Основни белези на европейското дружество


Категория на документа: Право


ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДРУЖЕСТВО

1. С подписване на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз , в българско търговско право намериха своето място нови правно-организационни форми за осъществяване на търговска дейност - европейското дружество (ЕД), Европейското кооперативно дружество (ЕКД) и Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ).

Замислено от европейския законодател като модел на преструктуриране на европейските предприятия, които осъществяват дейността си на общия европейски пазар, ЕД представлява адекватно средство, предоставено в полза на предприятията от обединена Европа, за осъществяването на транснационални сливания и обединения на предприятията от различни държави-членки, за облекчаване на управлението на предприятия подчинени на различни национални законодателства и за насърчаване на конкурентоспособността на им на международните пазари.

Уредбата на ЕД се отличва с неговите особени белези:

намаляването на управленските разходи на транснационалните предприятия; опростяване на транснационалните сливания

и възможността за преместване на седалището на дружеството от една държава-членка в друга, без това да води до прекратяване на ЮЛ;

подчиняване дейността на дружеството на по-благоприятното национално право, чрез преместването на седалището.

Същевременно, приемането на правната уредба на европейското дружество дава съществен тласък в развитието на европейското дружествено право. Тази материя се регламентира основно с Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври, 2001 година относно Устава на европейското дружество (SE), (наричан по-нататък Регламент 2157/2001) и на Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, (наричана по-нататък Директива 2001/86/ЕО) са приети дългоочакваната Директива 2005/56/ЕО относно трансграничните сливания и Регламент 1435/2003, и Директива 2003/72/ЕО за европейското кооперативно дружество.

Освен това, уставът на европейското дружество оказва съществено влияние върху хармонизирането на дружественото право на държавите-членки, служейки като модел за подражание в тяхното национално законодателство.

При уреждането на въпросите свързани с учредяването и дейността на европейското дружество, европейският законодател в значително степен се ползва от характерния за международното частно право подход на отпращане към националното законодателство на държавата-членка по неговото седалище или към правото на държавите членки, където е седалището на ЮЛ, участващи в неговото учредяване. Този подход се допълва и от широко предоставената автономия на държавите-членки при уредбата на отделни въпроси свързани с дейността на европейското дружество. Достатъчно е да посочим приложимостта на националното право на държавата членка по седалището на европейското дружество относно способите за неговото създаване, включително и контрола върху учредяването, уставния капитал, отговорността на членовете на управителните органи за вреди причинени на ЕД, защита на кредиторите и мажоритарните акционери, провеждането на заседания на общото събрание, проверката и публикуването на годишните финансови и на консолидираните отчети, прекратяването, неплатежоспособността и ликвидацията на дружеството.

2. Наднационалност на ЕД - Основен белег на ЕД е неговата наднационалност. Наднационалният характер на ЕД намира своето най-ярко отражение в процеса на учредяването, а именно, чрез въведената от Регламент 2157/2001 изискване поне две от дружествата , участващи в неговото учредяване да имат седалище или клон в две различни държави- членки на Общността.
По силата на чл. 1 ал. 1 от Регламент 2157/2001 ЕД приема правно-
организационната форма на акционерно дружество. ЕД условно може да определим като
"вторично" акционерно дружество. Втор и ч ния хар а ктер на ЕД не сл ед ва да се аб со лютиз и р а , тъй ка т о , пр и учр е дяван е то на ЕД под формата на холдинг , пр и прех въ р л ян ето на учас т и ето на с ъ др у ж ни ци т е в д р у ж ест ва та - учр е ди т ел и , биха мо гли участие да вз емат и ф и зич еск и л ица .

Изборът на акционерното дружество като правно-организационна форма на ЕД не е случаен. От една страна той е продиктуван от широкото му разпространение и относителната уеднаквеност на неговата уредба в правните системи на отделните държави
- членки на ЕО. От друга страна характерните белези на правно-организационната му форма - ограничената отговорност на съдружниците, свободното движение на капитали, органите на управление и разпределението на правомощията между тях, които в голяма степен съответстват на неговия транснационален характер.

Същевременно, с оглед наднационалния характер на ЕД, по отношение на него не може да бъде приложена в цялост уредбата на АД, така както тя се съдържа в националните законодателства на държавите-членки на ЕО. Необходимо е предоставянето на по-голяма автономия на волята на страните при определяне клаузите на устава, ограничаване правомощията на Общото събрание за сметка на тези на управителните органи и създаването на значително по-гъвкави разпоредби относно функционирането на тези органи. Основният наднационален белег на ЕД е способността да се разклонява в множество различни дървави. В тази връзка ролята на ЕД, като институт на общностното дружествено право може да бъде определена като наднационално и самостоятелно средство за коопериране и концентриране, създадено за предприятията, които носят в себе си "европейското" призвание, т.е. които желаят да създадат междунационални образувания и по този начин да осъществяват дейност на общия пазар при условия близки до тези характеризиращи националните пазари.

