Право и държава. Правова държава.


Категория на документа: Право


 ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий"

Курсова работа

на тема:

Право и държава. Правова държава.

Изготвил: Проверил: проф.

В.Търново 2008/09г.

Увод:

Държавата съществува като социален феномен от около 3500г. пр. н. е. и от тогава до наши дни тя многократно е променяла формата си и е еволюирала за да достигне съвременният си облик на модерната държава.
Но как да идентифицираме това явление станало до такава степен част от самоопределението ни като общество и народ, че твърде често сме склонни да забравяме каква е нейната същност? Върху какво била е насочена човешката мисъл, когато е прилагана към държавата? Кой проблем занимава нашият ум, когато мислим за държавата? Разбира се, отговорът на тези въпроси съдържа безброй нюанси, съобразно субективните тревоги сред които се появява. Но тези нюанси засягат само една тема, те са изразни модалности на една идея: в средоточието на всеки размисъл за държавата, в началото и края на всяко усилие на човешката воля да бъде проумяна държавата, стои представата за определен ред, порядък, дисциплина на живота. За нас държавата е формата, чрез която общността се обединява, подчинявайки се на правото. Тя е потребна за трайността на колективния живот като пречка за разпиляване на индивидуалните дейности; почива върху одобрение на човека, схваща я като символа на съвкупност от ценности, в подчиняване на които човекът има своето земно призвание, а също като подходящия за тяхна реализация инструмент.

Когато се разбира, че само една власт, трансцендира и освободена от всякаква връзка със субективната воля на индивида, който се явява водач поради своята лична сила, може да въплъщава дисциплина, съответна на целите, които следва обществото и около които се гради обединението на настоящото поколение с онези от миналото и с онези, които ще дойдат утре; накрая, когато политическото устройство на общността престава да се схваща от неговите членове като мимолетно координиране на непостоянни сили и разминаващи се интереси, за да бъде разбирано като траен ред, служещ на ценности, които обвързва едновременно водача и поданиците, тогава излиза на яве идеята

1
за държавата, а с нея и реалността на самата държава, която съществува само в тази идея.

Съзнанието за ред и дисциплина, които са основата за мисленето на индивидите, когато те схващат държавата, се съединява с понятието власт, което отговаря на условията за определяне на държавата, и също като отразяващо различните конкретни явления, които правят за нас осезаемо нейното съществуване. Това съвпадение не е случайно явление: явлението власт, външно изразява държавата, отразява идеята за дисциплина, на която в индивидуалните съзнания се подчинява формирането на понятието власт; сега вече можем да добавим едно уточнение, като констатираме, че държавата е тълкуване на властта.

Цялото усилие на политическата мисъл е да отдели властта от личностите, които я упражняват. Бидейки краен резултат от този опит, държавата пречиства властта, отделяйки я от волята на водачите, за да я подчини на идеята, която общността си създава за своето бъдеще и за обществено- политическото устройство, способно да я осъществи. Но тази идея, която е първооснова на властта, е и основата на правото. Именно тук двете явления се пресичат(Ж.Бюрдо,54-56с.).

Право и държава

1.Връзка, взаимодействие и обвързване на държавата и правото.

Един от най-старите въпроси в материята на общата теория на правото е този за съотношението и взаимодействието между държавата и правото, като явления от една и съща действителност.
Основният проблем идва от гледището, че държавата е едновременно източник на правото и правно образувание, а това наглед е неразрешимо противоречие - държавата има за предпоставка правото, а правото - държавата. Това твърдение произхожда обаче от убеждението, че държавата и правото са две

2
различни неща, че са причина и следствие, или следствие и причина(Ц.Торбов,287с). Множество различни автори и школи са давали различно тълкуване на проблема изхождайки именно от тази гледна точка - кое от двете понятия е първенстващото, предшестващо спрямо другото; опитвайки се да поставят рязка граница между двете явления. Така например от подхода към всяко от двете конкретни явления , могат да се посочат два основни подхода, които се сблъскват - правнофилософския и позитивиският. Изследователите, които принадлежат към първата група, правят съществена разлика между правото и държавата. За тях те са явления от различни величини. Правото, според тях, е възникнало преди държавата и то подчинява държавата на свойте разпоредби - целта на държавата е да гарантира правото и не тя го създава, а само го санкционира(одобрява). За Кант държавата е "обединение от хора върху първия закон".

Втората група - привържениците на позитивизма - идентифицират правото, като дават привес на държавата. Те обаче изключват ценностните елементи на държавата и я свеждат главно до продукт на силата. Те виждат съотношението между правото и държавата като отношение между неравностойни величини. И ако държавата е обвързана с нормите на правото, то тя е обвързана от нормите на позитивното право(т.е. своето собствено право), а не изцяло от правните принципи. По този начин позитивизма допуска, че това което публичната власт създава като норми, има привес над естественото право и следователно с по - висока стойност са държавно възприетите правни предписания, а естественото право. Тъка че привържениците на тази теория говорят за съотношението между правото изобщо и държавата. Това е тъка, защото те не правят разлика между право и позитивно право и от тук идва без критичното им отношение към всичко, което държавата за тях създава.(Д, Радев,с.105-106).

Но всъщност, отговорът на въпроса, е и най - вярното твърдение - те са едно и също нещо, но разгледано от две различни страни. При всяка държава правото в една или друга

3
степен служи за нейното организиране и функциониране. Ясно е, че връзката между държавата и правото е неизбежна. Това обаче съвсем не означава, че съществуването на държавата е причина за съществуването на правото , както и обратното, че правото е причина за съществуването на държавата. Отношенията между тях нямат причинно - следствена връзка. Едновременното съществуване на държавата и правото е обусловено от потребностите на самото общество(Г.Ив.Бойчев,с.7-8).

Гирке изяснява това отношение между държавата и правото, като излиза от мисълта, че правото се нуждае за своето завършване от организиращата сила на държавата, защото то е само вътрешната сила , не и външната. Но ако държавата осигурява зачитането на правото, от това не следва и че тя стой над правото. Защото от своя страна и правото служи на държавата, като прониква навсякъде в нейният ред и превръща така отношението на сила в отношение на правото. С други думи, според същината на отношението между правото и държавата, колкото държавата стои над правото, толкова и правото стои над държавата. Затова и не може да се приеме, че държавата е произлязла от правото, нито че правото е произлязло от държавата. По - скоро държавата и правото са равностойни елементи. Те са свързани помежду си така, че зависят един от друг. Гирке сочи, че в отношенията си държавата и правото не се покриват, поради което и никога не загубват своето отделно право на съществуване. Това най - добре се разбира в случаите, когато в обществено - правният живот хармонията между тях се наруши и правото и организиращата сила на държавата се противопоставят помежду си. Това е възможно защото силата не е право. Историческата действителност както безправната сила, така и безсилното право(Ц.Торбов, с.278-279).

Правилното отношение между правото и държавата, дадено в тяхното единство, живее обаче непрекъснато в човешкото съзнание и намира отражение в най - известното и добро съчетание между тези две области на човешкото познание, а именно правовата държавата.

4
Правовата държавата

2.Същност и понятие на правовата държавата - определящи белези.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Право и държава. Правова държава. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.