Правомощия и правни актове на Министерския съвет


Категория на документа: Право




Югозападен университет ,,Неофит Рилски"

Благоевград

Курсова работа

по

Конституционно право

на тема:
Правомощия и правни актове на министерския съвет

Изготвил: Проверил:
Радостина Райкова ст.ас.М.Горова
Фак. номер:11100221041

1.Министерският съвет е титуляр на изпълнителната власт.Като висш орган оглавява системата от изпълнителни органи.Той е орган с обща компетентност,осъществява общо управление във всички сфери на изпълнителната дейност.Според чл.105,ал1 от Конституцията на Република България той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика.Основното предназначение на министерския съвет е изпълнението на законите.Министерският съвет е висш изпълнително-разпоредителен орган.Друга важна характеристика на министерския съвет е,че неговата дейност е подзаконова,т.е тя се осъществява въз основа и в изпълнение на законите.Министерският съвет е отговорен пред парламента.Министрите са централни еднолични органи на изпълнителната власт.Те са органи със специална компетентност,т.е те са специален орган на управление.Тяхната дейност също е подзаконова.Министрите са членове на Министерския съвет и едновременно с това са еднолични органи,осъществяващи управлението на съответните държавни сфери или стопански отрасли.

2.Правомощията на Министерския съвет са изпълнителни по характер.Те осигуряват осъществяването на държавната политика въз основа и в изпълнение на закона.Законодателната дейност на Народното събрание би се обезсмислила,ако изпълнителните органи не разполагат с достатъчно правомощия за изпълнение на законите.

В науката се поддържат различни становища за основните насоки в дейността на правителството.Признание е получило тяхното обособяване в следните групи:изпълнение и прилагане на законите;управление на държавната администрация;участие в законодателната дейност;подзаконово нормотворчество; съставяне и ръководство по изпълнение на бюджета;осъществяване на външната политика и отбраната и сигурността на страната.Тази класификация има условен характер.Например нормотворческата дейност на правителството се осъществява въз основа и в изпълнение на законите,дейността по отбраната включва и управлението на военната администрация и т.н.Освен това всяка от тези насоки на дейност може да бъде обособена в по-конкретни групи.Например управлението на администрацията включва

Управлението на централния държавен апарат и управлението на местната администрация и т.н.

Конституцията постановява,че Министерския съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.Всъщност тя формулира двете му основни функции като висш орган на изпълнителната власт.

Конституцията възлага задължението на Министерския съвет да осигурява обществения ред и националната сигурност.Министерският съвет осъществява общо ръководство на Въоръжените сили,а оперативното им управление е възложено на Министерството на отбраната.Правителството осъществява общо ръководство на държавната администрация,т.е на системата от органи и на апарата на изпълнителната власт в центъра и по места.Това са основни задачи,които осъществява Министерския съвет.За тяхното изпълнение са му предоставени съответни правомощия.Основните правомощия на Министерския съвет са регламентирани в чл.106 и 107 от Конституцията.На него е предоставено да ръководи изпълнението на държавния бюджет;да организира стопанисването на държавното имущество.Министерският съвет включва,утвърждава и денонсира международни договори.Министерският съвет ръководи и контролира дейността на министрите.На основание чл.107 от конституцията той отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите.Неправилни са актовете,които не противоречат на законите,но са нецелесъобразни,т.е целите,които трябва да бъдат постигнати са нежелани по политически,икономически или други съображения.Министерският съвет създава ведомства без ранг на министерства,назначава и освобождава техните ръководители.Чрез тях той осъществява управление на държавни дейности с по-малка обществена значимост-изграждане и поддържане на пътната мрежа,вероизповеданията и др.В Конституцията не се съдържа изрична разпоредба,която да предоставя на Министерския съвет създаването на такива ведомства и органи.

Но имплицитно тази възможност се извежда от чл.105,ал 2 от Конституцията,според която Министерският съвет осъществява общо ръководство на държавната администрация,което според решение №16 от 1993г.и №5 от 1994г.на Конституционния съд включва създаването на административни органи и ведомства без ранг на министерства.

