Поява и развитие на конституцията


Категория на документа: Право



1. Терминът "конституция".

А/ Латинският произход на термина "конституция".

Развитието на конституционната идея в световен план може условно да се раздели най-малко на три етапа. Първият обхваща конституциите от т. нар. първо поколение - тези, появили се и наложили се в един доста дълъг период от време - до Втората световна война (1939 - 1945 г.). Вторият - от 1945 г. до средата на 70-те години на ХХ в., е свързан с изработването на конституциите от второ поколение. Третият естествено визира конституциите от трето поколение - от средата на 70-те години на ХХ в. насам, които възприемат не само правата и свободите, залегнали в основни международни документи (конвенции), но и някои нови регионални положения. Независимо от кое поколение е една конституция, тя следва да се разбира най-общо в два смисъла: като фактическо държавно устройство и като вид юридически акт. В първия смисъл конституцията се среща още пр. н. е. в Древна Гърция, където това разбиране е преобладаващо. В Рим пък конституцията се е възприемала като вид юридически акт под формата на т. нар. императорски конституции, които обаче са имали подчинено положение спрямо кодексите.

Всъщност широко известният и разпространен днес термин "конституция" има латински произход. Смята се, че това понятие е употребено за първи път от древноримския оратор, философ и политически деец Марк Тулий Цицерон (106 - 43 г. пр. н. е.). Самият термин произхожда от латинския глагол "constituo", "constituere" - устройвам, установявам. В някогашната Римска република, а по-късно и през периода на империята, той се е използвал за да се означи акт или дейност, свързани с организацията и устройството на държавата. Въпреки това терминът "конституция" не е имал своето съвременно значение. Той се използва за означаване на юридически акт със специално съдържание и предназначение много по-късно - по времето на т. нар. буржоазни революции. (1; 9)

Нещо повече - Древният Рим, който ни дава гениалната система на частното право, не ни оставя образец за държавна конституция. Ето защо казваме, че съвременното конституционно право няма никакви преки връзки с древността. Някои институции на съвременното конституционно право имат своите кълнове в Средновековието, но самата система на конституционното право се създава идейно от Ренесанса (ХІV - ХV в.) насам и догматично - от края на ХVІІ в. в САЩ и Франция. (2; 28)

Б/ Съвременни понятия със значение на конституция.

С течение на времето от древността до наши дни терминът "конституция" претърпява значително развитие. За неговото разпространение, както и за изясняване на същността на самото понятие, голяма роля изиграват учението за естествените права, идеите за обществения договор и народния суверенитет и пр. прогресивни идеи и течения.

Сериозна заслуга за налагането на конституцията като термин има френският абат Сийес - виден представител на едно от крилата на якобинците, т. нар. "фейяни" (конституционалисти монархисти, най-влиятелната група в Учредителното събрание във Франция през 1789 г.). Той е автор на брошурата "Какво е третото съсловие?", в която доразвива догмата на Жан-Жак Русо (1712 - 1778) за народния суверенитет в догмата за "Учредителната власт". Според абат Сийес учредителната власт по право принадлежи на народа, т. е. на третото съсловие като негов най-голям и многоброен представител. По това време във Франция всеки французин е принадлежал към някакво социално съсловие, плод на средновековното обществено устройство. През 1789 г. т. нар. трето съсловие е обхващало повече от 23 млн. души (от общо 24-милионното население на страната) - селячество, градски народни маси (пролетариат), дребна буржоазия, едра търговско-промишлена буржоазия и пр. Към останалите две съсловия - на дворянството (2-ро съсловие) и на духовенството (1-во съсловие), са се числели съответно около 400 000 благородници и близо 100 000 клирици, който представляват едва 2 % от общия брой на населението в тогавашното френско кралство.

В по-ново време в технологично отношение освен терминът "конституция" се срещат наименования и форми като например английските "Харта" ("Charter"), "Бил" ("Bill"), "Инструмент за управление" ("Instrument of Government"), "Договор" ("Covenant") и др. В Германия за конституция се използва терминът "Verfassung" ("Устройство"), а в Италия "Statuto" ("Статут"). В редица славянски страни в употреба влиза названието "Устав" (от руски език). От най-новата история е познат и терминът "Основен закон", възприет през 1949 г. при образуването на Федерална Република Германия (ФРГ). (2; 27)

Що се отнася до България след освобождението й от османска власт (1878 г.), то проведеният от 1./13. (нов стил) юни до 1./13. Юли 1878 г. Берлински конгрес й налага понятието "Органически устав". В тази връзка чл. 4 на подписания Берлински договор гласи буквално следното: "Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството." Българските депутати от Учредителното събрание в Търново обаче показват учудваща за представителите на една млада държава способност да се ориентират бързо и правилно в сложните изисквания на своето време. Със значително болшинство (118 гласа "за" срещу 6 "против") те отхвърлят формулировката "Органически устав" и без да се съобразяват с волята на Великите сили приемат названието на бъдещия основен закон на току-що възстановената държава да бъде "Конституция на българското княжество". С това се демонстрира не само стремежа на младото Княжество България да бъде равнопоставено с другите европейски държави, но и изключителната осведоменост на народните избраници по отношение на използваната в такива случаи терминология. И наистина по това време вече - края на ХІХ в., названието "конституция" придобива все по-широко разпространение и става универсално.

