Основи на правото и търговско право - понятие


Категория на документа: Право


Русенски университет " Ангел Кънчев"

Факултет: Бизнес и Мениджмънт

Курсова работа

По Основи по правото и Търговско право

тема:

Търговско право - понятие

изготвил: Милена Иванова Иванова
фак.№: 115078
специалност: Индустриален мениджмънт
група: 39А

проверил: /гл. асистент Иво Гъчков/

> История на търговското право

Търговското право е възникнало през Средните векове. Най - рано е навлязло в Италия през XII - XIII век, а по - късно и в Германия. Първото търговско право е било съсловно право. Причини за възникването му са, че когато се търгува между провинции в различни области, законите не са еднакви. Това налага уеднаквяване на правилата, най - вече в панаирните градове в Италия, където се срещат различни съсловия на обществото. Постепенно тези правила залягат в статутите на италианските провинции.

След тридесетгодишната война (1618 - 1648) водеща страна в търговското право става Франция. Там по - късно през 1807 година се приема и първият търговски кодекс. От Франция търговското право се разпространява из Европа. Германия се обособява по - трудно, тъй като самата държава се самоопределя едва в края на XIX век (1871 година). След това се приема германският търговски закон, който оказва влияние върху други държави. По този начин в края на XIX век в Европа има изградена търговско - правна система. В момента в света има два вида държави - със и без търговско право. Има държави, които в миналото са имали търговско право, но в последствие то се е сляло с гражданското право. В Европа държавите с търговско право са два типа - под френско и под германско влияние.

Търговското право започва да се обособява по време, когато българската държава не съществува. До началото на XIX век Турция не познава търговското право. Развитието става с приемане на френската система - турски търговски закон. След Освобождението се запазва турското законодателство до толкова, доколкото е съвместимо с Търновската конституция. Първият търговски закон в България е от 1897 година. Той изцяло е взаимстван от чужди правни системи. Изработен е на основата на Унгарския търговски закон и е допълнен с правила на италианските, румънските и френските закони. Частта за несъстоятелността е приета от Румъния (френска система), а частта за търговските сделки е приета от Унгария (германска система). След този закон са приети и други актове, които допълват материята на търговското право и се взаимстват от германската правна система, към която към която като цяло се причисляваме. Това са Закон за кооперативните сдружения и Закон за борсите от 1907 година и Закон за дружествата с ограничена отговорност от 1924 година. Първоначално търговското право в България е просъществувало от 1897 до 1950 година, когато е отменено цялото съществуващо търговско законодателство. Създава се единно гражданско право, което урежда и търговско правните въпроси. През 1950 година търговското право било във вакуумен период, тоест нямало е търговско право, а всичко е било държавно до 1991 година. След 1989 година се създава наново отрасъла търговско право и търговски закон на 01.07.1991 година, който в първата и втората част е взаимстван от немския търговски закон. В процеса на европейска интеграция немската и френската система постепенно се обединяват. Част от търговското ни право е взаимствано от Франция. Това е частта за търговската несъстоятелност.

> Понятие за търговско право.

Предмет на правото са обществените отношения. В правната наука има две области - публично и частно право, като разграничението между тях е в зависимост от различни критерии. Първият критерий е чии интереси защитава правото. Днес решаващият критерий е методът за правно регулиране.Властническият метод или така наречения императивен метод е присъщ на публичното право. При този метод единия от участниците в правоотношенията, който обикновено е държавен орган разполага с властнически правомощия спрямо останалите участници в правоотношенията. Регулирането при него се извършва предимно чрез императивни правни норми, тоест при които правните субекти не могат да се отклонят от предписанието на правната норма. Методът на равнопоставеност или така наречения диспозитивен метод е присъщ на частното право.Диспозитивният метод се характеризира основно с това, че правните субекти са равнопоставени един спрямо друг в правоотношенията, в които влизат и разполагат със свобода на договаряне.При този метод се използват предимно диспозитивни правни норми.Това са тези правни норми, при които правните субекти могат да се отклонят от предписаното в правната норма правило за поведение.Търговското право използва комбинирано и двата метода.

