Правна норма


Категория на документа: Право




Системата на правото е хетерогенна и динамична и се подразделя на четири основни подсистеми: "на правните норми, на субективните права и юридически задължения, на правните догми, на юрисдикциите. По своя състав системата на правото се състои от правила за поведение - правни норми, субективни права и правни догми; и органи (юрисдикции), които прилагат тези правила за поведение"1. Правната норма е основният елемент на правното явление, който свързва всички други в едно цяло. В. Ганев я нарича още "законодателна заповед". Казано по друг начин - правото е съвкупност от множество правни норми, които образуват определена система, имат вътрешна връзка по между си, но се различават в зависимост от случаите, за които са предназначени.

Правната норма заема особено положение в конституирането на праното явление, тъй като придава правна квалификация на всички други съществени елементи и ги обединява в едно цялостно явление. Тоест между тези елементи съществува връзка на последователност и взаимна нормативна зависимост, чрез която те се обединяват в едно цяло и конституирано правно явление. Аналогична връзка на последователност и нормативна зависимост между отделните елементи на правното явление може да се осъществи и при наличието на други норми - етични, религиозни, норми на обществено приличие и пр.,но тогава създаденото явление няма да бъде правно. Правното явление се отличава от останалите (етични, религиозни и пр.) и в социално отношение чрез фактическото проявление на санкцията, която свързва самото правно явление с държавата и държавната власт.

Правната норма е основното и най-важно проявление на правната нормативност, както и най-важното проявление на институционализираното битие на правото. Тя е феномен на правото, правило, възникващо от държавата в лицето на съответен компетентен правотворчески орган. Съществена черта на правната норма е, че тя притежава държавновластнически характер и се разглежда като израз на правнорелевантната воля на държавата, която се формира в процеса на правотворческата дейност и се обективира чрез правотворческите нормативни актове.

III

Правото е система от норми, от правила за поведение. Правната система предполага относителна трайност, стабилност, константност на съдържанието и организацията на правните норми.

Правната норма е основният градивен елемент на правната система. Етимология на думата норма показва, че това е мащаб, мяра, еталон за поведение. Всички норми съдържат в себе си правила за поведение. За разлика от всички останали социални норми обаче правната норма съдържа в себе си и държавновластническо предписание. "Правната норма е общо, абстрактно и условно правило за поведение, чието изпълнение е осигурено чрез външна санкция, прилагана чрез правна принуда."2. Тя е най-малката частица от системата на позитивното право. Правната норма има основна и определяща роля в правната система. Подсистемата на правните норми, образувана в рамките на правната система, има ясно очертана структура. Група правни норми, които са свързани помежду си, образуват правен институт. Той представлява група правни норми, които регулират особена област от социалния живот и се намират в единство от една обща идея или цел. От своя страна, група свързани помежду си правни институти образуват правен отрасъл, а самата съвкупност от правни отрасли формира подсистемата на правните норми. "Структурирането на правните норми в правни институти и правни отрасли позволява то да бъде възприето като даденост от относително устойчиви елементи. Едновременно с това елементите на правото се отличават с динамичност и вътрешна способност да се приспособяват към променящите се обществени отношения."3

Правните норми са особен вид социални норми. Те изразяват специфичните връзки и взаимодействия между хората в рамките на различните социални общности и са насочени към регулиране на тяхното поведение. Според Д. Милкова правните норми изразяват "нормативността преди всичко в нейното дълбоко социално значение". Тоест освен юридически, правната норма има и социален смисъл. Правните норми са есенция на правната действителност, не могат да съществуват никакви релевантни факти без правните норми.

Според М. Михайлова въпросът за правната норма е писан и дискутиран значително повече, отколкото самото право.

Всъщност въпросът за същността на правните норми в правната литература не е решен еднозначно. Използват се два подхода - позитивистко-нормативистичен и правно-философски, които отговарят на двете разбирания за правната норма - позитивистично и философско. Юридическият позитивизъм определя правото като съвкупност от правни норми, регулиращи обществените отношения. Самата правна норма е основата, най-малката частица на правната система - с нея започва строежът на позитивното право. Тя е базата, върху която се изграждат другите елементи на правото. Правната норма е основна съставна част на правните институти, правните отрасли и на правните дялове - материалното, процесуалното, публичното, частното, вътрешното и международното право. Тя е основна клетка на организма на позитивното право. Класическият позитивизъм директно счита правната норма за емблема, символ на правото. Правната норма е част от т. нар. "правни предписания", които са съвкупност от създавани от правните субекти юридически задължителни правила за поведение.

Според философията на правото корените на правната норма са в идеята за реда, в нормативната идея. Правната норма изразява това, което е нормално в човешките отношения, показва как трябва да постъпва правният субект. Тя предписва точен правен ред, който е в основата на социалния ред. Според модерната философия нормативизмът на правната норма произлиза от правилността на човешките постъпки, в основата на които стои човешкият разум. Тя е свързана със социалната действителност и предписва точно фиксиран социален ред. От философска гледна точна правната норма е както мяра за социалната свобода в съвременното държавно организирано общество, така също и мяра за социалната принуда в това общество.

Правната норма е общо правило за поведение, тъй като се отнася до всички идентични житейски ситуации, без да отчита специалните условия или специфичните особености на една или друга житейска ситуация. Тя е и абстрактно правило за поведение, тъй като предписва определени правила за поведение, които са задължителни за неопределен кръг от правни субекти. Правната норма има неперсонифициран характер. Адресатите на правната норма се определят по техните родови или видови признаци, а не по индивидуалните. Правната норма може да се прилага постоянно, да се реализира многократно. Тя винаги има перманентно действие - създава се, за да действа продължително във времето. Правната норма действа от момента на влизане в сила на нормативния акт, чийто елемент е тя, до изричната отмяна на съответната норма или на закона като цяло. Правните норми регулират множество конкретни житейски ситуации по отношение на широк кръг правни субекти. Те са мащаб за поведение, образец, по който трябва да се развиват обществените отношения. Правната норма служи като критерий за правна оценка на правните субекти.

