Основни белези на европейското дружество


Категория на документа: Право


По силата на алинея 1, т.1 на чл.31а от Закона за търговския регистър (ЗТР) на вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписвания към Министерство на правосъдието подлежат "европейските дружества по смисъла на Регламент (ЕО) №
2157/2001 на Съвета относно Устава на европейското дружество (SE), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2157/2001", със седалище в Република България и техните клонове". Въз основа на алинея трета на същия член актовете свързани с ЕД и техните клонове и/или поделения подлежат на обявяване в Търговския регистър.

В срок до един месец след вписването на европейско дружество, Агенцията по вписванията служебно изпраща съобщение за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз с данни за наименованието, номера, датата и мястото на вписването, седалището и предмета на дейност на европейското дружество. Същото съобщение, с новонастъпилите обстоятелства агенцията по вписванията изпраща и при заличаване на европейското дружество. (чл. 31е, ал.1 от ЗТР).
Правопораждащият факт по отношение на правосубектността на европейското
дружество е вписването му в нарочния регистър по чл. 13 от Регламента, а за България- в
търговския регистър при Агенцията по вписванията. Обявяването на актовете по вписването, заличаването, промяната на седалището или на други подлежащи на вписване обстоятелства относно ЕД имат единствено оповестителен, но не и конститутивен характер. Основна последица от вписването на европейското дружество в търговския регистър е придобиването на качеството "търговец". Регламент 2157/2001 не съдържа изрична разпоредба в тази насока. Следователно, приложение ще намери националното законодателство на държавата- членка по неговото седалище. По силата на ал.2 на чл.1 във връзка с чл. 67 от ТЗ качеството търговец на европейско дружество със седалище в Република България ще възникне ех lege от датата на вписването му в Търговския регистър при Агенцията по вписвания към Министерство на правосъдието.

Условие за вписване на европейското дружество е наличието на започнала процедура относно привличането на заетите лица, съгласно Директива 2001/86/ЕО, независимо от това дали е приключила със споразумение относно условията за участие на заетите лица съобразно член 4 или няма взето решение съгласно член 3, параграф 6 от същата директива, или периодът за преговори по член 5 е изтекъл, без да бъде сключено споразумение. (чл.12, ал.2 на Регламент 2157/2001) .

По силата на чл. 16, параграф 2 от Регламент 2157/2001, освен ако не е уговорено друго, когато от името на учредяваното европейско дружество, преди датата на вписване са извършени действия или са поети задължения, които в последствие, след възникването си дружеството не поеме, то по отношение на тях отговарят поотделно, солидарно и неограничено лицата, които са ги извършили или поели. Неограничената и солидарна отговорност на извършилите от името на учредяваното ЕД лица е обусловена от две кумулативно дадени условия, а именно: същите да не бъдат поети от дружеството след вписването му в търговския регистър и липсата на друга договорка между заинтересованите лица.
5. Наименование на ЕД - Що се отнася до наименованието на ЕД, разпоредбата на чл. 11 от Регламент 2157/2001 определя, че преди или след наименованието на ЕД следва да присъства съкращението "SE". Съкращението "SE" може да присъства само в наименованието на европейското дружество. Изключение правят онези национални дружества или юридически лица, регистрирани в държава-членка преди влизането в сила на регламента, който в наименованието си съдържат съкращението "SE".По отношение на тях, Реглам. изрично определя, че не следва да променят наименованието си.

6. Седалище на ЕД - През 1970 идеята е била за множественост на седалищата.

В резултат на направената преценка относно неминуемостта от появата на проблеми от правен характер, принципът на множественост на седалищата на ЕД е изоставен и е заменен с този на неговата единственост, провъзгласен от чл.7 на Регламент 2157/2001.

