Право на европейския съд


Категория на документа: Право


През първия етап, който започва от 1 юли 1990г. и е до 31 декември 1993г. се извършват подготвителните дейности чрез които се координират правните положения заложени в Договора за Европейския Съюз(ДЕС). През този първи етап се поставя силен акцент върху икономическата координация и най-вече на стабилността на цените и реформирането на публичните финанси.
Втори етап е с продължителност от 1 януари 1994г до 31 декември 1998г. На практика това е периода, в който се осъществява конкретната подготовка за прилагането на единна валута. Основната роля в този етап се отрежда на европейския валутен институт, който предшества създаването на Европейската Централна Банка(ЕЦБ). По-конкретно чрез валутния институт правно са дефинирани организационните механизми за осъществяване на валутната политика на Европейската Централна Банка, свързана с еврото. В същото време през този период се въвеждат така наречените Маастрихтски критерии, които включват следните показатели:
1 критерии: всяка държава която желае да бъде част от ЕС от ИВС трябва да постигне устойчивост на цените, средногодишен темп на инфлация, която да не надминава 1,5% от темпа на инфлацията на 3-те държави с най-добри показатели в областта на стабилността на цените.
Бюджетната политика на страната трябва да бъде балансирана и не е допустимо състояние на прекомерен бюджетен дефицит. Съгласно критериите от Маастрихт се допуска бюджетния дефицит да бъде до 3% годишно. Съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП) не трябва да надвишава 60%. Паричната единица на държавата трябва да се вмества без голямо напрежение в нормалните прагове на отклонение предвидени в механизма на обменните курсове през последните две години преди влизането в ЕС.
Трети етап от януари 1999гг до 1 юли 2002г. това е заключителния етап, който завършва с неотменимо фиксиране на валутните курсове спрямо еврото. В третия етап еврото се въвежда като официално платежно средство и така се създава еврозоната. Националните валути са извадени от обръщение и са заместени с еврото.
Договорът от Лисабон урежда икономическата и парична политика в членове от 119 до чл. 144 на ДФЕС. Съгласно чл.3 от ДФЕС се посочва, че паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото е част от изключителната компетентност на ЕС.
Икономическата политика е част от споделената компетентност. Именно правната уредба на ИВС, бе първата проблематика, която се наложи да бъде променена в следствие на световната икономическа и финансова криза. Необходимостта от поправката бе установена само два месеца след влизане в сила на Договора от Лисабон и в резултат от разразилата се/ дългова криза/, криза на държавните дългове в Еврозоната.
Бързото развитие на събитията със световната финансова криза наложи преразглеждане на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), но предизвикателството беше, че това преразглеждане следваше да се осъществи по съвсем нова непозната процедура. Така на 25 март 2011 година Европейския съвет предвижда в чл. 136 от ДФЕС, който се относя до предприемането на мерки във връзка с правилното функциониране на икономическия съюз да се добави нов параграф 3 със следния текст:,, Държавите членки, чиято парична единица е еврото могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на Еврозоната като цяло." Предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условията. По този начин се създава законова основа за набиране на средства в подкрепа на общата валутна политика под формата на постоянно действащ стабилизационен фонд наречен Европейски механизъм за стабилност. Предвидено е решението на Европейския съвет от 25 март 2011г. да влезе в сила от 1 януари 2013г. и с това да възникне възможността за практическо осъществяване на Европейския механизъм за стабилност. До тази дата остава да действа създадения по спешност през май 2010г. на основание чл.122 параграф втори от ДФЕС, а именно: Европейски механизъм за стабилизиране и от Европейския инструмент за финансова стабилност със седалище Люксембург. С влизането в сила на решението Европейския съвет от 25 март 2011г, Европейския механизъм за стабилност следва да замени Европейския механизъм за стабилизиране.
