Основи на правото


Категория на документа: Право


Понятието за право.Възникване.Същност и характерни черти на правото

1.Понятието право-смята се,че правото е 1 от постиженията на човешката мисъл.Правото е резултат от желанието на обществото да намери противодействие на хаоса и на произвола в човешките отношения да въведе определен ред и стабилност в тези отношения и да закрепи и защити определени общочовешки ценности.В науката няма само 1 универсално определение на това какво е правото.Според 1 от древноримските юристи,правото е изкуство за доброто и справедливоста.А по-късно съведски учени приемат,че правото е издигната в закон воля на господстващата класа.Тези определения отразяват различни аспекти или черти на правото.Днес се приема че правото е 1 от най-важните социални и обществени регулатори.То регулира поведението на лица наречени правни субекти,чрез намиращите се в правните норми предписания за извършване или на неизвършване на определени действия,дейности и постъпки.Правото въплатено в закона представлява система от общозадължителни правила за поведение,чрез които се регулират разпределянето и размяната на ценности и се прилага държавна принуда при посегателства срещу тях.
2.Теории за възникване-Отразяват възгледите на отделните правни и политически направления.
-Договорна теория-правото е резултат от постигане на съглашение между хората от налагането чрез договор на определени правила,като задължителни за всички.Тази теория е модерна през Възраждането и тя се опитва да обясни задължителния характер на правото,чрез общата народна воля и народния суверенитед.
-Божествена теория-според нея правото е резултат или следствие от Божата воля.Тази теория е от дълбока древност като своето най-голямо развитие тя получава в трудовете на двама философи-Св.Августин и Св.Тома Агвински.Тази теория улеснява задължителния характер на правото чрез авторитета на Бога.
-Насилническа теория-правото е изключително у най-вече средство за принуда и за налагане едностранно на волята на по-силния икономически и физически субект.Чрез правото се упражнява диктат от страна на държавната власт върху членовете на обществото.Тази теория не отчита,че правото има предимно социална фукнция и роля.
-Икономическа теория-правото е възникнало в резултат на икономическото развитие на обществото и отразява определен етап от това развитие.Като икономическа причина обикновенно се изтъква нуждата от регулиране на търговски отношения чрез норми или правила.,които да имат принудителен или задължителен характер.Тази теория разглежда правото най-вече като продукт на икономическа необходимост,като следствие от размяната на стоки и на блага и като средство за защита на собствеността без обаче да отчита останалите неикономически функции на правото.
3.Съотношение между държавата и правото.По въпроса кое е възникнало първо в науката и литературата няма единно становище.Формирани са три теории:
-Възникване на държавата,а правото е следствие на държавната организация.По този начин то се третира като зависимо от държавната власт и като инструмент на тази власт за постигането на определени цели и интереси.Тази теория приема че правото има второстепенно място и изтъква неговия държавен принудителен характер.
-Двете явления възникват едновременно.Те са продукт на едни и същи исторически икономически и политически фактори.И двете отразяват 1 етап в развитието на обществото.Това становище третира двете явления като равностойни величини.
-Правото възниква преди държавата,но не в същия вид,в който съществува днес.Наченки на право са забелязани много преди появата на държавата и те са свързани с търсенето на справедливост,а от тук и с налагане на наказания с разпределяне на средства на производство и на продуктите за потребление.След появата на съвременните държави възниква едно ново признато от държавата и одобрено от политическата власт право.Именно това право се смята за единствено валидно и значимо.На него започва да се подчиняват всички правни събекти,а именно държавните органи,стопански организации,граждани .До някъде правото се появява и за да гарантира и да защити държавните иснтитуции.Съвременното право коренно се различава от правилата,които са действали в рамките на родово-племенната организация на обществото.
Предпоставки за възникване на правото:
-институционални-възникване на държавата като институция.
-икономически-разделянето на труда,размяната на стоки и услуги,навлизането на стоково-паричните отношения и защитата на частната собственост.
-социални-разслоението на обществото и зараждането на класи.
-духовни-възникване на идеята за правото за това че хората могат сами по разумен начин да се самоуправляват.
4.Съвременен възглед за възникване на правото.
Правото като система от общозадължителни правила за поведение,създадени и обезпечени от държавата възниква заедно с появата на първите държави,което според съвременната историческа наука е станало преди близо 5-6000 год. В древен Египед и Месопотамия.Възникването на правото не може да се разгледа отделно от възникването на държавата.Това е един двустранен процес.Поначало държавата е властнически и правно организирана общност.Тя се формира възоснова на общи правила за поведение на базата на правов ред.Държавата предполага съществото на правов ред.Правото от своя страна за да съществува и за да се гарантира предполага наличието на държавата.
5.Същност на правото-Правото урежда 2 големи сфери на обществения живот-частната сфера на индивида и публичната сфера.И двата аспекта на правото имат една и съща цел,а именно да служат на човека и неговите интереси.Поради това правото обвързва държавата да създаде закрила и неприкосновенност на личната сфера на човека и да го защитава както от посегателство на други лица и от намеса на държавните органи в личния му живот.Чрез правото хората се превръщат в индивидуални правни субекти и получават представа за своите възможности и отговорности.Освен това правото дава нормативната уредба на икономиката на стопански живот и въвежда в ред отношенията свързани със собственоста и производството.Правото е и средство за цивилизовано културно разрешаване на спорове между гражданите и начин за ангажиране на държавата с определени изисквания,които държавните органи са длъжни да спазват.

