Президент и вицепрезидент


Категория на документа: Право



По принцип указите са ненормативни юридически актове и пораждат съответни правни последици от момента на тяхното подписване. Указите се издават по конкретни въпроси или уреждат индивидуални обществени отношения. Указите на президента се издават по негова инициатива, по инициатива на МС, по инициатива на ВСС и други.

Указите на президента подлежат на приподписване (контрасигнатура) от министър-председателя или съответния министър, в зависимост от техния характер. Президентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Приподписването е не само акт на поемане на отговорност, а и на израз на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Приподписаният указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и има задължителна сила.

Конституцията постановява, че някои укази не подлежат на контрасигнатура. Това са укази, които условно се определят като организационно-политически, към които изпълнителната власт няма пряко отношение и поради това тя не поема отговорност за тях.

Не подлежат на приподписване указите за назначаване на служебно (президентско) правителство.

Не се приподписват указите, с които се възлага проучвателен мандат на съответната парламентарна група да състави правителство.

Не подлежат на приподписване указите за разпускане на Народното събрание при парламентарна криза. Те се отнасят до взаимоотношения между Народното събрание и президента и не засягат пряко изпълнителната власт.

С указ неподлежащ на приподписване, президентът връща приети закони за ново обсъждане от НС. Предмет на този указ са преките отношения между парламента и президента по повод законодателната дейност.

Към тази група се отнасят и указите за насрочване на избори и национални референдуми.

Не подлежат на приподписване и указите за обнародване на законите. В конституционно определените срокове президентът е задължен да разпореди обнародването им в "Държавен вестник".

Не подлежат на приподписване указите, в които се определя организацията и реда на дейност на службите към президентството и се назначава неговият ръководен персонал.

Член 102, ал. 3 от Конституцията изброително посочва седем групи укази, които не подлежат на контрасигнатура. Всички други се припокриват.

Всички актове на президентът подлежат на контрол за конституционност от Конституционния съд.

Контрол върху някои от указите упражнява и Народното събрание, когато например президентът въз основа на чл. 100, ал. 5 от Конституцията, обяви положение на война, военно или друго извънредно положение. По тези укази се произнася Народното събрание и то може да ги одобри или анулира.

Указите като ненормативни актове влизат в сила от деня на издаването им, приподписват - от този момент.

Обръщения и послания имат аналогичен характер с неюридическите актове на НС, това са политически актове, с които президентът взема отношение по важни въпроси от външната или вътрешна политика или отправя призиви към нацията или парламента.

Отговорност на президента и вицепрезидента

Конституцията (чл. 103) прогласява неотговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции, за издадените от тях актове. Те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, те се ползват с имунитет. Изключение се допуска при държавна измяна и нарушаване на Конституцията.

Президентът ще носи отговорност за нарушаване на Конституцията, ако то е съществено и е налице вредоносен резултат за държавата и обществото.

Нашата Конституция предвижда сложна процедура на отговорност на президента и вицепрезидента при наличието на съответни основания. Тази процедура създава стабилност на президентската институция.

Предвидената в Конституция отговорност на президента и вицепрезидента е политическа и наложената санкция е политическа по своето съдържание. Процедурата по установяване на отправените обвинения се осъществява от Народното събрание и от Конституционния съд, но те не осъществяват правосъдие.

Резултатът от доказаното обвинение води до снемане на политическо доверие от тях, което се изразява в прекратяване на пълномощията им.

Президентската отговорност за държавна измяна или нарушение на Конституцията е предпоставка за налагане на наказателна санкция, ако съдът установи, че бившият президент е извършил престъпно деяние в качеството му на държавен глава.

Мотивирано обвинение срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна или нарушение на Конституцията се повдига пред Народното събрание по предложение на 1/4 от всички народни представители (60 души). Това е гаранция,че няма да злоупотребява с необосновани предложения за търсене на отговорност. Ако Народното събрание прецени, че са налице достатъчно данни, то приема решение с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители (160 души). След решението на Народното събрание, процедурата за търсене на отговорност продължава в Конституционния съд. Той е длъжен да се произнесе в едномесечен срок по обвинението. Ако бъде установено, че президента и вицепрезидента са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията (мандатът) им се прекратяват. Съдът им дава възможност да се защитят и евентуално да опровергаят отправените обвинения.

Президентът или вицепрезидентът могат да се защитят пред Конституционния съд сами или с помощта на адвокати.

Конституционният съд разглежда и решава делото с участието най-малко на три четвърти от всички конституционни съдии (9 души). Решението се взема тайно. То веднага се съобщава на председателя на Народното събрание, на председателя на Министерски съвет и съответно на президента и вицепрезидента.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Президент и вицепрезидент 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.