Понятие за юридически спор. История на правораздаването.


Категория на документа: Право



- Правният спор се решава въз основа на предварително формирани и формулирани правни правила, уреждащи обществени отношения и обществени връзки, страни по които са и страни по спора, в този смисъл правният спор е спор за субективни права и юридически задължения;

- Правният спор, независимо дали се решава от съда или се използват извънсъдебни начини, протича и приключва в рамките на правни процесуални правила или процедури;

- Съдебното решаване на споровете изяснява максимална гарантираност справедлива решение. Ето защо преминава през няколко институции;

- Правният спор винаги приключва с решение, което има законна сила, защото се ползва със силата на пресъдено нещо.

2. История на правораздаването.
Правораздаването в Антична Гърция.

Първото отправно начало на правораздавателната дейност е свързано с ролята на съдията, който чрез своето решение трябва да помирява. За ролята на съдията научаваме от Платон.

Първият ключов момент в правораздавателната дейност е, че за да има правораздаване трябва да съществуват разногласия между две страни, съдия, който притежава добродетелта, призната и приета доброволно от всички. Векове по-късно, през Средновековието, изискванията кър съдиите, както и към съдебните заседатели и писари стават неизменни. Те трябва да са достойни, благоразумни и опитни, най-добродетелните и най-добрите мъже от съответното население.

Може би най-значимите мисли от Антична Гърция, поставили началото на съвременното правораздаване, облечено в съответната процесуална форма са следните: определяне процедурите по внасяне на обвиненията, призоваването на свидетели и тази по гласуването. Не по-малко значими са правилата, които се отнасят до правата на участниците в процеса. Първи говори ищецът, втори - обвиняемият. След тези речи започва разпит от страна на най-възрастният съдия, който цели да проучи казаното в детайли. Следва разпит и от всеки един от съдиите. След като запечатат онази част от твърденията, които смятат, че се отнасят до случая, и всеки от съдиите се подпише върху тях, те трябва да ги оставят върху олтаря, като извършат тази процедура на три пъти. И тогава вече, разполагайки с достатъчно доказателства и свидетели, всеки съдия трябва да даде гласа си тържествено, като обещае пред олтаря, че ще изрича справедлива и истинна преценка. По такъв начин завършва процесът.

Платон е най-значимият автор на гръцката античност, който обръща внимание на особените производства и процедури съобразно характера на решаваните спорове. Той е първият, който обсъжда и решава проблеми, свързани с гаранциите за справедлив процес. Древногръцкият мислител обръща внимание и върху това, което след около две хилядолетия и половина ще определим като дискреционна власт на съдиите. Да се даде правото на съдилищата да определят наказанията за най-дребните случаи.

Вниманието на Платон е насочено и към средствата, с помощта на които страните доказват твърденията си. В този смисъл откриваме зародиша на доказателствената теория, която е съществен елемент на правораздаването.

Великият представител на гръцката античност предпоставя и съвременния институт на клетвата. Платон утвърждава и погасителната давност. Според него трябва да има срок, в който може да се оспорва притежанието на нещо, и когато този срок изтече, притежанието на предмета на спора не може повече да бъде оспорвано. И накрая, Платон ни завещава неговият проект за съдебната система. Той разграничава съдилища, съставени от избрани съдии /арбитри/; съставени от комети и филети, избрани на териториален признак; съдилища разглеждащи частни въпроси и такива занимаващи се с общите и държавните въпроси. В изложението като че ли следва описание на известна инстанционност на съдилищата.

Аристотел е другият велик представител на гръцката античност. Като разглежда държавно устройство /в "Политика"/, той се спира последователно на трите части на държавното устройство и на правораздаването в частност.

Всички държавни устройсва са съставени от три части - първата е тази, която обсъжда обществените дела, втората е тази, която се отнася до ръководните длъжности, а третата се отнася до правороздаването.

Според Аристотел съществуват осем видат съдилища:

- за изискване на отчет;

- ако някой нарушава с нещо обществените интереси;

- за престъпления отнасящи се до държавното устройство;

- за длъжностни и частни лица при обжалване на наложено наказание;

- за частни сделки от по-голям мащаб;

- за спорове за дребни сделки;

- за случаи за убийство;

- и съд за чужденци.

Интерес предизвиква заключението на Аристотел отнасна начина на конституиране на съдилищата през античността. Според него съдилищата, които са съставени от бленове, избрани измежду всички граждани, и съдят във всякакви случаиса "демократически". Другите, които се състоят от членове, избрани измежду накои граждани, и съдят само в накои случаи, са "олигархически", докато третите, които со съставени от членове, отчасти измежду всички и отчасти измежду накои граждани, са "аристократически" и "политически".

Немалка част от Аристотеловата "Политика" е посветена на необходимите за длъжностните лица качества. Според него най-важни са три качества: вярност към установеното устройство; големи способности за изпълняване на длъжността си; и добродетел и справедливост. Днес тези качества са същите: "лоялност, професионализъм и високи морални качества".

От тези анализа на тези двама мислители от античността скицирах няколко елемента, възникнали исторически преди около 25 века като елементи на правораздаването, валидни и до днес.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за юридически спор. История на правораздаването. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.