Конституционната регламентация на правомощията на правителството оставя впечатление за неговите ограничени възможности да въздейства върху социалните процеси.Регламентираните в чл.106 и 107 от Конституцията правомощия на Министерския съвет не изчерпват неговата компетентност.По съображения за систематизиране по предметното им съдържание множество правомощия на правителството са регламентирани в различни части на Конституцията.Министерският съвет има право на законодателна инициатива,той е основен вносител на законопроекти и по този начин действа за ефективна законодателна дейност.Чрез законопроектите,които той внася,се стреми нормативно да обезпечи политиката,която осъществява.За финансовото осигуряване на правителствената дейност по осъществяване на своята политика Министерският съвет е задължен да изготви проекта за държавен бюджет и да го внесе в народното събрание.След като бъде, приет ръководи реализацията му в неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му пред парламента.Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество.По искане за тълкуване на чл.106 от Конституцията с решение №19 от 1993г.Конституционният съд се произнесе,че това е правомощието на правителството да определя от кого и по какъв ред да се стопанисва държавното имущество,освен ако в закона е предвидено друго.На правителството е предоставено правото да предлага при необходимост Народното събрание да бъде свикано на заседание.Искане за свикване Министерският съвет ще направи,когато прецени,че е неотложно Народното събрание да се произнесе по важни за държавното управление въпроси.

Министерският съвет може да сезира Конституционният съд по въпроси по неговата компетентност(чл.150,ал.1).Например може да иска тълкуване на конституционна разпоредба,за разрешаване на спорове за компетентност между него и президента,Народното събрание и органите на местно самоуправление и т.н.На Министерския съвет са предоставени правомощия да прави предложения до висши държавни органи по въпросите на отбраната на страната и външната политика.Със своите предложения той задвижва процедури,които стимулират висшите държавни органи да приемат решения по въпроси от тяхната компетентност.Правителството може да предлага на парламента да обяви военно или други извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.Министерския съвет разполага с информация,която му дава възможност да прецени необходимостта от обявяване на военно или друго извънредно положение.

При необходимост Министерският съвет предлага на президента да обяви обща или частична мобилизация(чл.100,ал.4).Правителството предлага на президента назначаването и освобождаването на висшия команден състав на Въоръжените сили-състава на Генералния щаб,командващите родовете войски и други,а също и удостояването с висши военни звания-генерал и адмирал(чл.100ал.2).Правителството взема участие при формирането на ръководния състав на дипломатическия корпус на България в чужбина.То предлага на президента назначаването и освобождаването от длъжност на посланиците и постоянните представители на България в международните организации(чл.98,т.6).

Назначенията във Въоръжените сили и дипломацията се извършва от президента само ако е направено предложение от Министерския съвет.Двата висши държавни органа са поставени в зависимост един от друг при решаване на тези въпроси.Никой от тях не може самостоятелно да осъществи тези конституивни правомощия.Правителството утвърждава и денонсира международни договори в случаите,предвидени в закона.

Това са договори,които сключват правителствените делегации,министрите и други органи на изпълнителната власт.

По предложение на Министерския съвет президентът утвърждава промените на границите и центровете на административно-териториалните единици(чл.98,т.5).Министерският съвет назначава и освобождава областните управители(чл.143,ал.2),които организират провеждането на държавната политика в областите.

Конституционно установените функции,задачи и правомощия на Министерския съвет определят общите параметри на неговата компетентност,без да я изчерпят.Значителен каталог от правомощия на правителството се съдържат в законите.Те се отнасят до различни области на обществения живот.За илюстрация могат да бъдат посочени някои от тях.Според чл.6,ал.1 от Закона за държавната собственост "имоти-публична държавна собственост,които са престанали да имат това качество се обявяват за имоти-частна държавна собственост,с решение на Министерския съвет".Чл.8 от Закона за местните избори постановява: "Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет...".Според чл.26 от Закона за държавната банка за инвестиции и развитие банката се преобразува,прекратява и ликвидира със закон по предложение на Министерския съвет.

На правителството са предоставени и в бъдеще ще се предоставят правомощия със закони, т.е те не могат да бъдат предварително и изчерпателно определени.Правомощията на Министерския съвет,регламентирани в множество закони,не е най-добрият начин да се определи обхватът на неговата компетентност.

Представителят на Министерския съвет заема първенствуващо място в правителството.Той ръководи и координира общата политика на правителството и дейността на министрите(чл.108,ал.2).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правомощия и правни актове на Министерския съвет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.