Основни понятия в правото


Категория на документа: Право


ОСНОВИ НА ПРАВОТО
понятия

1.Същност на правото - Правото е сложно и многостранно обществено явление, чието определение би могло да започне с класическата латинска сентенция - Правото е изкуство за доброто и справедливото. Правото е система от норми, изхождащи от държавата, но то също така е явление на цивилизацията и на културата. Законът не изчерпва правото, той е битие на правото. Освен законите и другите нормативни актове, правото включва правните принципи и обичаи. Законите или писаното право се означават с термина "обективно право", а то е основата, върху която се създават субективните права.
2.Обективно и субективно право - Обективното право е правният ред, като съвкупност от предписания (правни норми), които установяват предварително, преди да е предприето едно действие, моделите на неговото извършване. За него е характерен принципът на задължителност. Субективното право се разглежда в два аспекта. Единият е съществуващата в правото система от възможности, които то предоставя на правните субекти. Вторият аспект са случаите, когато e възникнало съответно право (реализирана от субекта абстрактна възможност) за конкретен правен субект. За субективното право е характерен принципът на доброволност (носене на отговорност).
3.Структура на правната норма - тя обхваща класическото триединство от: хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата съдържа предполагаеми факти и обстоятелства от природата или социалната действителност. Диспозицията съдържа правилото за поведение (съответни действия или бездействия), свързани с реализирането на конкретни субективни права и задължения, насочени към конкретно лице. Санкция е съдействие от държавата за принудително изпълнение на дължимото поведение.Тя е правна последица, която настъпва, ако бъде нарушена диспозицията.
4.Същност и видове на правната отговорност - Правната отговорност е юридически инструмент, чрез който се търси справедливост, възмездие и охрана на правния ред. Тя е универсална, защото обхваща всички субекти. Правната норма се търси само в правото и чрез правния ред и се реализира само чрез намеса на държавната власт. Правната отговорност е родово два вида. Първият вид е наказателна в широк смисъл, включваща и административно-наказателна и дисциплинарна. Вторият вид е право-възстановителна (обезщетителна), включваща деликтната (обща) и имуществена (гражданско-правна).
5.Определение за конституция - Конституция се нарича основният закон на държавата, който установява принципите на управление - формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото, и отношенията между държавата и гражданите. Тя е правно-нормативно произнасяне с най-висока сила по основните ценности и по основните принципи за упражняването на властта в държавата. Материалното понятие за конституция посочва двата задължителни елемента на конституцията - разделение на властите и гаранция на правата на гражданите.
6.Принцип на разделение на властите - Той е конституционният модел на организация на съвременната българска държава. Според принципа държавната власт е единна в своя произход (от народа) и функционално държавната власт се състои от три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Той се проявява в уравновесяване на властите и в тяхното взаимно възпиране.

7.Видове и кратка компетентност на висшите конституционно уредени органи на реда в България - Компетентността на държавните органи е израз на специализацията на функциите на държавното управление. Тя се проявява в няколко вида: материална, териториална и лична. Материалната компетентност се изразява в определения по материя кръг от въпроси. Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа, отразени в компетентността му. Личната компетентност, която понякога се нарича и компетентност по степен, изразява пределите на правомощията на отделния административен орган, в зависимост от мястото и положението на органа, вътре в дадена административна организационна система.
8.Същност и роля на общинския съвет - Общинският съвет е конституционно установен орган, титуляр на общинската представителна власт и институционализирана форма на общинското самоуправление. Тези обстоятелства го очертават като недържавен по предназначение огран. Ролята на общинският съвет е да определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите в сферите на компетентност, както и на други дейности, определени със закон. Тя бива консултиране, наблюдение и осъществяване.
9.Същност и статут на кмета на общината - Кметът е орган на общината и титуляр на общинската изпълнителна власт. Характерно за статута на кмета на общината е неговият двойствен характер. От една страна , той е орган на общината и в това си качество изпълнява задачи, непосредствено свързани с общината. От друга страна, е орган на единната държавна изпълнителна власт. В това му качество и по необходимост, на кмета се възлага осъществяването на определени държавни функции и задачи.
