Право на ЕС


Категория на документа: Право


1. СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ПРАВОТО НА ЕС.

Правото на ЕС, чиято основа са трите учредителни договора (ЕОВС, ЕИО и ЕВРОАТОМ), допълвано и постепенно усъвършенствано е самостоятелна правна система, тясно свързана с международното право и правните системи на страните-членки. Договорите на ЕО са перфектни международни договори, които формират своеобразна конституция (учредителен акт на ЕС).

Европейските общности са Общности със самостоятелан правосубектност. Първичното и вторичното право на ЕО са самостоятелни правни системи от правни норми, които съществуват наред с международното право и с националното право и оказват особено влияние върху националното право на страните-членки. Правото на ЕС съществува отделно от националното право, независимо, че се прилага от националните съдилища. Националните законодателни органи нямат правомощия да приемат актове, с които да го променят или отменят, а неговото тълкуване попада под изключителната юрисдикция на Европейския съд. Той е органът, който следи за еднаквото прилагане на правото на ЕО в съответствие с духа и принципите на интеграционния процес.

Международните договори формират част от правото на ЕС и могат да се разделят на три категории: 1. Първата категория съдържа договори между ЕС и трети страни - използва се там, където въпросът подлежи на утвържадаване на споразумение изцяло в рамките на нормотворческата компетенция на ЕС; 2. Втората категория съдържа смесени договори между ЕС и страни-членки от една страна, и трети страни, от друга страна - сключват се когато предметът, който се утвърждава, е частично от компетенцията на ЕС и частично от компетенцията на страните-членки; 3. Третата категория се състои от договори, които се сключват от страни-членки на ЕС и трети страни. Европейският съд приема тези договори като формираща част от правото на ЕС, но обвързващи съюза само при много специални случаи. Правният ефект на международните договори по отношение на третите страни следва да се разглежда за кого настъпват обвързващите задължения - на международно ниво за ЕС и на национално ниво.

Правното регулиране на функциите на ЕС могат да се разделят на няколко етапа: Първи етап - създаването на ЕО до 1958 год.; Втори етап - периода до създаването на ЕО през 1986 год. и последеният етап на правно уреждане на нов по-съвършен тип интеграция, завършва с подписването на договора в Маастрихт през 1992 год., който формира и правото на ЕС.

Правото на ЕС съчетава ефективно нормите на международноправната и националната правна система, регулирайки както международноправните, така и вътрешнодържавните (ЮЛ и ФЛ) отношения. По същество този правен феномен урежда отношенията между страните-членки, от една страна, и отношенията на техните вътрешнодържавни органи и граждани - от друга, което го отличава от съществуващите международни организации, органи, съюзи и т.н.

2. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРАВОТО НА ЕС.

Като следствие от жестокостите на Първата световна война се раждат много идеи и модели за една "мирна Европа на равноправни партньори", които обаче остават без успешна реализация.

След края на Втората световна война в Европа наред с други международни организации в съответствие с американската програма за възстановяване на Европа (т. нар. "план Маршал") се учредяват и три общности: Европейска общност за въглищата и стоманата (ЕОВС), Европейска икономическа общност (ЕИО - сега ЕO) и Европейска общност за атомна енергия (ЕВРОАТОМ). На 7 май 1948 г. в Xага се свиква Европейски конгрес от Муждународния комитет на Движението за единна Европа, на който се приемат редица резолюции, в които се призовава към създаването на режим на свободно движение на хора, идеи и стоки, както и на Европейски съд за защита правата на човека. През 1950 г. се учредява Съветът на Европа. Впоследствие израз на френската позиция става т. нар. "план Шуман. Съгласно плана моделът предлага нещо средно между междудържавно сътрудничество и обединяването на федерация.

През 1951 г. в Париж се подписва Договор за създаване на ЕОВС (влиза в сила на 25.VII.1957 г.), а на 25.III.1957 г. в Рим се подписват договорите за създаването на ЕИО и ЕВРОАТОМ (вл. в сила на 1.I.1958 г.). Договорите са подписани от едни и същи държави - Франция, Италия, Белгия, Германия, Xоландия и Люксембург (т. нар. малка Европа) и се създава Европейска икономическа общност, която е съставена от три международни организации с подобни основни органи и с едни и същи страни-членки. Разработват се и се включват клаузи за определени общи институции и Договор за сливане през 1965 г., в резултат на което основните органи на ЕОВС, ЕИО и ЕВРОАТОМ се сливат и трите общности получават единен институционен механизъм - Парламент, Съвет, Комисия и Съд.

С така наречените политически институции на ЕО се поставя началото на създаването на Европейската общност, процес, който се развива и завършва с приемането на Единния Европейски акт през 1986 г. Следващ етап на този интеграционен процес е създаването на Европейски съюз.

Договорът за сливане от 08.04.1965 год. създава общ Съвет и обща Комисия за трите Общности и обединява служителите и другите сътрудници в общ административен апарат. От 1970 год. се конституира и Европейското политическо сътрудничество. През 1976 год. се въвеждат преки избори за Европейския парламент. През 1978 год. се създава Европейската валутна система, основавана на фиксирани обменни курсове между валутите на повечето държави - членки, както и до създаването на европейската валутна единица ЕКЮ.