От гледна точка на международното частно право седалището представлява един от критериите за обвързване lex nationalis на юридическите лица. В теорията са застъпени две основни противоположни теории. Първата от тях, известна като теорията на инкорпорирането обвързва lex nationalis на юридическото лице със законодателството на държавата по учредяването. Втората, теорията на седалището, обвързва приложимото право относно юридическото лице с държавата, където се намира неговото централно управление. По отношение на правната уредба на отделни правоотношения с международен елемент, законодателствата на отделните държави-членки на ЕС, сред които и Република България въвежда и допълнителни критерии, какъвто е мястото на регистрация, мястото на действителното управление, мястото на дейност и др. Спорът относно критерият на привързване на lex nationalis на юридическите лица далеч не е само теоретичен. Страните възприели като критерии на привързване мястото на учредяването, като например Дания, Ирландия, Обединеното Кралство и Холандия, обвързват приложимото право към дружествата с мястото на учредяването и регистрацията му, независимо от това къде се намира тяхното ефективно управление. От друга страна, Държавите възприели обвързването на личния статут на юридическите лица с критерия "място на централно управление", каквито са например Германия, Австрия, Гърция и Франция, приемат за приложимо правото на държавата, където е действителното управление, независимо от това къде е извършена регистрацията. В други държави, каквито са Италия, Испания, Португалия и България се натъкваме на хибридна система на привързване, съчетаваща привръзката на регистрацията и тази на седалището .
Върху въпроса за седалището се произнася и Съда на европейските общности в своето решение по делото "Centros". С посоченото решение Съдът на европейските общности признава на предприятията от Общността пълното право на установяване, изразяващо се във възможността да учредяват дружество в определена държава-членка, независимо от това къде се намира мястото на действително управление на същото, определяйки по този начин приложимото право към новоучреденото дружество.
По силата на чл. 7 от Регламент 2157/2001 седалището на ЕД следва да е установено в рамките на Общността, в същата Държава където се намира неговото главно управление . Регламентът не съдържат легално определение на понятието "главно управление". По силата на изречение второ на чл. 7 от Регламента всяка Държава-членка може "да наложи на европейските дружества, регистрирани на нейна територия, задължението да установят своето главно управление и седалище според устройствения си акт на едно и също място". Такова е и възприетото от българския законодател в чл. 281, ал.2 от ТЗ решение - "Седалището на европейско дружество по ал. 1 е населеното място, където се намира управлението на дейността му" . От анализа на цитираната разпоредба, следва, че под главното управление на европейското дружество се има предвид мястото където се намира центъра на управление и ръководство на неговата търговска дейност.
Различно е зак. Решение възприето от испанския законодател - седалището и гл. управление на ЕД може да се намира на различно място , при условие, че са на тер. На Кралство Испания.
Критерият на обвързване на седалището на европейското дружество с неговото главно управление, възприет от европейския законодател в чл. 7 от Регламент 2157/2001, води след себе си необходимостта при промяна на седалището да бъде преместено и главното му управление. В тази връзка е и разпоредбата на чл.64, по силата на която когато ЕД "не отговаря повече на изискването по член 7, държавата-членка, в която е седалището според устройствения акт предприема подходящи мерки, за да задължи SE да приведе в съответствие положението си в определен срок, като: а) установи отново главното си управление в държавата-членка, в която е седалището му, или б) премести седалището според устройствения си акт". В случай, че в предоставения му срок дружеството не приведе положението си в съответствие с чл. 7 от Регламента, то следва да бъде прекратено и обявено в ликвидация .

В съответствие с цитирания по-горе чл. 64, по отношение на европейското дружество регистрирано на територията на Република България, чл. 283 от ТЗ предвижда, че същото "се прекратява с решение на съда по седалището му по искане на прокурора, ако дружеството повече не отговаря на изискванията на чл. 7 от Регламент (ЕО) 2157/2001. Дружеството се прекратява само ако нарушението не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение."
За разлика от дружеството по националното право, промяната на седалището на европейското дружество не води след себе си прекратяването на съществуващото дружество и учредяването на ново юридическо лице в държавата-членка по новото местоседалище. Редът, по който се извършва промяната на седалището на ЕД и свързаните с него изисквания са подробно уредени в чл. 8 от Регламент 2157/2001. По силата на параграф втори на цитирания член промяната на седалището се предхожда от изготвянето и публикуването по реда на чл. 13 от Регламента на предложение за промяна на седалището от страна на ръководния или управителния орган на ЕД (в зависимост от избраната форма на управление - едностепенна или двустепенна). Предложението следва да съдържа актуалната фирма, седалището според устройствения акт и номерът на регистрация на ЕД, както и да съдържа: новото седалище, проект на изменен устав и/или устройствен акт , предлагания график за извършване на преместването на седалището, въздействие, което преместването може да има върху участието на заетите лица, както и предвидената защита на правата на акционерите и/или кредиторите на дружеството(чл.8, параграф 2, Регламент2157/2001). Предложението за промяна на седалището следва да бъде придружено от доклад на управителния или ръководен орган, обосноваващ правните и икономическите аспекти на преместването на седалището и разясняващ неговото влияние върху правата на акционерите, кредиторите и заетите лица.

