Право на Европейския съюз


Категория на документа: Право


Право на Европейския съюз
Правото на ЕС в момента се прилага по отношение само на 25 страни,членки на ЕС.В това отношение използването на понятието "Европейско право" не отговаря на действителността понеже се използва като заместник на понятието "Право на ЕС",което засяга само 25 държави,а не всички европейски страни.Когато всички страни се присъединят към ЕС,тогава ще е валидно понятието "Европейско право".На този етап най-правилно и отговарящо е понятието "Право на ЕС".

Субект на правото на ЕС
За да се осмисли напълно същността на субектите на правото на ЕС е необходимо да се анализират като цяло субектите на правните системи.В международната система функционират главно два традиционни порядъка с коренно различаващи се правни субекти.От действието на правата и задълженията на субектите произтича тяхната правосубектност,която включва юридическите качества правоспособност,дееспособност и деликтоспособност.В съвременната всеобща международна система субектите на двата основни правопорядъка - международния и вътрешнодържавния се различават както по вид,така и по обем на правосубектност.Субектите на международното право право е необходимо да притежават юридическата способност самостоятелно да участват в уреждането на международноправни отношения.Субектите на международното право могат да бъдат разделени на две основни категории:суверенни и несуверенни и категория "ad hoc".Към суверенните субекти макар и рядко срещани се причисляват нации и народи борещи се за независимост.Към несуверенните субекти могат да се отнесат най-вече международните организации. Субекти на правото на ЕС са както държавите членки, така и ЮЛ и ФЛ.

Източници на правото на ЕС
Правото на ЕС включва разнородни по юридическата си природа източници,уреждащи дейностите и изпълнението на конституционните цели и задачи от ЕС.Писаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на значими и недотам важни.На първо място се поставят актове,които съставят т.н. "първично право".То включва международните договори, учредяващи общностите съвместно с приложенията и протоколите.Това са Парижкият от 1951г. и Римският договор от 1957г.Вторичното право е друг източник на правото на ЕС,който е създаден от институциите,които са създадени в съответствие с първичното право. Международните договори,сключени от ЕО самостоятелно са другият писан източник на правото. Съдът е длъжен да осигури съблюдаването не само на писаното,но и на неписаното право.Друг неписан източник на правото на ЕС са нормите на обичайното право.Като спомагателен източник на правото на ЕС могат да се определят нормите на общото международно право.Те са от значение само по отношение на въздействието,което оказват върху развитието на принципите на правото на ЕС.

Европейски организации с обща компетентност
След края на Втората световна война в Западна Европа се създават редица международни организации,които могат да се разделят на два критерия:предмет на дейност и обем на компетентност.Съветът на Европа е организация която е учредена като резултат от възникналите след Втората световна война в Западна Европа движения за политическо обединение.През 1948г. В Хага се провежда първият конгрес на тези движения.На 5 май 1949г. в Лондон се подписва статутът на СЕ от Белгия,Дания,Франция,Ирландия, Италия,Люксембург,Норвегия,Швеция и Великобритания.СЕ е организация с широко очертана компетентност в икономическата,социалната, културната,научната,правията и други области,но въпросите на отбрана не са включени.Съгласно договора за ЕС,в сила от 01.11.1993г. държавите-членки на трите европейски общности създават помежду си ЕС.На ЕС се предоставя широка компетентност,която включва развитето на балансиран икономически и социален прогрес,създаването на иконимическии валутен съюз,сътрудничество в областта на правосъдието.ЕС включва нови държави,чиито успех е свързан с три фактора:икономическа основа, върховенство на правото на ЕС и демократичен ред на вземанена на решения.

