Правата на човека и международното хуманитарно право


Категория на документа: Право


Тема №23
Правата на човека и международното хуманитарно право

Историческото възникване на международното хуманитарно право предшества и спомага юридическото закрепване на правата на човека в международни актове. Днес те са взаимно свързани и се счита,че международното хуманитарно право е подотрасъл на международното право по правата на човека. Международното хуманитарно право датира от създаването на международния постоянен комитет за оказване помощ на ранените войници и приемането на Женевските конвенции от 1864г., с които се ангажират усилията на държавите за полагане грижи на ранените войници, а по-късно и за гражданското население, независимо от гражданството им. Идеологията на международното хуманитарно право е, че правата на човека - право на живот, храна и др. трябва да бъдат гарантирани и в такива ситуации като аварии, бедствия и дори една дълбоко нехуманна дейност като войната, следва да се води поне отчасти, доколкото е възможно по-хуманно. Приемат се множество конвенции в тези насоки
- от Хага 1904г. Защита на болните и ранените по море
- от Женева - 4 конвенции- 1949г. - с които хуманитарното право допълнително разширява своя обхват по отношение защита на гражданското население. С протоколите към Женевската конвенция от 1977г. се създава допълнителен регламент за употребата на оръжие за масово унищожение, локалните конфликти и защитата на основните човешки права при тези ситуации. Специален предмет на внимание на международното хуманитарно право са бежанците. Един от основните политически актове е Конвенцията на ООН за бежанците и протокола от 1967г.
В България - Закон за убежищата и бежанците - от 2002г.

Още в преамбюла на Конвенцията се сочи, че ООН винаги е потвърждавала, че всички хора се ползват от основните права и свободи без дискриминация. Нееднократно е проявявала своята загриженост за съдбата на бежанците и се е стремяла да им осигури защита на основните права и свободи в най-голяма степен. Предоставянето на убежище може да е тежест на някои страни и решаването на проблема не може да бъде постигнато без международното сътрудничество. Държавите се призовават да предприемат всякакви хуманитарни мерки.Основен орган на ООН в това отношение е върховния секретар за бежанците - седалище Женева.

В Конвенцията още в чл.1 е посочено какво е бежанец - "Всяко лице, което при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната, чийто гражданин е и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от тази закрила поради тази причина или без гражданство и намирайки се извън страната на своето местоживеене не може да се завърне или поради такива опасения не желае да се завърне в нея."

Конвенцията не се прилага за лица, за които има сериозно основание да се предполага
- престъпления против мира, човечеството и военни престъпления
- са извършили тежко престъпление от неполитически характер
- виновни за извършване на деяния противоречащи на целите и принципите на ООН
Общи задължения за бежанеца

Бежанците трябва да спазват законите, разпоредбите и мерките за опазване на обществения ред на страната, в която се намират. Според чл. 3 от Конвенцията договарящите се държави се задължават да прилагат разпоредбите спрямо бежанците без каквато и да е дискриминация и по специално да предоставят на бежанците на тяхна територия статут не по-малко благоприятен от този на своите граждани относно правото да изповядват своята религия и да дават на своите деца религиозно възпитание. Освен случаите, когато по силата на Конвенцията се предвижда по-благоприятен статут, всяка договаряща се държава се задължава да им предоставя статута, който тя най-общо предоставя на бежанците.

Личният статут на бежанеца се определя от законите в страната на неговото местоживеене или при липса на такова от законите на страната на неговото пребиваване. Конвенцията дава основна уредба на някои лични граждански, икономически, социални и културни права и социални грижи за бежанците.

Като цяло договарящите се държави се задължават да предоставят възможно най-благоприятен статут и не по-малко благоприятен отколкото на други чужденци. В някои случаи и равен на гражданите на държавата, например при социални помощи, първоначално образование. Предвиждат се и облекчения при издаването на документи. Всяка държава е длъжна да предостави на бежанците, законно пребиваващи на нейна територия, живеене и свободно движение по нейната територия в съответствие с разпоредбите отнасящи се за чужденците. Държавите се задължават да не експулсират бежанците освен по съображения за национална сигурност и опазване на обществения ред. Никоя държава няма право да експулсира бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът и свободата, но поради изброеното. Конвенцията не се прилага за бежанци, които представляват опасност за националната сигурност. Законът определя условията и реда за предоставяне особена закрила на чужденци на територията на страната, както техните права и задължения. Тяхната закрила е:Убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Убежището се предоставя от президента, временната закрила от МС, а статутите от държавна агенция за бежанците. Като страна по Конвенцията и Протокола България се е задължила да осигури възможност на всеки чужденец за поиска предоставяне на закрила съгласно разпоредбите на закона. Искането е лично и по собствена воля. Чужденците търсили и получили закрила в България имат правата по закона и носят гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност. Законът посочва, че прилагането му първа степен на значение има закрилата на детето.

Президентът може да предостави убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства предполагат това.

Статут на бежанец се предоставя при условията на Конвенцията след дълга процедура и производство. Преследването, от което се страхува може да е от държавен органи или организация, за които държавата не може или не желае да противодейства; нарушаване на основните права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права.

Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие; законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни. Страхът от преследване може да се основава и на събития настъпили след напускането на държавата, освен ако чужденецът е извършил действия единствено да получи закрила.

За бежанец се смята и съпруг/а на бежанец и техните малолетни и непълнолетни невстъпили брак деца.

Хуманитарен статут се предоставя на чужденец принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като е подложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция; изтезания; нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданин поради насилие в случаите на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Временна закрила - в случаи на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавите си по произход поради въоръжени действия, гражданска война, основни нарушения на човешките права и др.

Основания за отказ; прекратяване и отнемане на закрила; производство за даване на статут на бежанец - това се урежда от закона и се регулира от Държавна агенция за бежанците.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правата на човека и международното хуманитарно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.