Правото като социален факт


Категория на документа: Право


Великотърновски университет "HYPERLINK "http://www.uni-vt.bg/" Св. св. Кирил и Методий"
Град Велико Търново

Тема по:
Философия на правото

Правото като социален факт

Изготвил: Стоян Димитров Стоянов

Факултетен № 85522
Философски факултет
4 курс Философия

Философията на правото или правната философия е раздел на философията и юриспруденцията, който има за предмет изследването на смисъла на правото, неговата същност, както и понятието за него; възникването, неговото място и ролята му в съвременния свят; ценността, значимостта и ролята му в и за живота на човека, обществото и държавата, за съдбата на народите и бъдещето на човечеството.

Социалното битие на правото е основно за част от представителите на правния реализъм и за някои от привържениците на естествените-правни теории. Те изискват съсредоточаване на теоретични анализи върху действията на правните норми в обществото, проблемите на тяхното създаване и прилагане в регулирането на социалните конфликти. Осъзнаването на предизвикателството на глабализицията от съвременните социални науки води до едно проблемно преместване във философията на правото към разглеждането на ролята на правото в обществото като един от факторите на социалната промяна.
Може да приемем, че социалността на е субстанциално свойство на правото, като исторически аспект тя преминава от класово към общосоциално съдържание. Това е един от аспектите, в които може да бъде характеризирано като състоящо се от "смисли, следващи един след друг". Социалността на правото се разкрива в посока на неговите субекти, които се страни в различни разпределителни и разменни отношения. В тях участват личностни, групи, социални общности, организации, като тези отношения се третират от правото на общо и на индивидуално равнище. В самата същност на правото с оглед на неговите социални смисли са заложени и претенциите за признаване на правото, то предполага обосноваване на оправдаността да иска и да има, да получи, да се разпорежда. Социалността, във формата на юридическата справедливост, присъства и в мярата, с която правото представя правните блага - тя може да бъде равна и неравна. Именно социалността определя кои социално, политически, материални или духовни блага правото да обхване в своя предмет, как да ги преобразува в правни блага и каква нормативна мяра да прилага при тяхното разпределение.
Правото е конструирано пространство от потребности и интересни. Интересите представляват социален израз на потребностите на социалните субекти. Те са свързани с придобиването на определени блага при ограниченост на наличните в обществото ресурси. насители на интересите са различни типове социални субекти- индивиди, групи, социални общности и организации.
Социалността намира израз и в обстоятелството, че правото е израз на определена власт, воля на държавите и административните институции. Именно създадения от тях апарат за принуда гарантира масовото правомерно поведение, спазването на правото и неговото възприемане като разумно, правилно и оправдано. мотивацията за такъв тип поведение е свързана със социални факти.
Може да твърдим, че правото играе свързваща роля за организационната и символичната подсистема в развитието на обществото. Като нормативна система , то е част от приетия символен комплекс, ценностно-нормативна система , но неговата роля като регулатор се обезпечава от държавната власт и по-конкретно от правоприлагащите органи.
Идеята, че правото е социално-класово явление, която произтича от марксистката теория за правото и държавата, се налага да бъде ревизирана във важни пунктове. Класите са групи от хора с общо отношение към средствата за производство и общи позиции в разпределяне на материалните блага. Понятието е въведено във Франция в първата половина на 19 век. Вярно е, че в продължение на векове правото носи в себе си социално-класовата структура на обществото. То има огромен потенциал като инструмент за класово господско, за налагане на интересите на господстващите в икономически план класи. Но марксизмът не отчита общосоциалната природа на правото, която се проявява още при капитализма в нейното значение се засилва с неговото вътрешно развитие и укрепване. Класовостта, обвързаността с определени частни интересни, не може да бъде отнесена и към додържаното право, докато възникването на държавата не е свързано със завършен процес на образуване на класите. Като класово явление неговата мяра на даване и на получаване служи на интересите на господстващата класа, дава им предимство, определени класово предимства. Всички социални слоеве, прослойки, класи имат частни интереси, като ги поставят в конфликтни отношения помежду им и по отношение на общественото благо. В този смисъл неговата мяра е нерана.
