Правна норма


Категория на документа: Право


Правната норма е вид социална норма.От една страна под норма се има предвид нещо,което се случва винаги,което става обикновено.Тук се включват техническите и технологичните норми,изразяващи закономерности,които имат природен характер.От друга страна думата норма се използва,за да се означи и още нещо.При социалните норми е на лице една общоприетост,нещо,което обикновено се случва.Когато става дума за човешкото поведение,понятието норма има и друг смисъл - като правило на поведение,чието изпълнение е съпроводено със санкции.
Дефиниция за правна норма
Правната норма е общо,абстрактно и условно правило за поведение,чиято задължителност е осигурена чрез публична санкция.То е общо,тъй като е насочено към неопределен кръг от правни субекти и има нееднократно действие.То е с абстрактен характер,тъй като е конкретизирано по отношение на време,място и предмет.
Тази липса на конкретизация позволява правната норма да се прилага в най-различни ситуации,при които е на лице дължимото поведение.Правилото за поведение в правната норма е условно.Това е така,защото то ще се приложи само тогава,когато са на лице фактическите обстоятелства,оказани в хипотезата на правната норма.
Правната норма има юридическа сила и юридически действия.Юридическата сила означава,че тя се съдържа във валиден източник на правото и е неразделна част от правната система.Юридическите действия на правната норма изразяват насоката,параметрите,в които се прилага правилото на поведение.
Правната норма има четири сфери на действие.
1. Персонална сфера - тя ни оказва кои правни субекти са задължени да изпълнят правилото за поведение
2. Материална сфера - тя показва естеството на предписаните действия.По-голямата част от правните норми предписват поведение на субектите.
3. Времева сфера на действие - тя показва началния и крайния момент на задължителност на правната норма.Правните норми действат занапред във времето.
4. Териториална сфера на действие - показва територията на разпространение на правната норма.Обикновено правната норма се разпростира на територията,на която се разпростира и държавния суверенитет.

Правна санкция:
• По своя характер правната санкция е външна.При правната норма лицето изтърпява неблагоприятни последици,които обикновено са с материален,външен характер.
• Правната санкция е част от правната норма и засяга личността на правонарушителя.
• Начинът на налагане на правната санкция е особен.Той представлява централизирана форма на публична принуда.

Структура на правната норма
Правната норма представлява логическо единство между определени структурни единици.Правната норма регулира човешкото поведение като свързва определено фактическо поведение с едно друго поведение,което се задължение за поведение - нормативно поведение.Правната норма свързва тези два типа поведение.Връзката между тях се нарича нормативна връзка.Фактическото поведение се нарича хипотеза на правната норма.Нормативното поведение се нарича диспозиция,когато се изразява в правомерното и желано от правните субекти поведение.Когато нормативното поведение се изразява в понасянето на неблагоприятни последици,то тогава то е санкция.

Хипотеза - условията,при които действа дадена правна норма
Диспозиция - правилото за поведение - желано и благоприятно за правния субект
Санкция - неблагоприятни правни последици при неизпълнение на диспозицията.

Ако...............................то.....................в противен случай !

Видове правни норми:
• Съобразно това какви функции изпълнява в обществото правото (защитна и регулативна),правните норми се делят на регулативни и защитни.
• Съобразно насочеността си са първични и вторични
• Първичните са насочени да регулират поведение на правните субекти,когато се реализират условията ( т.е. хипотезата),посочени в правната норма.
• Вторичните не са насочени към регулирането на правните субекти,а са насочени към действието на първичните правни норми.
Взависимост от поведението,което предписват първичните са :
Задължаващи - точно определено действие да се извърши.
Разрешаващи - право да се извърши определено действие
Забраняващи - задължение да се въздържат от извършването на определено действие
Вторичните спрямо първичните :
• Норми за признаване - чрез тях се посочва кои норми са правни ( т.е. задължителни за изпълнение)
• Норми за промяна - как,кога и кой може да изменя първичните правни норми
• Норми за юрисдикция - показват по какъв начин и кой орган е компетентен да разреши споровете,възникнали при нарушаването на първичните правни норми

• Съобразно това дали предписват конкретни действие или постигането на определен резултат
- Самонаказателни - юридически задължения и субективни права
- Несамоизпълними - не установяват права и задължения,нямат пряко действие
• Взависимост от това дали правилото за поведение,съдържащо се в диспозизията на правната норма, или правните субекти могат да се отклонят от него/ безусловно изпълнение
- Императивни - без отклонение,безусловно спазване
- Диспозитивни - с отклонение от изпълнението на правилото за поведение
Степен на определеност на правилото за поведение
- Абсолютно определени
- Относително определени
Според това в каква система на правото се съдържат:
- Към националната правна система
- Към наднационалната правна система



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правна норма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.