Приемане и отказ от наследство


Категория на документа: Право


 Приемане и отказ от наследство

§1. Приемане на наследство.

1.1. По правило наследството се приема в кратък период след неговото откриване. В някои случаи обаче между момента на откриване на наследството и момента на неговото приемане (придобиване) има по-продължен период от време (напр. при отсъстващи наследници). През този период наследството е в състояние на висящност.

До приемане на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследственото имущество и да предявява владелчески искове за запазването му. С откриване на наследството владението преминава върху наследниците по закон или завещание (не и върху заветниците), без да е необходимо въвеждането им във владение. В съдебната практика се приема, че владеещият наследник упражнява фактическа власт върху наследствените вещи като владелец на своята идеална част и като държател на частите на останалите наследници.

Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестен адрес или не е поело управлението на наследството, районният съд може служебно или по искане на заинтересувано лице да назначи управител. Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той може да предявява и отговаря по исковете относно наследствените права и задължения. Но за изпълнение на наследствени задължения, на завети и продажба на наследствени имоти, управителят трябва да получи разрешение от районния съд.

1.2. Приемането на наследството е едностранна сделка, която съдържа волеизявление на наследника да го придобие. Съгласно чл. 48 ЗН приемането има действие от момента на откриване на наследството.

По искане на всеки заинтересуван районният съд следва да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Ако в този срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Следователно срокът е преклузивен.

1.3. Наследството може да се приеме по два начина: а) направо; б) по опис.

Приемането на наследството направо може да бъде изрично или предполагаемо.

Изричното приемане трябва да се извърши чрез писмено заявление до районния съд, в чийто район е открито наследството, като приемането подлежи на вписване в специална книга.

Предполагаемо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството (срв. чл. 49, ал. 2 ЗН). Така например такива действия са разпоредителни сделки с наследствени елементи (вещи, вземания и др.), предявяване на иск за делба, подаване на данъчна декларация и др. Укриването на наследствено имущество също предполага приемане, но в този случай наследникът губи правото на наследствен дял от откритото имущество. По правило извършването на управителни действия не означава приемане на наследството (напр. събиране на наеми освен ако наследникът ги задържа за себе си, а не се отчита пред другите наследници).

Приемане на наследството по опис може да бъде само изрично. То може да се направи писмено пред районния съд в 3-месечен срок, който тече от момента, в който наследникът е узнал за отриване на наследството. Този срок може да бъде продължен от съда за още 3 месеца. Приемането подлежи на вписване в специалната книга. Определени лица могат да приемат наследството само по опис (напр. недееспособни лица, държавата и обществените организации). Приемането по опис от един наследник ползва и останалите, но без да ги лишава от възможността да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Опис може да се извърши при първоначално запечатване или без такова запечатване на наследственото имущество.

Запечатването се постановява от районния съд по местооткриване на наследството или по мястото, където то се намира. Запечатване могат да искат наследници, кредитори с изпълнителен лист, прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници. Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването, а по искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител. За запечатването се съставя протокол.

Лицата, които имат право да искат запечатване, могат да искат разпечатване и опис на наследственото имущество. За описа се съставя протокол, в който поотделно се описват всички вещи по реда на разпечатването. При описването могат да присъстват наследниците и кредиторите. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях. Всеки наследник е длъжен да посочи всички известни нему елементи (права, задължения, предмети и др.) от наследственото имущество. В противен случай той губи изгодите, които следват от приемане на наследството по опис.

Основната последица от приемане на наследството по опис е ограничаване на отговорността на наследниците за наследствените задължения до размера на получените права (активи).

Наследник, който е приел наследството по опис, не може да отчуждава наследствени недвижими вещи до 5 години от приемането, а движими - до 3 години, освен с разрешение на районния съд (срв. чл. 65, ал. 1 ЗН). Сключените в нарушение на тази забрана сделки са действителни, но наследникът губи привилегията от приемане на наследството по опис, тъй като отговаря неограничено за задълженията на наследодателя. Наследник, приел наследството по опис, дължи на кредиторите и заветниците отчет за управлението на наследственото имущество.

Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска от районния съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. Ако това не е направено, наследникът плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си. Кредиторите, които предявят правата си, след като активите на наследството са изчерпани, имат обратен иск срещу заветниците, който трябва да се предяви в 3-годишен срок от последното плащане.

Кредиторите и заветниците могат в 3-месечен срок от приемане на наследството да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. Тези кредитори и заветници се предпочитат пред кредиторите и заветниците, които не са поискали отделяне. Когато отделянето е поискано от кредитори и заветници, предпочитание имат първите.

§2. Отказ от наследство.

2.1. Призованият към наследяване наследник може да се откаже от наследството, ако вече не го е приел. Недействителен е отказ след приемане на наследството.

Отказът от наследство също е едностранна и формална сделка. Той трябва да се извърши писмено и да се впише в специалната (особената) книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища.

Отказът от наследство е неоттегляема (неотменима) сделка. По тази причина няма правно действие приемане на наследство, което е направено след като наследникът се е отказал от него. Но отказът не лишава наследника от възможността да получи завет.

2.2. Частта на отказалия се наследник уголемява дяловете на останалите наследници. Същата последица настъпва и когато наследник е изгубил правото да приеме наследството поради укриване на наследствено имущество или неотговаряне в определения от съда срок дали приема наследството.

Законът не определя наследниците, чиито дялове се уголемяват. Приема се, че това са наследниците от същия ред. Ако отказалият се е единствен наследник от своя ред или другите наследници от реда не приемат наследството, частта му се придобива от наследниците от следващия ред. В практиката се приема също, че ако наследниците са приели своята част от наследството, те не могат да отхвърлят уголемяването.

Ако наследник е продал своята наследствена част преди отказа на свой сънаследник, уголемяването се получава от наследника-продавач, а не от купувача на наследството. Това е така, тъй като продавачът на наследство не прехвърля върху купувача качеството си на наследник.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приемане и отказ от наследство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.