ТЕМА№33: ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Външнополитическата координация между държавите членки на Европейските общности е изведена като общ механизъм за сътрудничество още от началото на 50-те години. Посредством това се поставят основите на политическата интеграция между тях, която не получава правна уредба в учредителните договори. Това положение да не получи правна уредба се обяснява с различията в същността, обхвата и начините за осъществяване на този тип политическо сътрудничество.
След провала на плановете за създаване на Европейска отбранителна общност и Европейска политическа общност, се прави извода, че политическата интеграция не може да се развива с еднакви темпове с икономическата интеграция и процесите в областта на външната политика и отбрана се развиват предпазливо.
Политическото сътрудничество между държавите членки се развива най-вече по линия на Западноевропейския съюз, който е наричан ,,Съюз в сянката на НАТО". По същество активизирането на политическото сътрудничество между държавите членки се възобновява след оттеглянето на генерал Шарл дьо Гол. Така на срещата в Хага през 1969г. предложенията за сътрудничество в областта на вънщната политика са подготвени от експерти, ръководени от директора на политическия парламент на Министерството на Външните работи в Белгия.
1)Докладът Давиньон е приет на 27.10.1970г. като той определя рамките на европейското политическо сътрудничество, а именно провеждане на редовни срещи най-малко два пъти годишно на министрите на външните работи.
2) Създаване на политически комитет.
3) Въвеждане на Европейски кореспонденти. Това са експерти на външната политика на министерствата на държавите членки, които следят процесите на Европейското Икономическо Сътрудничество (ЕИС). В последствие през 1972г. е приет Копенхагенския доклад, който задълбочава доброволната координация между външнополитическите ведомства като се въвежда информационна система COREU. След договора от Маастрихт тази система се нарича CORTESY.
Европейското политическо сътрудничество съдържа следните особености:
То е система за политическо сътрудничество, но е изградено върху разграничаване от структурите на Европейските интеграционни общности.
Европейското политическо сътрудничество няма организационна структура, не е регламентирано в нито един от учредителните договори.
До 1986г. Европейското политическо сътрудничество се реализира под формата на доклади. Следователно то се осъществява по неформален начин. Едва след 1986г. се регламентира в единният европейски акт.
Европейското политическо сътрудничество се развива изцяло на междуправителствена основа като Европейските институции вземат участие, но не приемат задължителните за държавите членки решения в тази област от Евроинтеграция.
Съгласно ДЕС от 1992г., Европейското политическо сътрудничество е трансформирано в Обща валутна политика и политика на сигурност на Европейския съюз ( ОВППС). Правната уредба е регламентирана в членовете от j1 до J11. Най-важната разпоредба е разпоредбата на на чл.J4, съгласно, който с течение на времето в Европейския съюз общата отбранителна политика би могла да прерасне в обща отбрана. Но като цяло оценката за правната уредба на Общата валутна политика и политиката за сигурност с Договора от Маастихт е незадоволителна, тъй като е налице липса на собствени инструменти с които ЕС да осъществява военнополитическо сътрудничество. ЕС няма необходимия капацитет и механизми с които да направи тази политика реално действаща.
След Договора от Маастрихт се потвърждава водеща роля на НАТО като организация, която осигурява сигурността. Ролята на Западно ЕС е силно ограничена до така наречените Петербергски задачи, това са хуманитарни, спасителни, мироопазване и управление на кризи.
След Договора от Амстердам ЕС става по-предпазлив във формировките си по отношение на управленската политика като вече не се говори за евентуално, а за постепенно дефиниране на Общата отбранителна политика. С Договора от Амстердам се въвежда и върховния представител по въпросите на Общата външна политика и политиката на сигурност.
