Основи на правото


Категория на документа: Право


Същност на правото- съвкупност от правни норми, които държавата създава и закрепва в съотв. юрид. актове
Методи на регулиране- властнически и метод на равнопоставеност
Структура на правото
Частно право: Гражданско, вещно, облигационно, семейно, наследствено, междунар. Частно право, търговско, трудово право
Публично право: Констит. Правом администрат., данъчно, финансово право
Материално право: То е това, което опред. Вида, характера и правната значимост на благата и механизма на правното им регулиране. То опред. Правата и задълженията на правните субекти и възможностите за тяхната защита
Процесуално право: То урежда защитата при нарушаване на субективните права и неизпълнение на правните задължения (наказателно, гражданско, админ. И данъчно право
Вътрешно право: Държ. Органи на съотв. страна приемат и издават правни норми под формата на законови и подзаконови актове (суверенитет и върховенство на държ. Власт)
Международно право: То е израз на съглас. Воля на държ. (намират израз в т. нар. междунар. Договори и актове)
Източници на правото- писани- нормат. актове и неписани- правни обичаи- правило на поведение, оформено от живота
Нормативен акт- волеизлияния на определени държавни органи, чрез които се създават, изменят, допълват, отменят или тълкуват правни норми.
Биват: -законови- обикновени, основни-конституция, кодекси- семеен кодекс.

-подзаконови- чрез тях се конкретизират законовите разпоредби- постановления, разпореждания, правилници, инструкции
Правна норма- е общозадължително правило за поведение, установено от държавата по определен ред и в определена форма и гарантирано със средствата на държавната принуда
Структура на правната норма
-хипотеза- изяснява случаите, при които може да се приложи правната норма
-диспозиция- в нея се предписва/указва/ поведението, което трябва да следва правния субект /права и задължения на правния субект/
-санкция- мярката на отговорност и неблагоприятните правни последици от неспазването на правната норма.
Действие на правната норма
-по време- започва да действа 3 дни след обнар. в държ. вестник
-по място- опред. Се на каква терит. ще действа
-по отношение на субектите- за всички ФЛ и ЮЛ, само за ФЛ, само за ЮЛ, за група ФЛ, за група ЮЛ
Отмяна на правната норма
-изрична отмяна
-мълчалива отмяна
Видове правни норми
- според съдържанието- материални- уреждат права, задължения, качества и процесуални- уреждат процедурата за защита на правата
- според обхвата- общи- отнасят се за всички правни отношения от дадена категория и специални- само за определени видове правни отношения от дад. Категория
- според обхвата на действие- общи- за всички субекти и особени- за отделни субекти
- според териториалното им действие- общи- тези, които се отнасят за цялата страна и местни- за отделни места
- според предписанието за поведение- заповядващи- забраняващи- овластяващи
- според степента на връзката на правната норма с др. разпоредби- самостоятелни и несамостоятелни
- според начина им на прилагане- абсолютно определени и относително определени- субектът може да избира поведение в определена рамка
- според възможността да се отклоняват от предписанието /диспозицията/- императивни- задължителни и диспозитивни- има избор
Презумпция /предположение, допускане/- е свързана с процеса на доказването на съществуването или липсата на определени юрид. Факти. Те биват два вида- оборими и необорими
Фикция- отклонение от реалната действителност, което е съзнателно и не е поради незнание или грешка, а е направено със значима цел
Правно отношение- е индивидуализирана правна връзка между конкр. субекти на правото. Правното отношение възниква по силата на действащата система от правни норми. В правното отношение субектите влизат като носители на права и задължения
Структура на правното отношение
- Субекти на правното отношение- участници в ПО. В него участие вземат най-малко 2 субекта, които трябва да отговарят на съотв. изисквания, т.е. да имат статут на правни субекти
- Обект на правното отношение - е онова благо по повода, на което участниците встъпват в правна връзка помежду си. Това благо може да бъде материално или духовно, освен тези блага, които правните норми забраняват да бъдат обект на правните норми /които са опасност за здравето и живота на хората/
- Съдържание на правното отношение- материално- вкл. фактическото състояние на субектите, може да е действие или бездействие и юридически- субект. юрид. права/субект. юрид. задължения. Те са взаимно обусловени- правата на едните са задължения на другите и обратно
Колизия- когато няколко субекта имат права върху един и същ обект
Субективните права могат да са: притезателни- носителят на правото иска спазване на конкр. поведение и непритезателни- по закон, не по волята на субектите
Конституализъм- господство на правото във всички области на обществения живот
Предмет на коституционното право- правно регулир. на обществените отношения, обособени в 3 групи- държ. полит. устройство; иконом. устройство и форми на собственост; статут на гражданство. Метод- властнически, правните норми имат императивен характер. Констит. право и неговите разпоредби са подчинени на общочов. ценности- свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост
Източници на констит. право- конституция, закони с констит. значение, практиката на констит. съд.
Конституцията е основен закон.
Първа бълг. констит.- търновската, приета 1879г., имала е либерален и нар.-демократ. Х-ер
Втора бълг. констит.- 4 дек. 1947г.
Трета бълг. констит.- 16 май 1971г. с Референдум



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.