Източници на правото

Терминът източник на правото е теоретичен.Действащото право няма определение и почти не го използва,а съдебната практика си служи с него в редки случаи.Едно от схващанията за източник на право е че това е правен акт,който съдържа правни норми.В българското право по-широко се използва друг термин,а именно нормативен акт-вид източник на правото,който е приет от компетентен държавен орган и съдържа правни норми.Източниците на правото са носещата конструкция на една правна система.В исторически план тези източници са претърпяли развитието в резултат на социални,политически и други фактори.Така от възникването на правото в ранните държави до 18 век включително.Основен правен източник е обичаят.По-късно през 19 век в Европа започва създаването на кодексите,които представляват вид закони.По същото време в Англия основната роля на правен източник играе съдебния прецедент.През втората половина на 19 век все по-голямо място сред източниците заемат договорите,а в международното право се използва международния договор.Постепенно се изграждатт различните типове правни системи(семейства).
-континентална правна система
-англо-саксонска
-религиозни
-обичайни
В днешно време правната наука използва понятието източник на право в 3 основни значения:
-в исторически смисъл-източници са тези исторически актове,в които правните норми са загубили своята историческа сила.Тези актове не са задължителни и не пораждат правни последици.Дават информация каква е била уредба на обществените отношения в определен исторически момент.
-материален смисъл-източници са тези факти от обществения живот,които се намират извън правото и стават причина за приемането на определени правни норми.Такива източници могат да бъдат икономически фактори,политически фактори и социологически фактори.
-в формален смисъл-правни източници са определени формални процедури и актове,чрез които правните норми биват създадени и изразени.за да се издаде 1фор.източник е нужно да се спази предвидената процедура,която служи като доказателство че правните норми от съответния нормативен акт са приети по надлежния ред.Това означава че този нормативен акт съдържа правни норми и те са част от действащото право.Пример:закон
Определение на понятието източник на право-утвърдените в една правна система процедури и актовете които съдържат правни норми.От една страна източниците изпълнява роля на критерии за валидност на правните норми.От др. Страна чрез източниците правните субекти се запознават с правните норми и са длъжни да съобразяват поведението си с тях.
Сред най-важните източници на правото спадат конституцията и закона.Това важи за континенталната правна система.Вангло-саксонската ролята на основен правен източник заема съдебният прецедент.Прецедентите са решения на съда по конкретно дело.Тези решения стават задължителни за всички съдилища които завбъдеще ще решават подобен казус на този по който е съсдаден прецедента.Съдебното решение ангажира останалите съдилища и то се явява модел или образец за решаване на сходни дела.В този случай съдът напрактика приема ролята на законодател.Той съсдава юридически актове със силата на правни норми.В континенталната правна система прецедентът не е източник на право и не се прилага от съдилищата.
В исторически план друг правен източник е правният обичай.Това е една традиция,едно правило за поведение,което се е наложило в обществото поради многократното му прилагане.Той представлява по ранна форма на социално общуване всравнение с правото.Много от правните норми са възникнали на базата на обичаите.По този начин обичаят става част от нормативната система на обществото,която включва още моралните,религиозните,политическите норми.И правото и обичаят са нормативни системи,но докато правото е писана нормативна система,обичаят е не писано правило което хората използват като модел за ежедневното си поведение.В предишни времена обичаят е играел по важна роля,но постепенно неговото място се заема от правото и то става основен регулатор на обществените отношения.За да се превърне обичаят в правен обичай е необходимо той да премине през санкцията или одобрението на държавата в лицето н нейните органи.По този начин обичаят става част от правната система и започва да изпълнява същите функции каквито имат правните норми.Обикновенно в закона се въвежда правилото че дадени отношения ще се решават съобразно конкретен обичай.Пример за обичай дава търговския закон-когато в договора не е поаочено възнаграждението на тър.представител смята се че е равно на обичайното възнаграждение за съответния вид дейност.

