Правомерно поведение и правонарушение


Категория на документа: Право


o Невниманието се дели на лекомислие и небрежност:
* Лекомислие е, когато правонарушителят предвижда възможността за настъпване вредни действия от своите действия или бездействия, но самонадеяно разчита на тяхното предотвратяване.
* Небрежността е, когато лицето не предвижда възможности за настъпване на вредни последици, въпреки че при необходимото невнимание е било длъжно да ги предвиди. Например: едно медицинско лице да даде на пациент грешното лекарство.

Освен вината, която е много важна и е задължителен признак на правонарушението още се включва Мотива и Целта. Пак са факултативни признаци, в които прозира желанието и намерението на нарушителят.
Мотива - вътрешна подбуждаща причина, ръководейки се от която, човек взема решение да извърши дадено деяние.
Целта - е резултата, към достигането, на който обикновено се стреми правонарушителят.

Вината, мотивите и целта в тяхната конкретна форма имат съществено значение, при определяне на наказанието. Наличието на вина е най-важното условие за определяне на извършеното деяние като правонарушение.

XIII. 64: Класификация на правонарушенията:
По различни принципи:
* В зависимост от начина на извършване на правонарушението;
* В зависимост от повторяемостта на правонарушението - еднократни, многократни, рецидиви;
* От разпространението на правонарушението;
* От характера и тежестта на последствията - много тежки, средно тежки;
* От формите на вината;
* субектите и обектите на правонарушенията;
Най-значимо е тяхното деление според степента на обществената вреда:

> Престъпления - отличителна особеност на престъпленията е тяхната повишена вредност, представляваща обществена опасност. Престъпленията нарушават права и свободи на личността, посягат по основите на общественият и държавният ред, могат да подриват икономическата система на обществото и въобще причиняват обществени вреди на значими социални интереси. В следствие на обществената опасност, държавата признава престъпленията като най-сериозният вид правонарушения и забранява не само тяхното извършване, но и подготовката за тяхното извършване. За престъпления се установяват само деяние, които са установени в Наказателният кодекс на България.

> Нарушения - непрестъпните правонарушения. Общото е, че са обществено вредни, но не са обществено опасни като престъпленията. Те водят най-често до удовлетворяване на определени изисквания от тези, които са ги извършили.

* Административни - посегателство на държавният и общественият ред, на собствеността, на правата и свободите на гражданите (дискриминация), на установеният порядък на управление. За тях е предвидена административна отговорност. Те са насочени към широк кръг обществени отношение регулирани от различни отрасли - административно право, финансовото право, трудовото право и други отрасли. Те са разнообразни по характер, например нарушеният за правила за продажба на спиртни напитки. Вредни са затова, защото пречат на достигане на държавната идея, дезорганизират обществените отношения регламентирани от правните норми. За обществото е вреден самият факт на нарушаване установените от държавата административни правила.

* Гражданско правни нарушения (деликти) - Нарушения на имуществени, партимониум и неимуществени права на физически и юридически лица, неизпъленение на двустранни договори, на авторски и избирателни права, на собственост, вреда на хора, вреда на имущество. При тях се прилагат гражданско правни мерки на отговорност - глоби, възстановяване на щети и т.н.

* Дисциплинарни - нарушенията на трудовата, учебната, служебната, военна дисциплина. Те са нарушения на правила на поведение, закрепени в правни норми. Имат задължителен характер и за доброто функциониране на различни колективни организации (фирми, корпорации, университети и т.н.). За извършването на тези нарушения се налага дисциплинарна отговорност.

XIII. 65: Причини за правонарушенията:

Тези явления най-общо са резултат от несъвпадение на целите и интересите на отделни индивиди, а също така и на цели социални групи от обществото със интересите на обществото като цяло. Правонурашенията няма да изчезнат, защото в обществото няма да изчезнат обективните и субективните фактори, които раждат правонарушенията. Човекът проявява не само личностни качества, които са му генетично присъщи, ами върху формирането на неговата личност влияе възпитанието (получено в семейството най-напред), училището, улицата, обстановката на работното място понякога го тласка към нарушения, дори към престъпления, неговият антураж, колегиални и приятелският кръг.

Обществени причини обаче се делят на:
> Социално-икономически причини - свързани с неблагополучия в живота на човека - стечения на обстоятелства, нисък жизнен стандарт, несправедливост в разпределението на жизнените блага, лошо стечение на обстоятелствата. Подобни житейски ситуации, могат и повишават, както и сочат изследванията и конкректни статистически данни, водят до риск от правонарушения. Тези причини зависят от безработица, проблем с кредити и т.н.
> Политически причини - свързани с корумпираност на властта, с лош пример, даван от неговите избраници, които трябва да дават образец на поведение. Политически са причини и когато се защитават интересите само на определени привилегировани слоеве на обществото. Както и с нежеланието на властта да се бори с престъпността.
> Нравствени причини - могат да се дължат на личностни предразположения, те са по-малко, и все пак са свързани с възпитанието, образованието и т.н. Тук можем да посочим и влиянието на средствата за масова комуникация.

Ако се направи опит за анализ на тези причини ще се види колко сложна е ситуацията в обществото и как тя влияе върху ръста на правонарушенията. Ако започнем от нашата страна - формира се пазарна икономика, която се е доказала в много други страни, осигурявайки на обществото изобилие от стоки и услуги , преодоляваме пазарният дефицит, но заедно с това пазарната икономика донесе нови отношения свързани с една жестока конкуренция, с надпревара за максимални печалби, имуществено разслоение, безработица и други социални проблеми, които водят до повишаване ръста на правонарушенията. Можем да кажем, че прехода в България, беше рязък и постави обществото в ситуация на неподготвеност, лошото е, че голяма част от хората останаха без работа по независещи от тях причини. Също така неграмотността също много се засили. Имаме остаряла материална база в икономиката. България не е догонила високо развитите страни. Така че тези нови явления в нашата страна и главно пониженият жизнен стандарт, в голяма степен повишават ръста на нарушенията и някои видове престъпления.

Също така не винаги има примери, че забогателите са постигнали, своят стандарт по един законен начин. Има висока корупция в държавният апарат. В същото време законодателството и правоприлагането не дава добри примери за наказване в определени срокове на хора с подобно поведение. Има много честа смята на законите, което също може да се отчете като причина. Няма ли голям контрол върху средствата за масова комуникация, но дори в държавните медии не се чувства да има рубрики посветени на правни въпроси и в които да се полагат усилия за по-голямо възпитание на нравственото възпитание на хората и от там едно правомерно държание на хората.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правомерно поведение и правонарушение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.