Не по-късно от един месец преди датата на провеждане на Общото събрание, което ще следва да вземе решение относно промяната на седалището, изготвените от ръководните органи на дружеството документи във връзка с промяната, следва да бъдат предоставени на разположение на акционерите и на кредиторите на дружеството, за да се запознаят с тях. Документите следва да бъдат предоставени в седалището на ЕД, като в случай, че някой от акционерите или кредиторите поиска копие от тях, дружеството е длъжно да му ги предостави безплатно.

Регламентът предоставя правото на държавите-членки да приемат във вътрешното си законодателство по неговото прилагане допълнителна защита на интересите на мижоритарните акционери, които са против преместването на седалището. Та ка ва защи та пр е д ви ж д ат зак о нода телс т в ата на редица дъ ржа в ите - членки на ЕС , ка т о н а пр им ер : Дани я , Финлан дия , Ге р м ани я , Ир л а ндия , Лю кс ем бур г , По лша , Пор т уг алия , Чех и я и Словаки я . Зак о н о да т е лн от о р е шение в те з и ст рани пр едо с тавя правото на акци он е р и те п ротивопостави ли се на п ромяната на сед али щ е т о да искат др уже с тво т о да бъ де зад ъ лжено да из к у пи при т еж аван ите от тях акции на спра ве д л ива цена или да искат от съда отм я н а на ре ше н и ет о за п ромяна на се д а ли ще т о ( Ир ландия ). В повечето от изброен ите ст рани , за щи та та в случай на промяна на сед али щ е т о е ра з ш и ре н а и по отн о шение на кре д итор ите , коит о им ат пр аво да по лу чат допълнителни обезпечени я за сво и те вз емани я или съответн о вз ем ания та им да станат предсрочно изискуеми..

В допълнение, процедурата по промяна на седалището предвижда допълнителни гаранции в защита на интересите на кредиторите, на миноритарните акционери и на третите лица. На първо място, решението за промяна на седалището може да бъде взето от Общото събрание не по-рано от два месеца от датата на обявяване на предложението изготвено от ръководния орган с мнозинство от две трети от гласовете. (чл.8, алинея 6, във връзка с чл.59 от Регламент 2157/2001). На второ място, по отношение на задълженията на ЕД възникнали преди датата на обявяване на предложението за промяна на седалището, дружеството е длъжно да обезпечи по подходящ начин интересите на кредиторите и носителите на други права спрямо него в съответствие с изискванията, предвидени от държавата-членка, в която се намира седалището му според устройствения му акт преди преместването. Следователно, от компетентността на отделните държави-членки е да установят във вътрешното си законодателство съответните подходящи средства за защита
на интересите на дружествените кредитори . На следващо място, Регламентът въвежда
забрана за промяна на седалището по отношение на ЕД, срещу което е открито производство за прекратяване, ликвидация, несъстоятелност или спиране на плащанията или друго подобно производство. (чл. 15, Регламент 2157/2001).

Същевременно, законодателствата на държавите-членки могат да предвидят, по отношение на ЕД регистрирани на тяхна територия, че преместването на седалището, което би довело до промяна на приложимото право, не поражда действие, ако компетентен орган на съответната държава-членка, в двумесечен срок от датата на обявяване на предложението за промяна на седалището се противопостави по съображения от обществен интерес. В защитата на обществения интерес, е въведената с текста на чл. 281 ал.3, изречение второ от ТЗ, разпоредба, по силата, на която "Европейско дружество със
седалище в Република България, което притежава земя, не може да премести седалището си в друга държава членка". Така установената забрана е относителна по своя характер, като се има предвид нейната обвързаност с условията, произтичащи от договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз . В случай, че ЕД подлежи на контрол от национален орган за финансов надзор в съответствие с директивите на Общността, правото да се противопостави на промяната на седалището има също и този орган. С оглед защита интересите на ЕД, чл. 8, ал.14, параграф 3 от Регламента предвижда съдебен контрол за законосъобразност срещу направеното възражение за промяна на
седалището от страна на активно легитимираните държавни органи на съответната страна-