Европейски парламент
Европейския парламент е най-демократичната институция на ЕС,тъй като в него са предоставени народите на дъжавите членки на ЕС.Депутатите се избират от 1979г. във всеобщи и преки избори за срок от 5години.През 2004г. броят на депутатите се промени и нарастна на 732.За да се формира политическа група,ако депутатите са от една държава,са необходими 23 души,ако са от две държави-18 и 12 души,ако са от три или повече.Депутатите са разделени в 19 специални комисии.Имунитетът на депутатите трае 5 години.Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург.Сесиите продължават 11 седмици годишно-всеки месец по 5 дни.Функциите на парламента включват главно участието в процеса на приемане на законодателни актове на ЕС и осъществяването на контрол под дейността на Европейската комисия.Важна функция на ЕП е приемането на бюджета.Правомощията на ЕП придобиха нови измерения,които сега включват правото да участва наравно със съвета на министрите по приемането на актове,свързани с единния пазар, създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции.Една от най-важните функции е да се гласува вот на недоверие относно цялостната дейност на Комисията.Съветът е най-влиятелният орган,изразяващ интересите на всички държави-членки,явявайки се център на политически контрол в ЕС.В съвета се вклюват по един представител от всяка държава-членка,който е овластен да участва в приемането на решения.Външните министри в съвета по общите въпроси вземат решения посредством,което се осъществява общата координация на другите министерски съвети и решават най-сложните въпроси на съюза.Министърът на външната работа е председател на Съвета,а МВР на неговата държава поема организацията на работата на Съвета за месечен период.Европейския съвет е висша инстанция,която се състои от държавните и правителствени глави на държавите-членки,към която останалите институции на ЕС се обръщат,когато не са в състояние да постигнат съгласие.През 1974г. в Париж е взето официално решение за създаването на Европейски съвет,който ще заседава 3 пъти годишно.Срещите се провеждат в страната,която в момента председателства.
Комисията е институция,която е създадена да осъществява изпълнителната власт в ЕС.Осигурява прилагането на първичното и вторичното право.Комисията се състои от 20 членове,които се избират за срок от 5год.Включва по двама представители от 5-те по-големи държави(Германия, Франция,Италия и Англия) и по 1 от останалите държави.

Европейски съд
Европейският съд е създаден,за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС и спазване на законността.Съдът е призван да изпълнява функциите на върховен съд на ЕС в областите,в които действа правото на ЕС.Съдът няма юрисдикция в области,които не са предмет на уреждане от договорите и съответно правото на ЕС.Съдът е съставен от 25 съдии.Всяка държава-членка е представена от един съдия.Съдът се подпомага от девет генерални адвокати.
Съдиите и адвокатите се назначават за срок от 6години с право да бъдат преназначавани.Съдиите избират от техния състав председател на Съда за срок от 3год.Съдът назначава секретар на Съдаи приема съответни правила за неговата дейност.Всички дела,внесени от държавата членка или институция и гледат в пренарно задедание.Съдът и съставите разглеждат дела отностно спорове между държави членки,спорове между ЕО и държави членки,спорове между институциите.Съдът няма юрисдикция по отношение тълкуванието и прилагането на често национални закони на държавите-членки.Решенията се вземат с мнозинство от гласове от членовете на съда.В случай на разделяне на гласовете по равно,отпада гласа на най-младия съдия.Кворумът за вземане на решение е 7 гласа "за".Съдът има право да контролира дейността по институциите.Статутът на Съда е включен в отделен протокол.Съдът резрешава разнообразни по своето естество спорове и действа като конституционен,административен и международен.

Правомощия,функции и състав на Европейския съвет
Европейския съвет е висша инстанция,която се състои от държавите и правителствените глави на държавите-членки,към която останалите институции на ЕС се обръщат,когато не са в съгласие да постигнат съгласие. През 1974г. в Париж е взето решение за създаване на Европейския съвет на държавите и ще се заседава три пъти годишно.Срещите се провеждат в държавата,която в момента председателства ЕС и се ръководят от министър-председателя на тази държава.

Правомощия,функции и състав на Европейската комисия
Европейската комисия е институцията,която е създадена за да осъществява изпълнителната власт в ЕС.Комисията осигурява прилагането на първичното и вторичното право.Комисията се състои от 20 членове, избрани за срок от 5 години и включва по два представителя на петте по-големи държави и по един от останалите десет.Председателят на Комисията е назначаван за срок от 2години,автоматично продължаван на 4.Седалището на Комисията е в Брюксел,но част от служителите й работят в Люксембург.Ролята на Комисията е насочена в три посоки:инициатор на законодателния процес в ЕС,пазител е на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството и следи за осъществяване на практиката на политиките.