10.!!! Същност и определение на индивидуалните административни актове - Индивидуалният административен акт (ИАА) е едностранно властническо волеизявление на административен орган, отнасящо се до конкретно лице и за конкретен случай, т.е. засяга точно определени права и задължения на точно определени лица и има еднократно действие. ИАА трябва да бъдат издавани в точно определен срок от време, например 7 дни, 14 дни и т.н. и при стриктно спазване на процедурата. Всяко отклонение от тази процедура или неспазване на срока е нарушение на закона и основание за обжалване на административния акт.
11.Оспорване на индивидуалните административни актове по административен ред - Индивидуалните административни актове могат да се оспорват по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Оспорването по административен ред има своите привилегии, в сравнение със съдебното. Те се изразяват във възможността да се оспорва както законосъобразността, така и правилността и целесъобразността на акта. По реда на разгледаното оспорване могат да се оспорят и действията при извършването на административни услуга, както и отказите от извършването им.
12.Оспорване на индивидуалните административни актове пред съда - Възможността за оспорване на ИАА пред първа съдебна инстанция е израз на цялостната правна защита на правата на законните интереси на гражданите и техните организации. Съдебният контрол е по-висша фаза на контрол, тъй като пред съда се образува спорно производство, в което административният орган и лицето, чиито права и законни интереси са засегнати от неговото разпореждане, са равнопоставени. За разлика от административният контрол, при съдебния се упражнява само контрол за законност на актовете.
13.Административно-наказателна отговорност - Административно-наказателна отговорност е самостоятелен вид правна отговорност и самостоятелна административна принуда. Тя е отговорност спрямо държавата. Административно-наказателната отговорност е едно от средствата на администрацията. Целта на тази отговорност е да се осигури по-ефективно реализиране на функциите, а именно чрез налагане на административно-правни наказания.
14.Същност и предмет на финансовото право - Финансовото право е самостоятелен отрасъл в системата на публичното право. То може да се разглежда като специфични административно-правни отношение, свързани с реда на набиране, използване, разходването и разпределението на публични парични средства и свързаните с това бюджетни и данъчни отношение. Най-общ предмет на регулиране на финансово-правните норми са публичните финанси и публичните финансови интереси, и контролът за тяхното реализиране.
15.Същност на понятието Държавна финансова инспекция - Основната цел на държавно финансовата инспекция е да защити публичните финансовите интереси. Осъществява се в бюджетните организация, държавни предприятия, търговски дружества, юридически лица и получатели на държавни помощи. Реализира се посредством извършване на последващи финансови инспекции, установяване на нарушения на нормативни актове, разкриване на причинени вреди и установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси.
16.Същност на понятието Вътрешен одит - Вътрешният одит по законово определение е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначен да носи полза и да подобрява дейността на организацията. Той е система от органи и практики, изградени и функциониращи вътре в управленската система на публичните институции, но по преценка на собственика могат да се изградят и в частни търговски дружества. Вътрешният одит е организиран и като функционално независим от ръководството на организацията.
17.Престъпление - Престъплението е обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Деянието е външно проявен акт на поведение и резултат на психическо отношение към него на извършителя и съзнателен волеви акт. То може да се прояви в следните форми: действие, бездействие, като обществено опасно и като противоправно.
18.Вина - Вината характеризира деянието откъм субективната му страна. Тя е психическо отношение и волеви акт на дееца, изразено в умисъл и непредпазливост, които са и двете форми на вина
19.Правна индивидуализация на физическото лице - Гражданско-правната индивидуализация на физическото лице се осъществява по ред и условия, определени от Закона за гражданската регистрация и със съответни административни актове, които са официални документи, издадени по служба. Индивидуализацията на физическото лице се основава на име, пол, възраст, произход и родство, гражданство, единен граждански номер, семейно положение, постоянен и настоящ адрес. Това са основните правно-индивидуализиращи признаци на всяко физическо лице.
20.Определение за юридическо лице - Юридическото лице е правна фикция,то не биологично същество - човек, а предложена от правната норма социална организация, създадена по волята на човека и въз основа на закона. Юридическото лице носи граждански права и задължения, а в определени случай и административни. Поради това всяко юридическо лице е способно да придобива самостоятелно права и отговаря самостоятелно за поети задължение. Всичко това става с волеизявление на неговите органи за управление.
21.Правни сделки. Видове - В условия на свободната стопанска инициатива сделката е важен инструмент за уреждане на имуществените и неимуществените отношение между гражданско-правните субекти, без да е необходима държавна намеса. Именно чрез сделките гражданско-правните субекти уреждат сами и свободно своите отношение, за да се постигнат правните последици и интереси, към които се стремят. Класическата класификация на сделките разграничава следните видове: едностранни, двустранни, многостранни, реални, възмездни, безвъзмездни, каузални и абстрактни, комутативни, формални, главни и акцесорни и други.