3. Учредяване на европейското дружество - Наднационалният характер на ЕД
като средство за коопериране на предприятия от различни държани-членки с цел
осъществяване на търговска дейност на Общия пазар е определящ по отношение на неговото учредяване. Регламент 2157/2001 е предоставил тази възможност на дружествата и на приравнените към тях по смисъла на чл. 48, параграф 2 от ДЕО ЮЛ, имащи седалище и главно управление на територията Общността. Независимо от горното, по силата на параграф 5 на чл. 2 от Регламента е предоставена възможността на всяка държава-членка, чрез вътрешното си законодателство да разшири кръга на учредителите на ЕД по отношение и на дружествата, които независимо, че нямат главно управление на територията на Общността, са учредени по правото на страна-членка, седалището им съгласно устава е в тази държава-членка и имат реална и трайна връзка с икономиката .
С оглед изясняване съдържанието на понятието "реална и трайна връзка" с икономиката на дадена държава членка в преамбюла към Регламент 2157/2001 се уточнява, че същата следва да се преценява на основата на "принципите, установени в Общата програма за премахване на ограниченията на свободата на установяване от 1962 г." Съгласно цитирания текст, счита се, че такава връзка съществува, "ако дружество има офис в тази държава-членка и извършва операции оттам."

Условие за учредяването на ЕД е поне две от дружествата учредители да имат седалище, главно управление или място на стопанска дейност в две различни държави- членки на Европейския съюз.
Способите за учредяване на ЕД са определени в чл.2 и 3 от Регламент 2157/2001. Чл.2 на Регламента визира четири способа за учредяване на ЕД, а именно: а) вливане (наречено още сливане чрез придобиване или сливане чрез инкорпориране) или чрез създаване на ново дружество (същинско сливане), б) учредяване на холдингово дружество под формата на ЕД, в) учредяването на ЕД под формата на дъщерно дружество и г) преобразуването на съществуващо национално акционерно дружество в европейско такова. Чл. 281 от ТЗ бълга р ски я т за к о н о д а тел е о г раничил сп особи т е за учр е дяван е на ЕД съ с сед али щ е на нейна те рит о рия до дв а : чре з слив а н е или чр ез пр еобр аз ува н е на ак цио н ер но др уже с тво със се дали ще в Реп у б л ика Бъ лга р и я.
Преобразуването чрез разделяне като способ за учредяването на едно ЕД е изключено. Основанието за това изключение следва да търсим в едностранния характер на разделянето, който е в разрез с транснационалния елемент на европейското дружество и участието в неговото учредяване на юридически лица с различна националност. В практиката обаче има пример в обратната насока.
Так ъ в е случ ая на "GRAPHISOF T" SE, евро пе йс ко др уже с тво ос ъ щ ес твяващо дейн ост в областта на софту е рн ите т е хн ол ог и и и пр е д о ст ав я н ето на св ърз а ни с тях услуги за строителн и п р ед пр ия т и я . През 2006 година , въз осн о ва на р е шение на и з в ъ нр е д но то об щ о събр а н ие на др уже с тво то е изв ъ р ш е н о ча с т ич но ра зде лян е на "GRAPHISOF T" SE , в ре зу лт ат на ко ето се съз д а в а но во европ е йс ко др уже с т в о чрез разделянето на друго вече съществуващо европейско дружество "GRAPHISOF T PA RK" SE, със се д а лищ е в Буд апе ща и с пр е дме т на дейн ост в обл а с тта на не дв и ж им ит е имо т и .

Регламент 2157/2001 не съдържа специална уредба относно сливането и разделянето на европейски дружества. Тази празнота, ще следва да бъде попълнена от разпоредбите на националното законодателство на държавата- членка по седалището на ЕД, приложими по отношение на акционерните дружества. Същото се отнася и до всички въпроси свързани с учредяване на ЕД, за които регламентът не съдържа изрична уредба.
Член 3, пар. 2 от Р 2157/2001 предвижда още един "способ" за учредяване на ЕД, познат като "верижно" или "каскадно учредяване". По силата на цитираната разпоредба едно европейско дружество може да учреди едно или повече свои дъщерни ЕД, които на свои ред да създадат други "SE" под формата на дъщерни дружества. Предвидената в Регламента възможност, не представлява самостоятелен способ на учредяване на ЕД, поради което систематично му място би било при учредяването на дъщерно ЕД.

4. Правосубектност на ЕД - ЕД притежава качеството юридическо лице (ЮЛ) по силата на Регламент 2157/2001.

Съгласно чл. 16, ал.1 от Регламент 2157/2001, европейското дружество придобива качеството юридическо лице от датата на вписването му в регистъра по чл. 12 от същия. ЕД подлежи на вписване в нарочен регистър, определен от правото на държавата-членка, по неговото седалище . Разпоредбата на чл. 13 от Регламент 2157/2001 предвижда публикуването на документите и обстоятелствата относно ЕД, за които е предвидено такова, да се осъществява по начина, предвиден от закона на държавата-членка по седалището, в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.

Вписването и заличаването на ЕД, както и преместването на седалището му от една държава-членка в друга подлежат на публикация, "с информационна цел" в Официалния вестник на Европейските общности.

По отношение на България, задълженията за вписване и обявяване на актовете свързани с европейските дружества, имащи седалище на нейна територия намират своята вътрешно-правна уредба в Глава Втора на Закона за търговския регистър .




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни белези на европейското дружество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.