Правомощия на Първоинстанционния съд
През 1989г. се създава Първоинстанционния съд към ЕС с компетентност да решаваа определена категория дела.Първоинстанционния съд няма правомощия да разглежда и решава дела,свързани с въпроси отнесени за предициално заключение,съгласно чл.177.Съгласно Европейския съд,Първоинстанционния съд приема свои правила,които се одобряват от съвета единодушно.

Икономически и социален комитет
Икономическия и социлания комитет има консултативна функция.Комитетът има право на самостоятелна инициатива за изработване и предоставяне на мнение във всеки случай,когато той смята,че това е необходимо и е в интерес на ЕС.Членовете на Комисията са общо 222 на брой,които образуват групи,преставляващи определени интереси в рамките на ЕС.Първата група представлява интересите на работодателите,втората група представлява интересите на работниците и третата представлява широк център от интереси на потребителя,фермери и т.н.Членовете на Иконимическия и социалния комитет се назначават от съвета за срок от 4 год.Членовете са напълно независими при вземането на своите решения. Председател и ръководител на комитета се избират между членовете за срок от 2години.Комитетът включва специализирани секции за селско стопанство и др.Централа на комитета се намира в Брюксел.

Комитет на регионите
Комитетът на регионите е създаден на 9март 1944г.Местата на членовете за регионите са 222.Членовете на комитета се назначават за срок от 4години.Комитетът провежда пленарни сесии 4 или 5 пъти годишно.Неговата дейност е организирана в осем комисии и четири подкомисии.Комитетът за регионите заедно с Икономическия и социален комитет използващ едно и също седалище и секретариат в Брюксел.

Първично право
Актовете,които се разработват и приемането от държавите-членки на ЕС,в качеството си на субект на международното право,могат условно да се разделят на на три категории:учредителни договори,допълнителни договори и договори,сключени от държавите членки. Учредителните актове на трите общности, представляващи основите на своебразна конституция на ЕС,са перфектни международни договори,в които по принцип разпростират своето действие върху цялата територия на държавите,освен ако не е договорено друго.Според някои автори,нормите могат да бъдат резюмирани в 4 групи:преамбюл и уводни разпоредби, норми,засягащи разпоредбите на институциите на трите общности,материално-правни норми и заключителни разпоредби.Допълнително към учредителните актове се приемат и различни актове като приложения,протоколи и др.,които се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят.Към тях се приемат,допълнително и други международни договори,като част от правото на ЕС.Друга част от актовете,приемат от държавите-членки са решенията приемани от представителите и правителствата на държавите-членки,заседаващи в рамките на Съвета.Те са министри от правителството на държавите-членки,представени в Съвета,но особеното при тях е,че когато на действат в качеството си на членове на Съвета по поръчение на своите правителства могат да приемат решения,но не като членове на на Съвета.

Вторично право
Актовете на институциите на ЕС,приети съгласно правомощията ,произтичащи от учредителните договори за осъществяване на целите договорите,формират част от правната система на ЕС.Общоприето е норми на това право да се наричат "вторично право" или "производно право".Регламентите приемани съгласно чл.249,ал.2 от договора за ЕО,чл.161 ал.2 от договора за ЕВРАТОМ имат задължителен характер.Регламентът определен като нормативен акт с общо приложение,обвързващ като цяло всички държави-членки е директно приложим в тях.Регламентът е поставен на първо място между приеманите от ЕО актове в чл.249,преди директиви, решения,препоръки и мнения.Директивите приемани от ЕО и ЕВРАТОМ са също актове на институциите,които имат юридическа сила.Съгласно чл.249,ал.3 или чл.161 съответно от доворите за ЕО и ЕВРАТОМ "Директивите обвързали държавите-членки към които са адресирани, по отношение на резултата,който те трябва да постигнат,като предоставят на националните власти избора на формите и начина за това.Директивите за задължителни за всяка държава-членка само по отношение на разултата,който трябва да бъде постигнат.Решенията са актове,които се приемат съгласно чл.249,ал.4 от договора за ЕО и чл.161,ал4. от договора за ЕВРАТОМ и се определят,като акт "задължителен като цяло за субекта към който е адресиран".Актовете без юридическа сила,които се приемат от институциите са препоръките съгласно чл.249,ал.5 от договора за ЕО,чл.161,ал.5 от договора за ЕВРАТОМ и изскаванията предвидени в договорите на трите общности.Те не пораждат права и задължения за адресатите,които обикновено са държавите-членки.