С Договора от Ница се предвижда Европейския Съюз да придобие способност за самостоятелни действия в областта на отбраната и се поставят първите конкретни резултати, до които трябва да доведе Общата външна политика (ОВП), регионално създаване до 2003г на Европейски сили за бързо реагиране, които следва да наброяват 50 000, 60 000 души и да са в състояние в продължение на една година да осъществяват хуманитарни и миротворчески мисии. Предвижда се създаване на Европейски, полицейски корпус като в областта на сигурността и отбраната се създава Комитет по политика на сигурност, Военен комитет, Военен щаб.
През 2003г. е приет Берлин (+) плюс е механизъм даващ възможност за достъп на ЕС до ресурсите на НАТО. От януари 2003г. до настоящия етап ЕС е приложил повече от 25 различни по характер мисии, които са в областта на сигурността за укрепване върховенството на закона и то в различни точки като мисиите са реализирани не само на Европейския континет, а напротив на различни региони извън Европа.
Съгласно Договора от Лисабон, правната уредба на Общата валутна политика и политиката на сигурност (ОВППС) е предвидена в чл.23 до чл.46 от ДЕС. Основните акценти са, че се предвижда създаването на пост Върховен представител по ОВППС, който е по право заместник-председател на Европейската комисия и участва в работата на Европейския съвет.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Необходимостта от създаване на реално приложима Обща валутна политика и политика на сигурност (ОВППС) е повече от очевидна. Въпреки това е необходимо да не се правят прибързани оценки на Правната уредба на ОВППС след Договора от Лисабон тъй като 2009г. декември е изключително кратък период за извеждане на генерални избори. Въпреки това обаче все пак Общата валутна политика (ОВП) е регламентирана неясно, тъй като никъде в чл.3 и чл.4 не се посочва в коя група от компетенции се включва ОВП. Нещо повече в чл.2, параграф4 се заявява, че съюзът разполага с компетенцията, но не дефинира каква е и в тази връзка е налице подход на взаимодействие.
ТЕМА№26: ПРАВНА УРЕДБА НА ГРАЖДАНСТВОТО НА ЕС. ОСНОВНИ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕС.
Гражданството като понятие представлява правната и политическа връзка на 1 лице със своята държава. В ЕС обаче, държави членки въвеждат понятието гражданство във връзка със създаването на ЕС посредством Договора от Маастрихт от 1992г. тогава още в Преамбюла се посочва, че държавите членки са решени да установят общо гражданство. В продължение на това съгласно чл.2 от ДЕС се посочва, че съюза си поставя за цел да задълбочава защитата, правата и интересите на гражданите. Нещо повече поставянето на физическото лице като част от интеграционния процес има най-ярко възражение, именно с въвеждането на института на гражданството на ЕС, докато в рамките на националната държава понятието гражданин възниква в историческите права, около политическите права на физическото лице, в общностното право. В правото на ЕС гражданството се очертава въз основа на свободно движение на гражданите, което има преди всичко политически, а не икономически замисъл.
Правната уредба на гражданството с ДЕС се съдържа в част 2, озаглавена ,, Недискриминация и гражданство на съюза". По специално гражданството е уредено в разпоредбите на чл.20 до чл.25 от ДФЕС.
Съгласно чл.20 се посочва, че ЕС създава гражданство за физическите лица на неговите държави членки. В тази връзка изрично се посочва, че всяко лице което притежава гражданство на държава членка е гражданин на ЕС.
В параграф 1 изрично е посочено, че гражданството на ЕС не замества националното гражданство то се добавя към него.
Правата на гражданите, които произтичат в разпоредбите на чл.20-25 могат да се групират в следните 4 категории.
1 категория: Право на свободно движение и свободно пребиваване на териттторията на ЕС.
2 категория: Избирателни права за участие в местни избори и избори за Европейски парламент.
3 категория: Право на закрила от дипломатически и консулски представителства на всяка държава членка в 3-ти страни.
4 категория: Право на извънсъдебни средства за закрила. Право на петиции на гражданите на ЕС до Европейския парламент и правото на жалби до Европейския омбудман.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Гражданството на ЕС е още един от отличителните белези на ЕС, който го отграничава от останалите традиционни международни организации. Въвеждането на понятието гражданин промени и понятието чужденец.

??

??

??

??







Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право на европейския съд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.