През 1985 год. Комисията представя т. нар. Бяла книга за изграждане на вътрешния пазар. Въз основа на нея Европейският съвет разработва през 1985-1986 год. Единен Европейски акт, който влиза в сила на 01.07.1987 год. С него се изменят и допълват трите договора за ЕО, а също така се създава и международна договорна основа за институционализиране на Европейското политическо сътрудничество, което до този момент се осъществява извън рамките на ЕО. През 1989 год. Европейският съюз взема решение за свикване на правителствена конференция в Мадрит, която да изработи концепция за създаване на икономически и валутен съюз на три етапа.

Договорът за ЕС, подписан на 07.02.1992 год. в Маастрихт, създава на основата на заварените от него Европейски общности единен "Европейски съюз". Този договор влиза в сила от 01.11.1993 год., след като е подписан от Германия. На 02.05.1992 год. между ЕО, държавите-членки и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) се сключва споразумение за Европейско икинимическо пространство, което влиза в сила от 01.01.1994 год.

От 01.01.2002 год. за държавите - членки влиза в сила общата европейска валута - Е К Ю.

Правопорядъкът на Европейския съюз (EC) по своята същност и функция представлява прецедент в международната практика. Все повече и все по-дълбоко държавите се доближават и навлизат в етапа на пълна взаимозависимост и взаимообвързаност във всички области на глобалното сътрудничество.

4. СИТЕМА НА ПРАВОТО НА ЕС. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВОТО НА ЕС

И ПРАВНИТЕ СИСТЕМИ НА ДЪРЖАВИТЕ УЧАСТНИЧКИ.

ЕС и общностите не са една държава и не могат да бъдат приравнени на държавата като учстник в международните отношения. Европейските общности притежават самостоятелна правосубектност. Първичното и вторичното им право представляват самостоятелна система от правни норми, която съществува наред с националното право на държавите членки и международното право. Възприет е принципа на върховенството на общностното право над националното и този принцип е в основата на политическото и икономическото сътрудничество между държавите-членки.

Въпреки своеобразието си, правния ред на ЕО не съществува откъснат от националното право на държавите-членки, а въздейства върху него. Общностното право има преимуществена сила над всяко право на държава-членка, т.е. то е по-силно от завареното национално право и в случай на кофликт има блокиращо действие спрямо по-късно приета норма на държава-членка. Това означава, че при колизия националното право следва да отстъпи пред Общностното право и няма да се прилага. Такава по-голяма сила притежава всеки източник на първичното и вторичното право на ЕО. Този приоритет се обосновава със специфичния характер на Общностното право и с единството на правния ред на Общността, който следва да бъде прилаган еднакво и без елементи на дискриминация.

Приматът на правото на ЕО над националното право има важно значение и с оглад на обезпечителното производство и принудителното изпълнение. Националният съд на държава-членка може да постанови временно отлагане или спиране на изпълнението и да допусне временни обезпечителни мерки само до произнасянето на Съда на ЕО (СЕО).

Държавите-членки се съобразяват в занчителна степен с практиката на СЕО относно примата на правото на Общността. В някои от тези държави съществуват конституционни разпоридби, а в други съдебната практика е признала този примат. Нормите на първичното и вторичното право на ЕО имат директен ефект, винаги когато са достатъчно ясни пълни и прилагането им не предпоставя никакви конкретизиращи ги допълнителни нормативни актове на националния законодател. Директният ефект на Общностното право означава възможност на отделните лица да черпят пряко от нормите му субективни права и задължения, на които да се позовават в правоотошенията си с националната им държава, нейните административни органи и съдилища (Напр.: Основните права по правото на ЕО са юридически пълноценни права на гражданите от всички държави на Общността).

В резултат на действието на този принцип на върховенство на Общностното право, всички правни норми на общностите имат еднакво действие в държавите-членки, а тълкуването и прилагането им се осъществява от единен орган с изключителна компетентност, създаден от учредителните договори, а именно от Съда на ЕО. Правото на ЕО се прилага еднообразно и има еднакво задължителен характер на територията на всичко държави-членки, т.е. с влизането си в сила то има непосредствено приложение и се превръще в част от правния ред, на който се подчиняват органите и лицата на държавата.

5. ПРАВОТО НА ЕО И ПРАВОТО НА ЕС.

Трите първоначални ЕО (ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ) са правоспособни и дееспособни субекти, т.е. те притежават признатата им от правото възможност да бъдат носители на права и задължения, и признатата им от правото възможност за самостоятелно сключване на сделки в резултат от правно релевантни волеизявления. Освен това трите Общности са признати за субекти на международното право, което означава, че те могат да сключват споразумения с трети държави и с други международни организации, да се явяват като страна по съдебни процеси и да бъдат субекти на отговорност по международното право.

В науката и съдебната практика се спори по въпроса за отношението на досегашните три ЕО към ЕС, както и относно правосубектността и дееспособността на ЕС по международното право. От една страна се приема, че ЕС се състои от "стълбове" и че трите досегашни Общности принадлежат към него. От друга страна се поддържа мнението, че систематичното място на политиките, уредени от ДЕС, следва да се търси извън Европейските Общности. По настоящем господстващото мнение е, че ЕС притежва самостоятелна правосубектност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.