Маастрихтски договор
Договорът от Маастрихт,създаващ европейския съюз преставлява най-всеобхватната правна реформа на Общността.Той бе подготвен през 1990-1991г. от две междуправителствени конференции по политическия съюз и по икономическия и валутен съюз.След подписването на на 07.02.1992г. и ратифицирането му от парламентите и компетентните органи на държавите членки,той влезе в сила на 01.11.1993г.Договорът е разделен от седем раздела,които обхващат общи определения,промени в учредителните договори за ЕО,определения по общата външна политика и политиката на сигурност,общи заключителни разпоредби и обща Европейска валутна единица.

Амстердамски договор
Договорът от Амстердам е третият голям пакет от реформи на учредителните договори на Общностите, след Единния европейски акт и договора за Европейския съюз.Решение за него бе взето на 16-17 юли 1997г.в Амстердам.Окончателната версия бе подписана на 02.10.1999г. в Амстердам.Договорът влезе в сила на 1 май 1999г. след като бе ратифициран от държавите-членки.Договорът се състои от три части с 15 раздела,както и от приложения.Към договора са приложени 13 протокола и 59 обяснителни бележки. Важни промени в Договора са предприети в следните области:съюзът и неговите граждани,Общата външна политика и политика на сигурност,Институции и процедура по Съюза и гъвкавост.

Нормотворческа процедура
Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на законотворчеството,но тя не е универсална, като тази на държавите,а е ограничена в рамките на изрично определената и допустима от държавите-членки на ЕС нормотворческа компетентност.В определени области материята се урежда под егидата на ЕС,но в области,в които не е прехвърлен върху ЕС държавен суверенитет,държавите ги уреждали самостоятелно съгласно принципа на субсидиарност. Нормотворчеството се осъществява предимно от Съвета, но в ограничен обем се осъществява и съвместно от Съвета с ЕП.На комисията е предоставена ограничена нормотворческа компетентност,само за изпълнение на актове в областта на "изпълнителните мерки".Най-широк обем нормотворческа компетентност е предоставена на Съвета,определяйки го като най-висша законодателна институция на ЕС.Той притежава окончателната власт за приемането на задължителни актове.Съветът може да действа по предложение на Комисията,да се консултира с ЕП и с Икономическия и Социален комитет,или да взема решения съвместно с ЕП.Нормотворческата компетентност на ЕП за разлика от Съвета няма самостоятелен характер,а се осъществява съвместно с него.По-голямата част от законодателното участие на Парламента се свежда до изпълнението на консултативни функции.Съгласно разпоредбите на Договора от Маастрихт, законодателната роля на ЕП се увеличи,предоставяйки му в определени области участие в приемането на актовете съвместно със Съвета.Маастрихския договор предостави на ЕП,също и законодателна инициатива.Независимо от внесените промени ЕП не е станал равнопоставен на Съвета в законодателния процес,като неговото участие се свежда до участие в процедурата за сътрудничество,искане от Комисията да упражни законодателна инициатива.Комисията е институция,която участва като монополен носител на нормотворческа инициатива.Комисията притежава правомощия относно приемането на определени норматовни актове.Нормотворческата компетентност на комисията произтича от учредителните договори.Предоставената й нормотворческа компетентност от учредителните договори е свързана с приемането на актове,уреждащи функционирането и развитието на Общия пазар,прилагането на защитни клаузи.Нормативната компетентност,предоставена на Комисията от Съвета е делегирането на право на Комисията да издава законодателни актове.Съветът създава в държавите-членки комитет от експерти,с които Комисията да се консултира преди приемането на акта.Създават се три вида комитети-консултативен,за управление и за регулиране.

Свободно движение на хора,услуги и капитали



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.