Понятие за юридически спор. История на правораздаването.


Категория на документа: Право


Според Величко Руменчев "наличието на поне две противоположни становища по един и същи въпрос, в едно и също време и отношение и стремежът за преодоляването на едното от тях в диалога са основанията той да бъде определен като спор".

Ако подведем правният спор под родовото понятие за спор и неговите разновидности, ще открием, че юридическото уреждане на конфликтите е метод, който изисква правният спор да бъде отнесен към диспута. Правният спор по форма е диспут, отнесен към безпристрастна и неутрална трета страна - съд или арбитраж. Разликата между диспут и дискусия е следната: докато дискусията има за цел компромис между две страни, то диспутът е спор, чиято цел е победа - победа на концепцията на едната страна над другата. Диспутът следователно не цели споразумение.

Съществуват и способи за извънсъдебно решаване на спорове: преговори, медиация, помирение, арбитраж, минипроцес, омбудсман, частно отсъждане, седмица на споразумяване и съкратен процес.

Ако трябва да обобщя - диспутът е форма на спора, която се разгръща в рамките на съдебният процес, а дискусията е основната форма на алтернативните способи за решаване на спорове. При съдебният процес подхода при решаване на спорове е конфронтационен и конкурентен, а при алтернативните способи- неконфронтационен и консесуален.

Спорът сам по себе си представлява стълкновение между мнения или позиции, в рамките на което страните привеждат аргументи в подкрепа на своите убеждения, като критикуват несъвместимите им аргументи и доводи на другата страна.

Спорът предполага винаги наличието на теза и антитеза, защитавани от двете страни- пропонент и опонент. На тезиса на пропонента опонента отговаря с противоположно твърдение. Така се получава стълкновението на мненията.

На следващо място- и пропонентът, и опонентът подкрепят тезите си със съответните доводи; и накрая- всеки от участниците в спора подлага на критика позицията на противниковата страна.

Спорът е ситуация, в която аргументирано се опровергава противоположното мнение.

Най-общо целта на един спор може да бъде или установяване на истината, или постигане на победа. Често двете цели съвпадат, а и не съществува ясна граница между тях. Все пак от общотеоретична гледна точка може да се направи известно разграничение.

Споровете могат да се разделят въз основа на: спорове установяващи истината и достигащи победа над другата страна; както и на използващи коректни и некоректни прийоми.

Установени са /от А. Ивин/ четири разновидности въз основа на изтъкнатите два основни вида спор.
- Дискусия - спор, насочен към постигане на истина, като се ползват само коректни прийоми.
- Полемика - спор, насочен към победа над противоположната страна, като се използват само коректни прийоми.
- Еклектика - разновидност на спора, имаща за цел достигане на истината, но чрез използване и на некоректни прийоми.
- Софистика - спор, който има за цел достигане на победа над противника, но с използването и на некоректни прийоми.

В правото коректността на използваните прийоми е регулирана на много равнища. Те се регулират на ниво установяване, убеждаване, събиране и предоставяне на фактите, необходими за достигане на истината.

Вече доказахме, че спорът е стълкновение между мнения, позиции, твърдения, в рамките на което всяка от страните аргументирано отстоява своето разбиране относно обсъжданите проблеми, като се стремят да опровергаят доводите на другата страна.

Воденето на спора често се сравнява с изкуство, наречено еристика. В процеса на историческото развитие еристиката претърпява значителна промяна. Първоначално изкуството да се води спор се е разглеждало като средство за постигане на истината и доброто. Постепенно обаче еристиката се превръща в самоцел- да се спечели на всяка цена, абсолютно игнорирайки доброто, справедливото и истината. От тук на сетне еристиката в древността се разклонява на диалектика и софистика. Диалектиката и нейното развитие се свързва с името на Сократ и неговите последователи.

Съществуват някои общи изисквания, които удовлетворяват всички видове спор /без софистиката/. Ето някои от по-важните:

- не следва да се спори без особена необходимост;

- всеки спор трябва да има свой предмет;

- темата не трябва да се изменя или подменя с друга по време на спора;

- спорът има място само при наличието на несъвместими представи до един и същи обект, явление и т.н., спорът предполага определена общност в изходните позиции на страните, някаква единна за тях основа;

- успешното водене на спор изисква определено познаване на логиката, доказателствената теория и теорията на аргументацията;

- в спора е нужно да се стремиш към изясняване на истината и доброто.

Повечето от изброените имат изключително значение за решаване на правните спорове, а следователно и за цялостната теория на правораздавателната дейност.

В обобщение до тук може да се каже:

- Решаването на правния спор е поверено на безпристрастна и неутрална трета страна /съда/;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за юридически спор. История на правораздаването. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.