Право на европейския съд


Категория на документа: Право



Решение за официалното откриване на преговори на България с Европейския съюз( ЕС) са открити на 15 февруари 2000година.
Октомври 2002 година в официалния доклад на Европейската комисия се отчита, че в България вече има функционираща пазарна икономика, което означава , че България изпълнява втория Копенхагенски критерии.
22 февруари 2005 година- Европейската комисия дава положително становище по отношение на присъединяването на България и Румъния към съюза.
13 април 2005 година- Европейския парламент гласува положително.
На 25 април 2005 година- Съветът на Европейският съюз одобрява договорът за присъединяване на България и Румъния към съюза и на същият ден е подписан и самият договор за присъединяване в Люксембург на България и Румъния в Европейския съюз. Следва ратификация на присъединителния договор на всичките държави членки на Европейския съюз.
На 11 май 2005 година- договорът е ратифициран от Народното събрание на Република България. Този договор трябва да се свързва:
1) с декларация за кирилицата;
2) това е най-обемния документ близо 1000 страници, които България някога е подписвала.
Месец октомври 2004 година в Рим е подписан Конституционния договор.
Присъединителния договор се състои от две части-протокол и акт.
Протоколът предвижда следното: процесът на ратификация е продължителен и 2006 година есента, Конституцията трябва да е влязла в сила.
Втората част в акта се предвижда към какво се присъединява страната ни, ако Конституцията не влезе в сила и от 1 януари 2007 година, България ще се присъедини към учредителните договори и всички генерални ревизии.
Цялото първично право приключва с договора от Ница.
Страните кандидатки към момента са три. Турция през 1999г.,Македония и Хърватска като от трите най-подготвена е Хърватска.
През 1987година Мароко подава молба за членство и на Мароко е отказано, като основанията са, че Мароко не е Европейска държава с европейски произход.
Тема: Институции на Европейския съюз
1. Европейския съюз и неговите институции е неприложим с традиционния принцип за разделяне на властите. В рамките на Европейския съюз не би могло да се каже , че има съдебна изпълнителна власт. В рамките на Европейския съюз имаме разделение на представителство на интереси, които са три вида.

/ ЕСЕвропейска комисия (ЕК)
ИНТЕРЕСИна обединението на Държавите членки, които

Се представляват от Съвета на ЕС и в Европейския съвет.

Граждани  Европейски парламент
2. Може да се провежда условно разграничение на институциите, които имат политически характер ( парламент, съвет), експертни институции ( съда, комисията, съдебната палата).
3. Институциите не остават статични.
4. По отношение на институциите на Европейския съюз не се прилага принцип на представителство и сласуване. ( МП1 държава=1глас). Държавите са представени в зависимост от големината на територия и население. Това важи й за съвета. (МП1 държава=1глас).
5. В Европейския съюз се говори за единна институционна рамка преди Договора от Лисабон.
1. Европейска комисия (ЕК);
2. Европейски парламент( ЕП);
3. Съвета на Европейския Съюз ( министри);
4. Съд на Европейския съюз;
5. Сметна палата (СП);
Характерно да се отбележи е ,че след Договора от Лисабон имаме още две нови и стават седем.
6. Европейски Съвет ( институция след договора от Лисабон)
7. Европейска Централна Банка (ЕЦБ).
С консултативните функции се занимават Икономическия и социалния комитет, комитетът на регионите, Европейския омбудсман и други.
Основните принципи характерни за работата на институциите на Европейския Съюз са:
1. Принцип на институционално равновесие. Европейска комисия

Европейски съвет ЕП.
2.Принцип на автономността на институциите, всяка институция се ползва с известна самостоятелност.
3. Принцип на лоялно сътрудничество.
4. Принцип за прозрачност в работата на институциите. Той включва и възможността за достъп на гражданите до информация, свързана с работата на тези институции.
ТЕМА№8:ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ.
1.Състав на Европейската комисия.
1995 г( Австрия, Швеция, Финландия )-2004г.
Държави членки (15)  Комисията се е състояла от 20 комисари.
Петте големи държави са имали по 2 комисари, а именно това са: Франция, Великобритания, Германия, Италия и Испания. С договора от Ница това се премахва. Въвежда се правото, че всяка държава има по 1 комисар, тогава Конституцията предложи редуциране на броя на комисарите, но тъй като Конституцията беше отхвърлена по това време на практика Лисабон възприе същото правило. Идеята е съставът на Европейската комисия да бъде равен на 2/3 от броя на Държавите членки ( ЕК=2/3 от ДЧ), което ако се запази от 27 държави членки, ще означава Комисията да се състои от 18 комисари ( 18-27). Това правило се предвиждаше да се прилага от месец ноември 2014 г., в параграф на член 17 от Договора от Лисабон в частта му на ДЕС ( Договор за Европейския Съюз).
През 2009-2014г. беше предвидено да се запази същото положение, т.е всяка държава да бъде представена от същия брой комисари.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право на европейския съд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.