Правна уредба на инвестициите


Категория на документа: Право


 №27 правна уредба на инвестициите

Чл.19, ал.2 от К прогласява закрила на стопанската дейност на чуждестранни субекти.

Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, обнародвана в ДВ 110 от 21.12.2001г. - Вашингтонска конвенция за т.нар. диагонален арбитраж.

Конвенция за създаване на агенция за многостранно гарантиране на инвестициите, обнародвана в ДВ 74 от 13.09.2005г., в сила за РБ от 27 юли 1992г.

Учредителен договор за създаване на международната финансова корпорация, която има функции във връзка с международната закрила на инвестициите.

Двустранни международни източници в материята на инвестиционното право - двустранни договори за взаимна закрила и насърчаване на инвестициите. Те се наричат инвестиционни спогодби.

Източници на вътрешноправно равнище
Закон за насърчаване на инвестициите (ЗНИ)
Закон за концесиите
Наредба от 1994г. - наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие. Приета е с ПМС 295 от 94г.

В исторически аспект може да се посочи, че българската правна уредба от 80-те години на миналия век до 1991г. е на подзаконово равнище. През 1989г. се приема указ №56 за стопанската дейност. В този указ на държавния съвет на НРБ се предоставя също една фрагментарна уредба на интересуващата ни уредба. Първият нормативен акт на законово равнище е приет през 1991г. - закон за чуждестранните инвестиции. В последствие е приет втори закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. През 1997г. е приет трети Закон за чуждестранните инвестиции, който по настоящем е именуван Закон за насърчаване на инвестициите с редица изменения. Към този закон действа и правилник за прилагането му. С този закон се урежда статуса на специален държавен орган - българска агенция за инвестиции към министерството на икономиката.

Съгласно чл.1 от ЗНИ общи положения, с него се уреждат условията и реда за насърчаване на инвестиции на територията на РБ, дейността на държавните органи в областта на насърчаване на инвестициите, както и тяхната закрила.

Основните цели на закона са посочени в чл.2, ал.2. те са повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез нарастване на инвестициите за научни изследвания, иновации и технологично развитие в производства и услуги; подобряване на инвестиционния климат и преодоляване на регионалните различия. На следващо място като цел е прогласено създаването на нови и високопроизводителни работни места. Със ЗНИ са предвидени мерки като например осигуряване на административно обслужване на едно гише, т.е. облекчен режим при административното обслужване. Специален режим за придобиване на ограничени вещни права върху имоти частна държавна или общинска собственост; данъчни облекчения по закона за корпоративното подоходно облагане; възможности за други форми на държавна помощ и институционална подкрепа. Също така публично частно партньорство.

Някои от основните принципи посочени в ЗНИ, които са възприети в международната уредба. На първо място т.нар. приоритет на международните договори чл.3, ал.1 когато международен договор, по който страна е РБ предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор. Чл.3, ал.2 ЗНИ уредба института на реторсията - разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от определени от МС държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки.

Забрана за последващи нормативни ограничения. Тоест за инвестициите извършени под определена правна уредба е недопустимо прилагането на ограничителен режим. Прилага се уредбата, която е действала към момента на сключване на инвестицията, а не уредбата, с която в последствие се въвеждат ограничения.

Принцип на закрила на чуждестранните инвестиции по отношение на национализацията (одържавяване). Този принцип е прогласен в международноправната уредба. Той се изразява в това, че всяка държава притежава суверенното право при определени предпоставки да предприеме действия по национализиране на определени предприятия, стопански субекти, включително и такива с чуждестранно участие. Това следва от принципа на суверенитета. Този принцип трябва да бъде съблюдаван и скрепен със съответните предпоставки. Трябва да бъде прилагано еднакво третиране спрямо чуждестранните и местните инвеститори. Например При възникнали държавни нужди да бъде национализирано имущество принадлежащо на чуждестранен инвеститор вместо на местно лице. трябва да има равнопоставеност. На следващо място трябва да е налице равностойно обезщетение за имуществото, което се национализира. В ЗНИ се дава понятие на инвестиция като обобщено можем да кажем, че инвестицията представлява вложение. Чл.12 от ЗНИ разпорежда, че се насърчават инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи и свързаните с тях нови работни места, осъществявани на територията на РБ, в съответствие с изискванията на регламент 800 от 2008г. На база на тази разпоредба може да се направи извода, че инвестицията представлява вложение в икономиката на РБ. Ивнестициите по чл.12, ал.1 трябва да отговарят на следните условия, които са посочени в ал.2 - да са свързани със създаването на ново предприятие;; с разширяването на съществуващо предприятие и т.н.; срокът на изпълнение на инвестицията да е до 3г.след започване на работата по проекта до неговото завършване.