Делението на правото на частно и публично е присъщо на почти всички правни системи. От своя страна частното право се дели на три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е гражданското право. От него се отделят търговското и трудовото право. Законодателно са очертани предметите на търговското право и на трудовото право, всичко останало отива за гражданското право.

Разделението на частното право на гражданско и търговско е въпрос на законодателна политика.. Търговското право не съществува като самостоятелен отрасъл във всички правни системи. Има системи, при които частното право се дели по други критерии. Например в англосанксонското право има търговското право, което обхваща търговските сделки и търговските ценни книжа и отделно дружествено право и несъстоятелност. Но има и системи, в които гражданското право е единно. В някои страни като Швейцария и Скандинавските страни изобщо не е имало търговско право, а в други страни като Италия и Холандия търговското право е напълно погълнато от гражданското право. Основания за отделянето на търговското право от гражданското се откриват в предмета на правното регулиране. Търговското право урежда правни отношения, които са на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали. От икономическа гледна точка търговията е тази част от оборота, която се намира между производството и потреблението, а от юридическа гледна точка или това е така наречената предприемаческа дейност и когато се казва, че търговското право урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческа дейност.

Определение за понятието търговско право може да се изгради като се излиза от правното понятие за търговия. Търговското право може да се определи като правен отрасъл, чиито норми уреждат отношенията, пораждани в търговията. То е специално частно право и се обособява в самостоятелен правен отрасъл. Търговското право съдържа специални правила, които се отклоняват от гражданско правните норми или ги допълват.

Търговското право е система от правни норми, които уреждат правното положение на търговците и отношенията между тях и техните сделки. Това е частно право на търговците. Търговското право исторически е произлязло от гражданското право и не се е обособило докарай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на гражданското право, което съдържа специални правила, от които някои се отклоняват от гражданско правните норми, но други ги допълват. Затова в някои случаи се прилагат законите на гражданското право, когато съответните отношения не са уредени от законите на търговското право. Между гражданското право и търговското право съществува връзка. Зависимостта между тях не е еднопосочна, защото и търговското право влияе на гражданското право. Разликата между търговското право и гражданското право са отношенията, по строгите правила и санкции при търговското право отношения, по - строгите правила и санкции при търговско - правните отношения. Търговското право съдържа голям брой норми от публично правен характер. То е отделен, самостоятелен клон на частното право, който се е обособил исторически от гражданското право, но си остава чат от частното право. Търговското право включва и дялове от частното право, и от общественото.

> Източници на търговско право

Източници на търговско право се наричат онези правни актове, които са приети или утвърдени от компетентен държавен орган по определен ред и в определена форма, в които се регулират съответните обществени отношения. Източниците са подредени в йерархична система според притежаваната от тях юридическа сила. Като в тази система по - ниските по степен източници не могат да противоречат на тези, които са по - високи по степен. Тези източници са два вида. Едните са законови, а другите неписани. Законовите източници са конституцията, регламентите на Европейския съюз, международните договори и законите.

Конституцията е основният източник на търговското право. Тя не съдържа нищо конкретно, а дава само основните начала. С Конституцията са съобразени всички нормативни актове. В нея се съдържат всички основни правни разпоредби. Конституцията доразвива и детайлизира по - ниските по степен в йерархичната система нормативни актове.

Първият по степен след конституцията са регламентите на Европейския съюз. Чрез тях са регламентирани или уредени обществените отношения в областта на търговията. Тези регламенти имат пряко действие на територията на Република България.

На следващо място са международните договори. По тези договори Република България е страна. Те уреждат търговско - правна материя. След ратификацията им те стават част от вътрешното ни законодателство. Конвенциите също са вид източник на в това са Женевска конвенция за менителницата и чека и Виенска конвенция за международната продажба на стоки.

Друг източник на търговско право са законите. Те са главен източник на правото в нашата правна система. Най - важно значение има търговският закон, който е строг нормативен акт и се състои от няколко подраздела:
- Правна уредба на търговията и търговските дружества



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото и търговско право - понятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.