Но класовата същност на правото нене вечна, а качественото състояние на неговата социалност, която се променя във времето. Тя не изчерпва същността на неговата социалност,не засяга най-дълбоките му пластове и най-органични ценности.
Тя еволюира в посока към общосоциалност, към защита на интересите на цялото общество, а в глобален план и на човечеството като цял да о. Формално равната мяра на правото третира лица с различни позиции по отношение на благата и разпределението им. За да се докаже като социално справедливо , то трябва да наруши понякога принципа на равната мяра и да даде определени предимства като компенсация на икономическите, социалните, културните блага. Често това става под формата на особени права, привилегии. Тогава правото се доказва като общо благо, поставило се над класови и групови интереси. Така може да заключим, че защитата на интересите на социално слабите и ощетените в разпределение на благата се изисква от природата на самото право, от неговата отговорност към цялото общество. То дава задължения и отговорности, които са в зависимост от собствеността и печалбите, от начина на живот и място в обществото, като приписва особени привилегии с цел поправяне на социалните щети. по този начин обществото се предпазва от дезинтеграция и социални сътресения. В отношения на правото към обществото разкриваме различни пластове- в един на преден план са определени частни и корпоративни интереси, в други, по-дълбоки , доминира обществения интерес. а в глобалната епоха правото се явява гарант не самона идивидуланите права на личността, но и на интегралността и интересите на човечеството в планетен мащаб.
Така се реализира съдържателното равноправие и справедливост в смисъла на теорията на Дж. Ролс, който обосновано показва, че тя изисква преодоляване на нравствеността. Този общосоциален характерна правото се разкрива в развитието на правните системи на най-различни страни, както и в развитието на правните а международното право, което гарантира справедливо решаване на конфликтите между агентите в международните отношения.
Друго измерение на еволюцията на правото към общосоциален характер е свързано с промяната на облика на самите класи и прослойки в условията на "икономика, опираща се на знанието-услугите",. в която доминиращо след елитите място заема висококвалифицираните специалисти и класовите деления не са свързани с поведението, а с "променливостта на жизнените шансове". Правото гарантира равенство пред закона на всички със съответните компенсации за най-онеправданите в разпределението на ресурси и условията за успех в обществото. Същевременно то се явява пречка за възникващите в резултат на глобализацията огромни неравенства между страните и между хората в световна общност.
Социалната природа на правото се реализира и в неговата ориентация към интересите и правата на отделни личности. Тя е негова адресант в своята социална определеност и относителна автономност. Правото обезпечава личността с определени права и свободи, с екзистенциални условия за съществуване , развитие и личностна реализация. Те са с пряка зависимост от отношенията на даване и получаване в обществото, от разпределяне на правните блага. Чрез правната система държавата реализира своята отговорност за правата на гражданите. Нормативният модел на правото регулира масовите социални отношения на нивото на реалните участници в тях,с техните постъпки, проблеми и конфликти. По този начин се вписва определената личност с нейните интереси и потребности, с изповядваните от нея ценности, споделени задължения и отговорности.
Правото е част от културата на обществото, израз на нейния дух и основни ценности. В сложните отношения между него и социалната система доброто право осигурява нейното ефективно функциониране, интегралност и динамика на развитие. Като културно явление правото се реализира чрез въвеждане на нови ценности на обществото.

Нуждата от правото в социалната среда е голямо, то гарантира равенство пред закона на всички видове социални класи. То се отнася към отделните личности индивидуално и така успява да присъди възможно най-справедливо. По думите на Тукидид "В човешките взаимоотношения правото има смисъл само тогава, когато при изравнени сили и двете страни признават необходимостта, обща и за едната, и за другата страна. В противен случай най-силният изисква възможно най-многото, а слабият е принуден да се подчинява...."

Използвана литература:
"Философията на правото и правната логика в глобалната епоха." Вихрен Бузов
"Бележки по философия и логика на правото. Учебно пособие за студенти." Вихрен Бузов

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правото като социален факт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.