На равнище международноправна уредба. Кратка характеристика на Конвенцията за уреждане на инвестиционните спорове между държави и гражданите на други държави. По силата на тази конвенция се създава международен център за разрешаване на инвестиционни спорове. Седалището на центъра е централният офис на международната банка за възстановяване и развитие. Целта на този център е да се осигурят механизми за помирение и арбитраж при инвестиционни спорове между договарящите държави и гражданите на други договарящи държави, които граждани са извършили инвестиции на територията на другата договаряща държава.

Юрисдикция на центъра - този център има пълна международна правосубектност. Центърът се ползва с привилегии и имунитети на територията на всяка от преговарящите държави.

Двустранни източници - спогодби за взаимна закрила и насърчаване на инвестициите. Те са важни актове със сходна структура. На първо място в спогодбите се дава квалификация на понятието инвеститор и инвестиция. Важен международноправен инструмент за насърчаване и закрила на инвестициите.

УРЕДБА НА КОНЦЕСИЯТА КАТО ОСОБЕНА ФОРМА НА ИНВЕСТИЦИЯ ПО БМЧП. Договор за концесия - особена форма на чуждестранна инвестиция. Според своя предмет концесиите биват - концесия за строителство, за услуги и за добив. Концесията е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец концесионер срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск. Страни по договора за концесия са от една страна концедентът(държава или община), а от друга страна концесионерът. Концесионерът трябва да притежава търговско качество. Договорът е двустранен, възмезден, каузален, комутативен, формален и др.

Концесията за строителство има за предмет изпълнение на строеж - обект на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация.

Концесия за услуга - има за предмет управление и поддържане на обекта на концесията, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията.

Концесия за добив - има за предмет експлоатация на природни богаства чрез добив, който се извършва със средства осигурени от концесионера и на негов риск.

Особеното при договора за концесия е, че при него са налице сериозни публичноправни елементи. Процедурата за предоставяне на концесия включва решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, провеждане на самата процедура, която може да бъде открита, ограничена и свободно определяне на концесионера (състезателен диалог). Особеното е, че е налице смесен фактически състав, при който публичноправните юридически факти са предназначени да защитят публичния интерес. Предвидена е процедура и по обжалване в публичноправната част. Това не е предмет на МЧП. Предмет на МЧП е, че концесионният договор съдържа задължителни елементи, един от които е поемане на задължение от страна на концесионара за извършване на подобрения. Съдържанието на концесионния договор е уредено в чл.65 от Закона за концесиите. Концесионният договор трябва да съдържа клаузи относно условията за осъществяване на концесията; правата и задълженията на страните; вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции; договорът съдържа клаузи относно приложимото право (страните могат да изберат приложимото право), може да бъде включена арбитражна клауза (условия и ред за решаване на споровете между страните).

При концесионния договор не е налице свободата на договаряне предвид законоустановените задължителни елементи на договора за концесия. Ограничена е свободата на договаряне. Налице са публичноправни елементи във връзка с концесионната процедура. По отношение на приложимото право възниква въпросът кое ще бъде приложимото право, когато страните не са избрали приложимото право. При концесията за строителство и при тази за услуги биха могли да възникнат сериозни затруднения във връзка с определяне на обективно приложимото право. При концесията за добив има основание да се приеме, че когато страните на са избрали приложимото право, този договор е в най-тясна връзка с правото на държавата, на чиято територия се намират обектите, които са предоставени за експлоатация и добив.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правна уредба на инвестициите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.