Понятие за юридически спор. История на правораздаването.


Категория на документа: Право


Каноническото право подчинява съдебната система на непосредственото задоволяване на интересите на страните. С други думи- на справедливостта на съдебните решения. Каноническата съдебна система е насочена към търсене на истината и справедливостта.

В следващите редове ще обърна внимание на английското правосъдие, дало огромен отпечатък върху правораздаването не само в Европа, но и в целия свят.

Правосъдието в Англия познава три периода на развитие. Първият се нарича англосаксонски; вторият обхваща началото на нормандското нашествие от XII в. и е известно като Common Law, през което време възникват кралските съдилища; и третият, който започва към 1200 г., характерен с импозантните по съдържание свитъци на централните съдилища, съдържащи хиляди съдебни решения.

Английският юрист не схваща правото като принципи и теория, които е изучават в университетите. Обратно, той ги схваща като право на процесуалистите и на практиците. Въобще мярата на справедливостта, която у континенталния юрист се съдържа като код в материалното право, у английския - тя е съдебната процедура. Съдията не само казва - той твори правото.

Важна особеност на английското право е наличието на жури. Важността му е огромна, то е единственото място, където vox populi все още се чува в рамките на правораздавателната процедура.

По-голяма част от английските юристи смятат, че прецедентът трябва винаги да бъде следван, дори ако резултатът е видимо несправедлив. Други обаче "намират, че съдията трябва при случай да изостави прецедента с цел да триумфира моралната справедливост".

В Англия липсата на апелация просъществува до XIX в., когато тя ще влезне в Common Law (1854). През 1975 г. Е създаден Апелативният съд. С неговото появяване се слага край на процедурата "in error", при това чрез попълване на върховната юрисдикция на Камарата на лордовете до степен, че в момента съществуват две апелативни съдилища при отсъствие на какъвто и да е Касационен съд.

Истината в историята на правораздаването

Решението на правораздавателния орган трябва да почива на убедителни аргументи. Точно тук е пресечната точка между теорията на доказателствата, теорията на аргументацията, истината и справедливото съдебна решение.

"Истината на разума е всичко, което е установено или утвърдено като вярно брез прилагане на формална система на мислене, с правила, по които може да бъде преценявана истинността на съответните твърдения".

За Платон истината се спотайва в дълбините на съзнанието и тя очаква да излезе на повърхността. Аристотеловата логическа техника е помагала това да стане. За него било невъзможно разумът да го отведе до истината самостоятелно - нужно било първо фактите да се наблюдават и второ - те да се подлагат на проверка за достоверност чрез сетивата. Привидността се намира в прилика с истинното и в крайна сметка подобието е майка на истината, а различието - на привидността. Истината не е нищо друго осмен правелност.

Разумът трябва да се развива, за да се открие светлината на истината. "Истината е единна за всички, но не всички в равна степен я познават."

Класическата и юридическата история на правораздаването

Задачата на историците се състои в реконструирането на миналото. Няма съвременник, който да е реално информиран и способен да съди една ситуация по обективен и разумен начин, затова се поставя въпрос - дали историкът следва да реконструира една изкуствена и неточна епоха. С други думи, "дали субективното настояще трябва да се реконструира като минало?". Отговорът е не! Историкът професионално е свързан с реконструирането на "обективното минало", т.е. това минало не съвпада с миналото, което са изживели субективно съвременниците. То ще бъде по необходимост по-истинно, по-реално и разбира се, едно друго минало.

Защо съвременникът, който без съмнение познава повече факти от историка, не е в състояние да съди една ситуация по обстоен и разумен начин? Защото той почти никога не може да опознае и двете страни на един проблем. Единствено историкът от позицията на своята отдалеченост, която му позволява да проучи и двете страни на проблема, е в състояние да реконструира глабалната ситуация.

Класическият истрик достига до реконструиране на миналото чрез ограничен брой моменти, действия или събития. Едно огромна количество от реалността му се изплъзва още от началната точка на неговия труд. Това не се отнася или най-малкотоне в тази степен до юриста-историк на правораздаването.

И класическият историк, и историкът на правораздавателната дейност, движейки се от по-далечното минало към по-близкото, се стараят по-скоро да обясняват, отколкото да разказват.

III. Заключение

В курсовата работа проследих няколко елемента от правораздаването, които се пренасят от Античността през Средновековието, та чак до Предмодерната епоха.

За да се изясни една теория на правораздавателната дейност би следвало да се изясни и въпроса, що е правен спор. Именно с това започнах. После разгледах обширни исторически периоди дали началото на множество институти от съвременното правораздаване, както и разгледах такива, които са изчезнали, но са интересни като сравнение с настоящето.

Преминавайки през Античността стигнах до римсото право. Това е, може би, най-важният период от гледна точка на усъвършенстване на правораздавателната дейност. Последвалият период - Средновековие, е най-обширен и логично протичат множество процеси свързани с правото. Нямах достатъчно време за да разгледам тези два периода по-обстойно, съобразно значението им, но в основни линии се опитах да очертая най-важното по разгледаната тема.

Стигнах до извода, че основната цел на правораздаването е решаването на юридически спорове по справедлив начин, оповавайки се на определени принципи за справедливост, които в Античността в известна степен се различават от настоящите, но с течение на времето и минавайки през историческите периоди, виждаме, че постепенно се усъвършенстват и доближават по идеология до днешните.

IV. Използвана литература:

1. "История на правораздавателната дейност

от Античността до Предмодерната епоха" - проф. д-р Тенчо Колев

2. "Римско частно право" - проф. Михаил Андреев



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за юридически спор. История на правораздаването. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.