В наши дни освен терминът "конституция" се използва с друго значение и терминът "конституционен закон". Понякога с това наименование се означават закони, чието създаване е предписано от самата конституция - например избирателен закон, закон за съответното гражданство, съдоустройствените закони и др. Това обаче е неправилно, тъй като тези закони не са конституционни - те само уреждат материя, за която конституцията изисква да бъде уредена по законодателен ред, поради нейната важност. Всъщност терминът "конституционен" за закон може с основание да се употреби само в някои ограничени случаи - например конституционен е онзи закон, с който се допълва, изменя или отменя една конституция. Конституционни могат да са и онези закони, които взети заедно съставят една конституция (например случая от 1975 г. с Франция). (1; 10)

От изложеното дотук става ясно, че е налице един процес на постоянно търсене на нови и по-точни формулировки. Това обаче не се отнася само до терминологията, и ако не в по-голяма, то поне в същата степен засяга и съдържанието на конституцията като основен закон. Нагледен пример за това са и първите образци на конституционализма.

2. Първи предшественици на съвременните конституции.

А/ Зараждане на конституционализма във Великобритания.

От историческа гледна точка първите предтечи на съвременните конституции се появяват във формата на феодални харти. Но хартите са вид сделки, договори между две страни, те не са закони. Обикновено когато става дума за корените на конституционализма и първообраза на конституцията в посочения вече смисъл на думата, то те се търсят в английската политическа история. През ХVІІ в. на Острова започва Английската буржоазна революция. Това е борба срещу абсолютизма в Англия, която се свързва с името на Оливър Кромуел (1599 - 1658) - предводител на едно от крилата на пуританите, т. е. на т. нар. "индепенденти" (другото е на "презвитерианите"). Революционните пуритани въстават срещу държавната църква, искат духовно самоопределение, закони, права и политическо участие. По време на тези събития офицери от армията на Кромуел подготвят проект за конституция, наречен "Народно съглашение" (англ. "The Agreement of the People"). Проектът обаче не е приет от Парламента. (1; 5) Революцията побеждава и английският крал Чарлз І Стюарт (1600 - 1649) е публично обезглавен на 30. І. 1649 г. През 1653 г. Кромуел разпуска Парламента и е признат за държавен глава, приемайки титлата лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. С това се слага край на т. нар. "индепендентска република" (1649 - 1653). Протекторатът на Кромуел продължава от 1653 г. до 1658 г., но още през 1653 г. той лично подготвя текст на конституция и я поставя временно в действие под названието "Инструмент за управление" ("Instrument of government"). На практика обаче тя не оставя следа в историята на конституционализма, тъй като просъществува само няколко години. Въпреки този факт това е първата и единствената досега писана конституция на Англия.

Б/ Конституцията на САЩ от 1787 г.

Прието е, че първите конституции в съвременния смисъл на думата се създават в Северна Америка, от бившите колонии на Великобритания, които се обявяват за самостоятелни държави (щати). Докато са със статут на колонии, те имат колониални Харти, дадени им от английския монарх, с които се определя тяхното държавноправно положение. На основата на тези Харти се изграждат и конституциите на обособилите се по-късно щати. Първата между така създадените конституции е тази на щата Кънектикът (1775 г.), която всъщност е сътворена на базата на Хартата на бившата колония Кънектикът от 1662 г. (1; 5)

По-нататък естественият ход на събитията довежда до свикването на Първия (5. ІХ. - 26. Х. 1774 г.) и Втория (10. V. 1775 г. - 4. VІІ. 1776 г.) континентален северноамерикански конгрес във Филаделфия. (3; 32) Най-важният акт на Втория континентален конгрес е приемането (ратифицирането) на т. нар. "Единодушна декларация на 13-те съединени американски щати", известна още и като "Декларация за независимостта". Тя прокламира неотменимите естествени човешки права - на живот, свобода и стремеж към щастие, и е един от основните документи за човешките права. Декларацията е и първият държавен документ, който се опира на идеите за обществения договор и за правото на съпротива срещу деспотизма, в който се провъзгласява суверенитетът на народа като основа на държавното устройство. Тя става базата, върху която по-късно е изградена и самата Конституция на САЩ.