22.Недействителност на правните сделки - Недействителността е един от основните институти на гражданското право. Тя е свързана с наличието на някакъв недостатък (дефект), който изрично е предвиден в закона. Недействително се проявява в две форми: нищожност и унищожаемост и съответно - нищожни и унищожеми сделки. Нищожните сделки не пораждат последици, които се целят още в момента на сключването. Те биват заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на волеизявление и привидните сделки. Унищожаеми сделки пораждат правни последици, но в сравнение с нищожните имат по-малък дефект, което дава основание на страната, която е опорочена, да поиска заличаване на правните последици. Те биват грешка, измама, невъзможност и заплашване.
23.Погасителна давност - Погасителната давност е юридически факт, включващ период от време, в който носителят на субективното право е бездействал. Бездействието е случаят, когато носителят на едно субективно право не го упражнява в срок. Не се погасяват по давност: искове за собственост, искове на държавата за дължими данъци и такси, установителни искове и искове в областта на семейно-правните отношение. Видовете давностни срокове биват петгодишен, с тригодишна и едногодишна давност.
24.Видове искове в съдебната защита - Искът от гледна точна на съдебният процес е предявена пред съда молба (обикновено писмена ) да се разреши граждански спор със силата на присъдено нещо. Видовете искове биват: установителен, осъдителен и конститутивен. С установителния иск се иска внасяне на яснота, определеност и безспорност в съществуването или не на едно право или правомощие, което е оспорено. С осъдителния иск ищеца иска от съда не само да установи едно право или правоотношение, но и да осъди ответника да изпълни съответното задължение. Характеризира се с изискуемост - право да се иска принудително удовлетворение. Конститутивен иск освен СПН се иска и правна промяна. Съдебното решение освен СПН има и конститутивен характер - чрез него се създава, изменя, допуска и извършва едно правно действие, например делба.
25.Право на собственост - Правото на собственост е най-широкото по съдържание вещно право и всички останали вещни права са различни аспекти и проявления на това основно право. Всяко право на собственост има за обект на собственическото отношение съответен вид вещи. Срещу правото на собственост стои универсална забрана, отнасяща се до неограничен кръг адресати да не се нарушава чужда собственост. Ето защо то е абсолютно вещно право.
26.Субективно право на ползване - Субективното право на ползване е второто по значение вещно право след правото на собственост. То има самостоятелен характер и се отличава от правото на ползване като властническо правомощие на собственика (което не е самостоятелно вещно право). Правото на ползване се придобива със сделка или по давност.
27.Обекти на индустриална собственост - Терминът ''индустриална собственост'' не означава вещите, с които една индустрия работи - заводи, машини, материали и т.н., а онези творения на човешкия ум, които са в пряка връзка и зависимост с индустриалната дейност. Обектите на правната закрила на индустриалната собственост са изобретенията, полезните модели, марките, промишления дизайн и географските означения. В групата на изобретенията, полезните модели и промишления дизайн съществува обединяващ признак, който е тяхната директна реализация в стопанския оборот и трансформацията им в материална стойност.
28.Същност на договор - Договорът е двустранен или едностранен правен акт, който възниква по съгласие на волята на две или повече страни, и с който се създават, изменят или прекратяват правни отношения. В определени случай договорът може да играе и ролята на източник на правото. В основата на договора е заложено доброволното съгласуване на волята на страните.
29.Неустойка и обезщетение при неизпълнение на договор - Обезщетение се дължи за причинените вреди, които се изразяват в претърпени загуби и пропуснати ползи. Неизпълнението може да породи и друга форма на обезщетение - неустойка. Неустойката е предварително установено в договора или по закон дължимо плащане в случай на факта на неизпълнение.
30.Прилики и разлики между договор за изработка и договор за поръчка - Съотношение на договора за изработка с договора за поръчка от гледна точка , както следва да извърши изпълнителя, при първия договор изпълнителя трябва да предостави материални действие. При втория договор довереникът се задължава да извърши определена правна работа, т.е. да окаже правна помощ. И при двата договора обаче, облигационната връзка по принцип се осъществява с оглед личността на изпълнителя или довереника, т.е. с личното извършване на възложеното.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни понятия в правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.