Видове източници на право

Взависимост към коя система на право спадат източниците
-на вътрешно право
-на международно право-прилагат се в междудържавни отношения.Към тях спадат международните договор,обичай и общоприетите принципи ня международното право.
ВП-формират националното или вътрешното право на отделните държави.Тези източници са многобройни и се намират във връзка помежду си.Образуват йерархия където всеки нормативен акт заема точно определено място.От своя страна ВП източници се обособяват в две групи,а именно основни и субсидиарни.
Основните-характерни за съответната правна система и определят нейния облик.За българскатс пс такива са конситуцията,международните договори които са ратифицирани,обнародвани и влезли в сила за България,законите,нормативните актове на министерски съвет.Основните източници имат задължителна и всеобща юридическа сила.Създават се от централен държавен орган.В тях се съдържат основното количество правни норми.
Субсидиарни-те не са типични за съответната правна система,а са допуснати в нея,за да подпомогнат основните източници.Такива са типовите договори,които се сключват между организация или фирма с монополно положение на пазара и едно физическо лице.Вътрешните правилници на тър.дружества и на дър.учреждения.Такива са още съдебнатанпрактика и правната наука.
Субсидиарните източници винаги се прилагат и действат с някакъв основен източник.Когато решава дадено дело съдията се ръководи най-вече от закона но може да използва съдебната практика.Тя му помага да вземе най-правилното решение като посочва как е разрешено подобно дело.Тези източници не винаги са задължителни за прилагане.Компетентният орган в много случаи трябва да прецени дали да приложи източника и за това се казва,че тези източници нямат толкова силна задължителност каквато основните.Друга особеност на тези източници е че те имат ограничено персонално или териториално действие.
-взависимост от това какви правни норми съдържат източниците биват първични и вторични.Първичните съдържат правила за поведение който пряко уреждат определени въпроси.Такива са конституцията,законите,нормативните актове на мин.съвет.Вторичните източници нямат свое собствено съдържание,а имат за цел да създадат или да изменят действието на първичните източници.Такива са законите с които се ратифицират международните договори.Такива са и постановленията на мин.съвет за приемане на правилници и наредби,както и нормите с които се изменят или прекрстяват действащи нормативни актове.Обикновенно в един нормативен акт се съдържат както първични така и вторични правни норми.
Взависимост от мястото което заемат по отношение на закона правните източници биват надзаконови закони и подзаконови източници.
В системата на англо-саксонското право такъв законов източник е съдебния прецедент.
-Взависимост от това дали съдията е длъжен да приложи съответната норма източниците се разграничават на преки и непреки.
Преки-безусловно задължен.Такива са тълкователните решения на ВКС и на ВАС които са задулжителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.С тях се дават указания по прилагането на закона и се прави тълкуване на неясни спорни и противоречиви законови текстове.
Непреки-не съществува задължение за съдията да прилага съответната норма,но правилото на тази норма може да бъде използвано когато съдията обосновава своето решение-съдебната практика и правната наука(доктрина).Тук се отнасят решенията на специализирани международни съдилища във връзка с международни договори по които България е страна.Например решенията на съда в Стразбург относно европейската конвенция за защита правата на човека.В други случаи спец.международни организации като Международна организация по труда създават правни норми които могат да се взимат под внимание и могат да се прилагат в бълг.съдилища.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.