Понятие за юридически спор. История на правораздаването.


Категория на документа: Право



Източниците на мюсюлманското право са четири: Корана, който е свещена книга на Исляма; Сунна, която е традицията, свързана с посланието на Бога; иджма - единното съглашение на мюсюлманското общество; и кияс - съдържание по аналогия.

В течение на първите години на Исляма всички разногласия, спорове, конфликти, отнасящи се до религията и правото се решават от Мохаммед /с.а.с./ и от лицата, които постоянно живеят околонего - в рамките на неговото общество.

Управлението на правосъдието от страна на кадиите се отличава със следните основни начала:

- Правосъдието е в ръцете на всички съдии, които постановяват присъди, т.е. по принцип Ислямът не познава съдебни колегии;

- не съществуват никакви висши съдебни длъжности, длъжността е една - кадия;

- съществува напълно еднакъв ред на съдопроизводството по граждански и наказателни дела. При това той е лишен от почти всякакви формални процедури.

Предметът на дейността на кадиите може да бъде сведен към следните няколко пункта:

- решенията по всички жалби, които имат за предмет гражданскоправен спор;

- постановяване на присъди по наказателни дела;

- назначаване на настойничество и попечителство над тези, които не могат да управляват своето имущество;

- предоставяне жената на съпруг, когато тя е без попечител;

- надзор и наблюдение върху управители на чиновници и върху обществените пътища, площади, строежи и др.;

- наблюдение за справедливо изпълнение на духовните завещания и за уреждане на наследствата;

- привеждане в изпълнение на наложените наказания, както и на решенията по гражданските дела.

Съдопроизводството при мюсюлманите е особено просто. Почти невъзможно е кадията да бъде упрекнат в неспазване на процедурни изисквания, тъй като такива почти липсват. Кадията е в правото си, освен да наложи предвидената санкция, да го осъди и назидателно с удари. От доказателствата са изключени писмените, по всички дела се приема единствено устното състезание.

Доказателствата по мюсюлманското право са: признание, свидетелски показания и клетва. Признанието се свежда до потвърждение, обявяване на правилността на една претенция, изказана от трето лице. Свидетелски показания се взимат само от очевидци, които не са роднини и не са заинтересовани от изхода от делото, в чиято насока свидетелстват. А клетвата представлява следното: едно лице заявява едно или друго, като призовава за истинността му името Божие. Клетвата е свещена, а клетвопрестъпничеството е голям грях.

И тук както и в предните разгледани правни системи намираме много общи неща с настоящото правораздаване.

Правораздаването по римското право

С основание може да се твърди, че римското право в най-голяма степен поставя основата на съвременното правораздаване и свързаната с него съвременна теория.

Римляните познават, развиват и усъвършенстват правораздаването както в областта на решаването на гражданскоправни спорове, така и по наказателноправни дела. Правното уреждане на спорове в Рим добива своя институционален характер в Закона на дванадесетте таблици. Техните разпоредби поставят основите на римското право.

Навлизайки в Републиканската епоха, римляните изоставят постепенно старото уреждане на правните спорове - божествения съд и свещената клетва.

С разширението на Рим администрирането на правораздаването било поверено на един специален магистрат /претор/, избиран за срок от една година. Този типичен институт на римското правосъдие бил създаден през 367г. пр. Хр. Счита се, че преторът извършвал последна проверка на формалния етап на съдебните искове.

През втората половина на Републиката се извършва важна промяна в процедурата по разрешаване на правни спорове. Сега вече страните могли да изразяват сами пред претора своите обвинения и аргументи, освобождавайки се от задължението да се придържат стриктно към предварително поднасяните им формулировки /при легисакционния процес/.

Краят на Републиката се характеризира с възникването и развитието на ius gentium. Това са универсални норми, които римляните наричали право на народите. В края на Републиканския период възниква и института на юрисконсултите. Те са вземали участие при решаването на деликатни проблеми на правораздаването, изискващи специално юридическо тълкуване. Те се занимавали предимно с частното право.

Премахването на Републиката и установяването на Империята през първите две столетия от новата ера съвпада с класическия период на римското право. Тук е точката на кулминацията от еволюцията на римското право от гледна точка на юридическата техника и неговата най-рафинирана софистична форма. В този период се извършва и мълчаливото разграничаване между частното и публичното право.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за юридически спор. История на правораздаването. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.