Първата Конституция на САЩ е приета от Конгреса през 1777 г. под названието "Статиите на конфедерацията". Тя е ратифицирана през 1781 г. и с нея фактически САЩ се обявяват за конфедерация (обединение, съюз от отделни независими държави), просъществувала само 7 години (1781 - 1788). Този пръв конституционен документ на САЩ се оказва неефикасен, тъй като скоро става ясно, че създаденото по неговите предписания правителство на практика не е в състояние да управлява страната. Съгласно прокламираното от "Декларацията за независимостта" право на народа да промени или премахне всяка форма на управление, която е гибелна за неговите права, във Филаделфия е свикан Конституционен конвент (25. V. - 17. ІХ. 1787 г.) под председателството на ген. Джордж Вашингтон. На 17. ІХ. 1787 г. Конвентът приема новата (втора) Конституция на САЩ, според която те се превръщат в съюзна държава - федерация. Сравнително кратката конституция, състояща се от преамбюл и само 7 члена, е ратифицирана през м. VІ. 1788 г. За първи път в официален документ от подобно естество де фиксират такина същностни черти на политическата демокрация като представителното управление и разделението на властите. Три години по-късно, през 1791 г. Конституцията е допълнена с още 10 добавки, които получават названието "Декларация на правата" (или "Бил за правата"). Именно добавките гарантират свободата на съвестта и отделянето на църквата от държавата, свободата на словото и печата, правото да се притежава и носи оръжие, личната неприкосновеност и сигурността на жилището и имотите, съда със съдебни заседатели. Допълнена и обогатена по този начин федералната Конституция на САЩ от 1787 г. е в сила и днес. До наши дни обаче са предложени над 10 000 добавки към нея, от които са приети само 26. Тази процедура по приспособяването на основния закон към изменящите се обществени и политически условия отстранява опасността от превръщането му в неефикасен инструмент и е едно от обстоятелствата, които обясняват необикновената жизненост на американската Конституция. (4; 4-5)

Според американския социолог Даниъл Бел Конституцията на САЩ представлява един вид обществен договор, сключен от суверенни индивиди. Пак според него това е най-сполучливият обществен договор в историята главно поради слабостта или дори отсъствието на държавата. При това този договор е юридически съвършен - около три четвърти от бащите-основатели са адвокати по професия. И не на последно място - тази конституция е антитеза на божествените прерогативи на монархията, която е единствената по това време форма на държавно управление. Като такава тя е абсолютна гаранция срещу появата на прикрит монархизъм в американската практика. Всичко това прави Конституцията на САЩ изключително трайна и дори вечна - "предназначена да устои с векове и постепенно да се адаптира към различните кризисни моменти в човешката история." (6; 14)

В/ Френската конституция от 1791 г.

В Европа първите конституции са полската и френската от 1791 г. Полската предхожда френската с няколко месеца, но тъй като на практика не е приложена, за първа европейска конституция се смята френската такава от 3. ІХ. 1791 г. Тя се създава след победата на Великата френска буржоазна революция (1789 г.) и се предхожда от известната "Декларация за правата начовека и гражданина", приета на 26. VІІІ. 1789 г. и включена като преамбюл към текста на конституцията. (1; 5-6)

Декларацията съдържа две основни идеи: първо - индивидуална свобода - естествена и неотменима; второ - народовластието. Правата и свободите са естествени за човека и държавата не трябва да се намесва в тях. Главното от друга страна в тази Декларация е, че се прави ясно разграничение между човека и гражданина. Наред с това се посочват и основните правила, които трябва да се спазват от институциите на публичната власт (относно националния суверенитет, разделението на властите, установяването на данъците). Въпросът за националния суверенитет заема основно място и в конституията от 1791 г. Последната съдържа тройна характеристика за същността на суверенитета - той е единен, неделим и неотчуждаем. Изгражда се и стройна правосъдна система. А изпълнителната власт, освен у краля, е и у министрите. Всички тези решения, съдържащи се в конституцията, представляват смесица от идеи на Шарл дьо Монтескьо (1689 - 1755) и Жан-Жак Русо. От Монтескьо са идеите за индивидуалната свобода, за разделението на властите, за изборността на съдиите. От Русо - за народовластието. Постижение на френската конституция безспорно е премахването на феодалните съсловия в гражданството, прокламирането на свободен достъп до държавните служби, установяването на правилото, че данъците се определят според имущественото състояние на гражданите. (2; 59 и сл.)

С Конституцията от 1791 г. обаче процеса на конституционизиране на Франция не спира. Следват конституциите от 1793 г., 1795 г., Наполеоновата Конституция от 13. ХІІ. 1799 г. и др. Общо от 1789 г. до 1875 г. са създадени 13 конституции. В днешно време последната е от 1958 г. и се позовава на Конституцията от 1946 г. и на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. На базата на това може да се заключи, че за разлика от Великобритания и САЩ, Франция се характеризира с конституционна нестабилност. Един от факторите за това е необходимостта от преодоляването на епохата на абсолютизма. Още повече, че в сравнение с извършилите се по-рано революции във Великобритания и САЩ във Франция се извършва не само политически преврат, но и дълбоки социални и икономически промени. (2; 59 и сл.)

Важното в случая е и друго - от този момент нататък под влиянието на френския конституционализъм пряко, или чрез Белгийската конституция от 1831 г. косвено, се създават повечето от конституциите на държавите от Европейския континент. Възприемат се вече използвани и утвърдени текстове, правни институти и принципни положения, което позволява бързо и лесно да се върви напред. От своя страна разумното взаимстване на готовото и установеното прави всяка една конституция по-добра и по-лесно приложима.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поява и развитие на конституцията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.