Правата на детето и малцинствата


Категория на документа: Право


ПРАВА НА ДЕТЕТО
Детството е най-чувствителната част от живота на всяко човешко същество. В този период всеки израства, получава образование и се приспособява към живота. Личността на индивида се формира именно по време на детството.
Ето защо е създадена така наречената Конвенция за правата на детето. Тя е приета от ООН през 1989г. и до днес е подписана от близо двеста държави. В нея е признато, че всяко човешко същество на възраст под 18 години може да бъде наречено дете, съответно може да се ползва от правата, изброени в Конвенцията.
Детето става пълноправен възрастен при пълнолетие. В България това става на осемнадесет години, но в различните страни тази възраст може да е друга. До тогава всички права записани в Конвенцията трябва да се взимат под внимание.
Всички права на децата са еднакво значими. Правото на отдих, на игри и отмора е не по-малко важно от правото на живот, оцеляване и развитие. За да бъде едно дете пълноценно отгледано то има право на почивка и свободно време.
Освен, че са еднакво значими, правата на детето са и взаимосвързани. Едно дете не може да се изразява свободно, ако няма образование. За да бъде здраво детето и да получава добро здравно обслужване, трябва да има правото на социална сигурност и обществена застраховка. Тоест правата на детето, записани в Конвенцията, трябва да се разглеждат като едно цяло, група от права, които в целостта си дават възможност за развитие на децата.
Тъй като в децата е заложено бъдещето на човечеството, а в началните си години на развитие те са напълно зависими финансово и емоционално от родителите си, те трябва да бъдат отглеждани добре и да получават отношение като към пълноправен член на семейството. Всяко едно дете трябва да има право на живот, на име, на семейство, на свобода на словото и на образование. Трябва да притежава правото да изразява своите възгледи и да бъде изслушвано. Съгласно Конвенцията детето трябва да бъде защитено от държавата срещу всякакви форми на дискриминация или наказание на основание статут, дейности, мнения и убеждения. Детето има право да бъде защитавано чрез закона, ако е жертва на всякаква форма насилие, физическо или умствено, и има право на помощ, ако е лишено от грижи. Децата от етнически, религиозни и езикови малцинства имат право да се ползват от собствената си култура и възгледи. Що се отнася до децата с физически или умствени увреждания, държавите трябва да предоставят специална защита за тях и хората, които полагат грижи за тяхното развитие.
За да се изпълнява този закон, важно е да знаем кой е отговорен. Подписалите Конвенцията държави са длъжни да предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване и спазване на правата, признати в нея. И все пак, най-важна си остава отговорността на родителите или настойниците, тъй като именно те всекидневно общуват и напътстват децата, следейки за тяхното развитие.

ПРАВА ЗА МАЛЦИНСТВАТА
За разлика от правата на човека, които се отнасят за всички хора, или колективните права (като правото на народите за самоопределение), правата на малцинствата се отнасят само за някои индивиди, които принадлежат към особена група, позната като "малцинство".
През последните 50 години с развитието на по-конкретни норми, които допълват общите разпоредби на ВДПЧ (Всеобща декларация за правата на човека), много уязвими категории от хора са били поставяни под защита от международната общност. Сред тях са работниците, бежанците, жените, затворниците, туземните народи, децата и други.
В периода между 1919г. и избухването на Втората световна война, разработването на международни правила за защита на малцинствата обаче, изглежда нелепо.
Идеята за "малцинство" не се вмества лесно в "мисленето" на държавите. Всеобщо прието е да вярва в реториката за "един народ - една държава" и като цяло не се отделя внимание на силните национални и културни връзки и различия, които съществуват под повърхността на държавите и народа им. Новите държави в периода на 60те и 70те години на 19 век, рядко включват в целите си зачитането на разнообразието и малко държави приемат конституционни или други разпоредби, които да признават, че малцинствата може да имат нужда от специална защита. Разбира се, че съществува страх от страна на всички тях, особено в по-новите държави, че признаването на правата на малцинствата може да окуражи сепаратизма, като по този начин се подкопаят националното единство и развитие. Освен това, въпреки, че е трудно за държавите да го признаят, неприятния факт е, че дискриминацията и нетърпимостта, основани на религия и етнически произход, продължават да съществуват.
Нежеланието да се приеме, че малцинствата имат нужда от особено внимание, е явление от втората половина на двадесети век, което едва сега започва да се променя. Този въпрос може да се проследи назад до Вестфалския мирен договор от 1648г., според който страните се споразумяват да зачитат правата на някои религиозни малцинства под тяхна юрисдикция. Естествено, това е само началото на развитието на сегашните права на малцинствата. През деветнадесети век се полагат усилия, за да се защитят малцинствата, а в началото на двадесети век се приемат т.нар. "споразумения за малцинствата". Тези споразумения гласят, че малцинствените групи имат право на гражданство и собствен език, имат правото да учредят собствени благотворителни, религиозни и социални институции и т.н. Тези идеи, макар и вече официални документи, трудно се приемат и в повечето държави не се взимат под внимание. Дори във ВДПЧ не се споменават изрично правата на малцинствата.
През 1960г. ЮНЕСКО приема Конвенция против дискриминацията в образованието, която признава правото на националните малцинства да осъществят свои собствени образователни дейности, да поддържат училища и да преподават на своя собствен език. По-късно се приема и Международния пакт за граждански и политически права, който гласи, че ако в дадена държава съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата принадлежащи към тях, имат право на собствен културен живот, религия и да си служат с родния си език. Пактът засяга само традиционните права на малцинствата и не разграничава категорично тези групи от хора. Други споразумения касаещи този въпрос са приетата през 1992г. Харта за защита на малцинствата и приетата през 1994г. Рамкова Конвенция, която влиза в сила през февруари 1998г. Те затвърждават и развиват постигнатото до момента. Разбира се, повечето проблеми на малцинствата продължават да се решават.
С нарастването на броя на инструментите за правата на малцинствата, става все по-лесно да се заключи, че се изисква определена активност от страна на държавата за подпомагане на правата на лицата, принадлежащи към малцинствата. Общоприетите права на малцинствата до момента са свободата да се ползват от собствената си култура и език, правото на образование и изповядването на приетата от тях религия.
Като цяло, този потенциален сблъсък на ценности на мнозинство и малцинство представлява един от най-трудните за решаване въпроси, тъй като и двете общности имат правото да поддържат собствените си морални и социални убеждения. Държавата не може да отрича правата на малцинствата, но може да ги ограничава в зависимост от характера им.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правата на детето и малцинствата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.