Право на европейския съд


Категория на документа: Право


По отношение на Европейската комисия единият заместник председател на Европейската комисия по право трябва да бъде върховния представител на съюза по въпросите на външната политика и сигурност като това се запази като предложение, но отпадна предложението това лице да се нарича външен министър на Европейския съюз и се продължи с формулировка върховен представител.
Разширява се броя на областите в които решенията се вземат с квалифицирано мнозинство, т.е отпада приципа на единодушие. Това са области свързани с Европейското сътрудничество, контролът и т.н.
Въвежда се нова система на квалифицирано мнозинство в съвета на Европейския съюз. Това квалифицирано мнозинство се нарича двойно мнозинство, защото веднъж се формира като мнозинство на броя на държавите членки на съюза и втори път то е мнозинство изчислено на база на населението на Европейския съюз, т.е всяка държава може да иска удостоверение, че решението представлява 62 % от населението на Европейския съюз.
По отношение на системата на гласуване действа модифициран вариант.
По отношение на съвета на Европейския съюз:
Съвета на Европейския съюз може да заседава в различни формати, които са 9 на брой. Заседанията на Съвета на Европейския съюз винаги са се провеждали при закрити врати. Договорът от Лисабон предвижда, че когато съвета действа като законодател, неговите заседания ще бъдат открити. Това от своя страна е голяма победа на принципа на легитимност.
Договорът от Лисабон за първи път дава възможност на Националните парламенти да имат възможен пост да участват в законодателния процес ( протокол номер 2).
Договорът от Лисабон предвижда създаването на Европейската дипломатическа служба за външни действия. Тази задача е поверена на върховния представител по външната политика и сигурност. За първи път в текст на договор от първичното право бе представен, така наречения каталог на компетентностите.
Втората група отразява онези моменти, които не бяха предвидени в Лисабонския договор, т.е какво отпадна от Конституцията.
1. думичката конституция и всякакъв вид конституционна символика. Отпадна разпоредбата за символите на съюза, но това не означава, че Европейският съюз няма химн, флаг.
2.отпадат понятията като външен министър на Европейския съюз, Европейски закон и Европейски рамков закон.
3. Отпадна разпоредбата на член 1, ал.6 от Конституционния договор, посветен на върховенството на Европейското право над националното costa.
4.При Договора от Лисабон нямаме изрична разпоредба, но имаме отделна декларация, че в своята практика, Съдът на Европейския съюз винаги е подчертавал това равенство, а не в декларацията.
5. Хартата, провъзгласена в Ница за основните права и свободи на европейските граждани. Конституцията предвиждаше, че ще е раздел втори от Конституционния договор, но разликата е, че Договорът от Лисабон не я инкорпорира, т.е не я съдържа в себе си, както правеше конституцията, но в член 6 от Договора от Лисабон в частта му на Договора на Европейския съюз е записано, че съсът признава основните права и свободи, провъзгласени в хартата, които ще имат същата сила, каквато притежава и самият договор и по този начин чл.6 на практика прави хартата юридически задължителна.
Трите държави, които запазиха правото opt out са: Великобритания, Полша и Чешката република.
Третата група разпоредби това са разпорежданията, които не съществуваха в Конституцията, но се появиха в Лисабонския договор.
На първо място: въведен е нов дял втори в Договора от Лисабон в частта му Договор на Европейския съюз. Този дял втори е озаглавен разпоредби относно демократичните принципи и обхваща член 9 до член 12.
Това което е прието в Конституцията и остана в Договора от Лисабон е принципа на пряка демокрация, който означава, че еди милион европейски граждани от значителен брой държави членки имат право да поискат от Европейската комисия да внесе нов законопроект или да допълни, измени вече съществуващ акт. Запази се предложението в Конституцията за доброволно оттегляне на държава членка от съюза, но и съюзът разполага с право да санкционира държавите членки при неизпълнение на задълженията си.
На второ място: с Договора от Лисабон, Европейския парламент придобива информация и контрол относно спазването на принципите на съюза.
На трето място: член 4 от Договора от Лисабон в частта му на Договор на Европейския съюз (ДЕС) е въведена разпоредба, която предвижда задължение за Европейския съюз да уважава суверинитета и националната идентичност на държавите членки.
На четвърто място: нови разпоредби са въведени по отношение промените на климата, а също така са въведени и нови разпоредби, свързани с принципа на енергийната солидарност.
На пето място: нови възможности за участие или неучастие на дадена държава членка по отошение на материите, които бяха в третия стълб и тук особеното е, че държавите членки могат да преценяват дали да участват или не по отношение на конкретния случай.