Правните норми имат задължителен характер за всички. Тази задължителност произтича от правилността и разумността на човешкото поведение. Това е и общото за правните норми - еднаквата държавна задължителност за всички. Но те се различават по това, че са предназначени да регулират различни видове обществени отношения. Правните норми се подлагат на систематизация в зависимост от спецификата на обществените отношения, които те регулират.

В системата от общи правила за поведение нормата е единично общо правило, установено и гарантирано от държавата, която предписва как хората следва да постъпват в дадени ситуации. "Правната норма е обезпечена с принудителната сила на държавата. При неизпълнение се предвиждат санкционни последици, които са неблагоприятни за нарушителя на правната норма."4. В това се тай и държавновластническата природа на правната норма - тя се гарантира от държавата. Държавата със своя апарат, със своя империум застава зад обективната правна норма.

Правните норми спомагат да се постигне оптимално организиращо правно въздействие върху обществените отношения, да се постигне ефективно правно регулиране. Това те осъществяват посредством предоставянето на юридически права и възлагането на юридически задължения. Правните норми очертават границите на възможното и дължимо правно поведение на своите адресати. Изпълнението им зависи от волята на правните субекти и по-точно от волята на пасивния правен субект. Правните норми предоставят определени права, а при публичното право те са и задължения. При юридическите задължения присъства идеята за неотвратимост, за абсолютна необходимост те да се следват от правните субекти.

Правната норма е необходим и съществен елемент от правното явление. Тя е заповед, волев акт, поведение, което предписва и очаква безпрекословно изпълнение, чрез което тя преминава от субективно-психично или от идейно съществуване в обективно, обществено осъществяване.

Правната норма има двояко съществуване. Най-напред тя съществува в индивидуалното съзнание на праните субекти. В този случай правната норма се проявява като "особено психическо преживяване със съвършено конкретно съдържание"5, обхващащо конкретно породен юридически факт и конкретните последици, които се свързват с него. Освен това правната норма съществува и в една в известна степен абстрактна и обща формулировка като самостоятелно явление в индивидуалното или колективното съзнание.

"Съвкупността на всички правни норми, отделени от процеса на приложението им и формулирани в повече или по-малко абстрактен вид, които са в сила в една страна, се нарича обективно право."6.

Правната норма е микроструктурата на правото. Тя е органически израз на единството на формата и съдържанието на правото.

Въз основа на казаното дотук може да се изведе примерно, до известна степен условно, определение за понятието правна норма: тя е общо абстрактно правило за поведение, което действа постоянно и служи за регулиране на обществените отношения чрез възлагане на юридически задължения и предоставяне на субективни права и е гарантирано със силата на държавната принуда.

IV

Въпросът, касаещ структурата на правната норма също е многократно дискутира в правната литература. В т. нар. "социалистическа" правна литература се среща твърдението, че правната норма има две структури - онтологично-гносеологическа, разкриваща правната норма от гледна точка на познанието, информацията, която тя дава за правните субекти, и логическо-юридическа. "Подобно твърдение е израз на материалистическите възгледи за нещата и явленията. По-правилно е да се твърди, че структурата на праната норма е само една - логическа."7

Правната норма има сложна структура, в която се отразяват особености на нейното съдържание и начина на изграждането й. Елементите, които я образуват се разкриват последователно като се изследва логически юридическата й структура. Тя отговаря на три основни въпроса: кога и при какви обстоятелства правната норма изисква съответните действия, респективно бездействие, кои лица са участници в регулираното от нея обществено отношения и какви ще са последиците за лицата, нарушили предписанията на правната норма. С оглед на тези въпроси се открояват три логически свързани структурни елемента на нормата - хипотеза , диспозиция и санкция.

Логическата структура показва взаимовръзката между съставните части на правната норма. Така правната норма се характеризира като логическа абстракция, логически извод, който се прави на базата на конкретния юридически текст - член, алинея, параграф. Невинаги конкретния юридически текст се покрива с правната норма. Затова трябва да се прави разлика между правна норма, която е логическа и правна консеквенция, и юридически текст, тоест конкретната граматическа материализация на обективното право.

Характерно за вътрешния строеж на правната норма е, че връзката между елементите , които изграждат нейната структура, се характеризира с неразрушимост. Те са обединени върху началата на синтетичната зависимост. При нея липсата на който и да е от елементите в структурата на правната норма води до нейното разрушаване. За да бъде самата правна норма налице, е необходимо и трите й елемента да са налице в нейната структура - хипотеза, диспозиция и санкция.

Първият елемент от логическата структура на правната норма е хипотезата. Тя е първата част от правната норма, в която се съдържа юридически факт или факти, образуващи юридически състав. Фактите могат да пораждат изменения или да прекратяват права и задължения. В нея се посочват фактическите обстоятелства или условия, при които се реализира предписаното правило за поведение. Съответно възникват определени правни (юридически) последици във вид на субективни права и юридически задължения на страните в правоотношението. В някои случаи хипотезата не е формулирана изрично, а се извлича логически от диспозицията на нормата. В зависимост от формулировката на нормата хипотезите биват определени точно или относително. В този случай те се наричат абсолютно определени или относително определени хипотези.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правна норма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.