членка. Изпълнението на предварителните изисквания свързани с промяната на седалището, както и законосъобразността на действията по неговата промяна следва да бъдат установени в държавата-членка по старото седалище от съд, нотариус или друг компетентен орган224 Съгласн о чл . 31 в , ал .2 от ЗТ Р " Пр и пр еме с т в а не в др уга дър ж а в а чле н ка на европ е йск о др ужес тво със сед али щ е в Репуб л ика Бълга р и я д л ъ ж но с т но то лице по р е ги страци ята издава удо с товерение по чл . 8, ал . 8 от Ре глам ент ( ЕО ) № 2157 / 2001 за зак о н о съ об ра зн ос тт а на действията по п р е м ест ва не на се да лище то и го обявява служе б н о ."
В случай, че са изпълнени всички законови изисквания, съответният орган издава сертификат, въз основа на който се извършва вписването на промяната от регистър по новото седалище. Вписването в регистъра по новото седалище може да се извърши само след представяне на съответните доказателства, че формалностите за регистрация, установени в страната по новото седалище според устава, са изпълнени.

Преместването на седалището на ЕД, както и промяната на устава в резултат на преместването, влизат в сила от момента, в които дружеството е вписано в регистъра по новото седалище. За извършеното вписване на промяната на седалището, регистърът по новото вписване уведомява за него регистъра по предишното вписване. Заличаването на ЕД от регистъра по старото седалище се извършва едва след получаване на уведомлението на вписването на дружеството по новото седалище. Новото вписване и заличаването на старото вписване се публикуват в съответните държави-членки по реда на член 13 от Регламента. Публикуването на новото вписване в заинтересованите държави членки цели противопоставимостта на новото седалище по отношение на третите лица. Въпреки това, до датата на публикуване на заличаването на ЕД в регистъра по предишното му седалище, третите лица могат да продължат да се позовават на предишното седалище, освен ако дружеството не докаже, че те са знаели за извършената промяна .

С оглед противопоставимостта на новото седалище, в интерес на гражданския оборот и защита правата на третите лица, параграф 16 на чл. 8 от Регламент 2157/2001 установява, че: "SE, което е преместило седалището според устройствения си акт в друга държава-членка, се смята по отношение на всеки иск, възникнал преди преместването, така както е определено в параграф 10, за дружество със седалище според устройствения си акт в държавата-членка, където SE е регистрирано преди преместването, дори когато съдебното производство срещу SE е образувано след преместването".

От анализа на цитираната разпоредба следва, че международната компетентност на съда на държавата-членка по старото седалище се запазва дори и когато исковата молба, с която се иницира съдебното производство е подадена след настъпилата промяна на седалището, стига спорът, по който страна е ЕД да е възникнал преди датата на промяната. Следователно, за да се запази международната подсъдност по старото седалище достатъчно ще бъде ЕД длъжник да бъде поставено в забава по отношение на изпълнението на нейните задължения произтичащи от даденото правоотношение. Обратно, възникването и предявяването на евентуални претенции от страна на трети лица по отношение на ЕД, след вписване на новото седалище, независимо, че се основават на предхождащи го действия или правоотношения, ще попаднат под международната подсъдност на родово компетентния съд по новото седалище.

Независимо от установените по-горе правила, при установяването на международната подсъдност по отношение на ЕД, следва да се има предвид и текста на предпоставка 25 от преамбюла на Регламент 2157/2001, по силата на който запазват действието си разпоредбите на Брюкселската конвенция от 1968 г. отн о сн о по д в е д о м ст ве но ст та и изпълн ението на с ъ де бнит е ре ш е н и я в об лас т та на гр а ж да н с ко то и т ъ рг о в с к от о право или на който и да е"текст, приет от държавите-членки или от Съвет, който заменя такава Конвенция, свързана с правилата за юрисдикция, приложими в случай на преместване на седалището .

7. Капитал и имущество на ЕД - ЕД притежава уставен капитал и собствено имущество. По силата на чл. 4, параграф 2 на Регламент 2157/2001 минималният размер на уставния капитал на европейското дружество не може да бъде по-малко от 120 000 евро.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни белези на европейското дружество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.