На шесто място: Държавите членки, а именно: Германия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия са учредителките а трите интеграционни общности. През 1961г. и 1967г. Великобритания подава молба за членство в общност и по това тя се движи в група с няколко държави а именно Ирландия,Дания.Интересното е, че се случва и Франция два пъти да упражнява правото си на вето и блокира членството на Великобритания. Така след срещата в Хага започват преговори със страните кандидатки. На 23 януари е подписан договорът за присъединяването им и този договор е в сила от 1 януари 1973година, но влиза в сила по отношение на три държави: Великобритания, Ирландия и Дания.
В Норвегия се провежда референдум през есента на 1972 година и той завършва с отрицателен вот. Тогава това се явява третия път на Норвегия, когато тя подава молба за членство, а такива тя подава четири пъти. През 1994 година референдумът има отново отрицателен вот. Първите два референдума с отицателен вот са във Франция, а останалите са провал на Норвегия.
Интересното е , че до този момент имаме на лице едно разширяване, а това се случва на 1 януари 1973 година. То се нарича Северно разширяване и тук съяо е подчертан принципа, че страните кандидатки трябва да възприемат принципа за запазване движението и общността.
Второто разширяване е южното, то е през 80-те години. Гърция става член на общността от 1 януари 1981г., а Испания и Португалия от 1 януари 1986г. Случаят с Гърция е особен от гледна точка на това, че тя е първата православна държава. За да се случи разширяването е необходимо:
1) положително становище на Европейската комисия;
2) решение на Европейския парламент;
3) решение на Съвета на министрите;
При Гърция комисията излиза с отрицателно становище, но въпреки това Гърция е приета.
Първото северно разширяване е продиктувано от икономически решения.
При южното разширяване доминират политически съображения, тогава падат така наречените диктаторски режими.
Следващото разширяване е през 90-те години. Обединява се една държава Германия и в резултат се сдобива с правото на най-много депутати в Европейския парламент, а именно 99. Това обаче е победа за Франция тъй като се дава на Германия повече места в Европейския парламент, но не й увеличават квотата на Европейския съвет.
Следващото разширение е факт от 1 януари 1995г., когато останалата част от държавите членки стават членове на Европейския съюз, а това са именно неутрални държави: Австрия, Швеция, Финландия.
Проектът на века е източното разширяване. Присъединителният договор влиза в сила от 1 май 2004 година. Страните които са наречени висшеградската четворка са : Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Трите прибалтийски държави са: Литва, Латвия и Естония, а двете островни държави са Малта и Кипър и една от бивша Югославия-Словения.
За разлика от предишните разширявания при източното разширяване Европейския съвет претендира редица нови изисквания и основните са така наречените Копенхагенски критерии.
Критерии номер едно: Спазване на принципа на демокрация, върховенство на закона, права на човека, политически плурализъм и стабилност на институциите и това е политическия критерии.
Критерии номер две: Икономически критерии. Той се състои от две части:
- Първа част-функционираща пазарна икономика;
- Втора част-конкурентноспособност.
Критерии номер три: Юридическия критерии.
На Европейския парламент в Мадрид беше добавен и допълнителен критерии, т.е човешкия факт ор- административен и съдебен потенциал. По отношение на тези държави възможността за неучастие в общи политики не съществува.
Последното разширяване е 1 януари 2007г. Тогава две държави се присъединяват в Европейския съюз а именно България и Румъния и тогава вече Европейския съюз е във формат от 27 държави .

ХРОНОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
8 август 1988година- Сериозен интерес от страна на Европейската общност ( установени са официални дипломатически отношения между Европейската общност и Народна Република България-първата сред социалистическите държави.
8 март 1993 година- Подписано е Европейско споразумение за асоцииране между общността и България, така нареченото ЕСА ( европейски споразумение за асоцииране). Такива са подписани с Израел, Турция и т.н. тези споразумения се наричат Европейски и се сключват с държави от Централна и Източна Европа. Характерното е разпоредби , засягащи политическия диалог мезду страната кандидатка и Съюза.
1 февруари 1995 година- Европейското споразумение за асоцииране влиза в сила.
14 декември 1995 година- Народното събрание гласува решение България официално да подаде молба за членство в Европейския съюз.
Месец декември 1997 година- Европейския съвет във Люксембург взема решение за първите шест-6 държави с които да започнат преговори, така нарешената Люксембурска група- Унгария, Полша, Чехия, Словения, Естония и Кипър.
През декември 1999г.- Европейския съвет в Хелзинки взема решение за останалите шест-6 държави, така наречената Хелзинска група за откриване на преговори: Литва, Латвия, Словакия, Малта, България и Румъния .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право на европейския съд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.