правомощия.Ролята на НС е ограничена. Правителството е формално отговорно пред НС. Държавниятсъвет става отрицание на идеята за представително управление.

Класически парламентаризъм – води началото си от монархическа Англия. Рационализираният парламентаризъм – система от конституционно установени взаимоотношения между парламента и правителството. Има установена конституционна процедура, чрез която може да се гласува недоверие на правителството.Парламентарен модел в Германия, Чехия, България.
Дуалистичнит парламентаризъм – имаме отговорност на правителството пред парламента и държавния глава. Правителството може да търси подкрепа и доверие и на двата органа.
Монистичният парламентаризъм – изпълнителната власт е отговорна само пред парламента или само пред неговата горна камара, ако той е двукамерен.
Президентска – тази форма не се свързва само с наличието на президентска институция. Типично президентско управление имаме в САЩ, където президента е независим от Конгреса и оглавява изпълнителната влст. Има широки правомощия
„Полупрезидентско управление” – ZB: Франция. Президентът разполага с широки правомощия, но не и толкова, че управлението да се характеризира като президентско, а държавата – като президентска република. Тази форма може да се определи и като парламентарна, при която обаче президентът доминира в парламентарната система. Държавният глава е основен фактор в изпълнителната власт.
2. Форма на управление в зависимост от формата на държавно устройство, т.е. териториално- властовата организация на държавата. Обуславя се от носителя на държавния суверините и от държавно-териториалната-организация. Познати форми са:
А)Унитарна – тук суверинитетът е неделим.Има единна система от държавни органи, които осъществяват публичната власт; единна конституция; единно законодателство и единно гражданство. Държавата самостоятелно и независимо упражнява своя държавен суверинитет. Териториалната й еденица е единна, в нея не моагат да съшествувт други суверенни или автономни държавни образувания.Административно –териториалните еденици са:области, окръзи, райони, общини или други териториалниобразувания. Те са неделима част от територията на държавата.
Б) Федеративна – съюзна държава. Тя е единна държава, коята трайно обединява множество държави или държавнии обединения.Има общи органи – парламент, парвителство, върховни съдебни органи.Парламентът е двукамерен обикновено. Проблемът със суверинитетът на съюзните държави и нейните субекти е сложен.
В) Конфедеративна – създаденае на основата на договр между 2 или повече държави, обединени с отбранителна или друга цел. СУбектите на конфедерацията имат своя независима държавна организация. Конфедерацията създав аорганизация, която се грижи за общите дела на съюза, но е прходна общност и рано или късно се разпада или прераства във федерация.
Г) държавна уния – особено държавно формирование, което се характеризира с лабилни връзки между държавите.Има 2 форми: лична, при която едно лице (монархът) е глава на две или повече суверенни държави( съюзът е нетраен). А реалната уния, при която монархът едържавен глава на множество суверенни дъражави, но съюзът между тях е траен.

България е унитарна държава. КРБ чл.2,ал.1 сочи,че РБ е единна държава с местно самоуправление. Не се допускат аавтономни , териториални образувания.
Територията на РБ се дели на административно –териториални еденици, които са част т единната територия на държавата.Територията се дели на общини и области. Тя е единна държава с с местно самоуправление.
Централните органи осъществяват единна вътрешна и външна политика, докато общините осъществяват местното управление.
Териториалната цялост на РБ е неприкосновена. Границите са ненарушими. Гарант срещу посегателства върху териториалната цялост на страната и върху нейния суверинитет , сигурност и независимост са Въоръжениете сили.

Конституцията провъзгласява, че РБ е правова държава и социална държава. Правовата държава може да съществува само в гражданското общество. Свободата на човека е висш принцип на гражданското общество и на правовата държава. Свободата на личността е гарнтирана от Конституцията и зьаконите.
Висша проява на политическа свобода е конституцонно регламентираният суверинитет на народа.
Конституцията прогласява принципа на равноправие на гражданите, като се възпроизвежда принципа на чл.1 от Всеобщата декларация правата на човека, че всички се раждат свободни и равни по достойнство и права. Освем , че имат равни права, те са и равни пред закона
Основен принцип е, че основните права са и неотменими.
Конституцията е върховен закон с най –висша юридическа сила. Правните субекти са длъжни да я спазват, тъй като нейните рзпоредби имат непосредствено действие.
Законът в правовата държава трябда да съответства на общо приетите демократични принципи на правото.Да отразява хуманната същност на демократичното общество. Законът трявбада е парвов.
В преамбюлът на конституцията е отразен стремежът държавата да бъде социална. Това е държава, която осъществява политика , осигуряваща достойно човешко съществуване на всички граждани. В нейна основа стои принципа за социалната справедливост.
Българската държава има своите конституционно определени символи,, които съдържар=т нейните характерни и традиционни белези, отразяващи българската държавност, суверинитет на народа и държавата и националния дух.
Гербът на РБ е златен лъв на тъмночервен поле във формата на щит. Знамето еоснове символ и се състои от бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Държавният печат е кръгъл , а в средата е гербът. Химнът е „Мила родино”.
ВЪПРОС 5
Принципите на народния суверенитет и разделението на властите

I.Народния суверенитет- един от основните принципи на политическата система

Същност и развитие
Суверенитетът (С) може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в нации и в народ, и на неговата държавна организация.
1.Основоположник на теорията на суверенитета е Жан Боден. За него суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Суверен може да бъде монархът или парламентът. Оттук следва, че народът не e носител на суверенитета.
2.Средновековие – с категорията С се означава властта на монарха.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.