Основи на правото


Категория на документа: Право


* Местни - те действат само върху определена част от територията, например област, община, кметство и др.
С оглед времето на действие те биват:
* постоянни
* временни
Постоянните норми в хипотезата си нямат определен срок за действие. При временните правни норми в хипотезата имаме посочен срок на тяхното действие.

20.03.2012
Юридически факти. Понятие, обща характеристика, видове юридически факти и юридически състави, презумция и дикция, видове презумции
Непрекъснато около нас и вътре в нас се реализират най-различни факти, но не всички факти имат значение за правото. Фактите от реалната действителност, които нямат значение за правото се наричат ирелевантни факти (неотносими). Фактите обаче, които имат значение за правото са релевантни за правото или те се наричат за краткост юридически факти. По своята същност юридическите факти представляват конкретни обстоятелства от реалната действителност, която може да бъде природна или социална с осъществяването, на която действащото право свързва настъпването на определени правни последици. Правната преценка затова дали даден факт от реалната действителност ще бъде ирелевантен или неирелевантен, като съществено значение има преценката относно интересите и защитата на обществото през съответен етап на социално-обществената революция. Следователно за юридическите факти преценката за тяхната относимост се прави от действащото от момента право. Правната действителност за да признае един факт за относим следва да той реално да съществува в обективната действителност, а да не е факт почиващ на илюзии или представи. Правоти изисква също фактите да бъдат сетивно възприемани (с човешки сетива - учи, слух). Те трябва да бъдат обаче възприети от сетивата на един нормално развит човешки индивид. Само тези факти, които отговарят на изискванията се наричат правно относими към правото. Следователно едни от най-важните факти на правото са фактите от реалната или социалната действителност, които при наличието на правна норма се развива правоотношение. Това правоотношение, така регулирано както от правото, така и от признатите от правото факти, законодателят ги въздига в законни правоотношения и чрез тях се регулира целия обществено-икономически и правен ред в обществото. Юридическите факти по своята същност целят до възникването на определени правни последици. Характерът на тези последици може да бъде най-различен, но в основни линии юридическите факти могат да доведат до:
* възникване
* изменение
* прекратяване/погасяване на правни отношения
* да доведат до придобиването или загубването на определени правни качества
Така например фактът на раждане на едно дете води до признаването на този факт от публичната власт, че това дете е субект вече на право, а така също и възникват от този факт правоотношения родител-деца, право на издръжка, право на наследяване и други.

Следователно в най-общи линии можем да кажем, че юридическите факти са най-важния елемент за правната нормативност и те представляват динамичната страна на правото.
Видове юридически факти
Тъй като фактите са изключително, огромно море в реалния живот и в зависимост от тяхното действие и правни последици те се разделят на
* право пораждащи (пораждат правни последици)
* право променящи (променят правни последици)
* право прекратяващи
* право съхраняващи
В зависимост в какви правни отрасли те се проявяват, ние ги разделяме на:
* юридически факти то конституционно право, гражданското право, административното, наказателното и други
Най- същественото и най-значимото разграничение на юридическите факти относно правните последици са делението на фактите на
* юридически събития
* юридически действия
Юридическите събития са юридически факти от природата. Те не са проява на човешка воля и съзнание. Като природни събития са признати - земетресения, градушки, наводнения и други. Това обаче не означава, че при тяхното зараждане и развитие човекът въобще не присъства. Участието на човека тук се изразява в това, че той е пасивен обект на въздействие на природните сили или както правото го определя, че при тези събития човек е едно безпомощно оръдие (свидетел).
Юридически действия - това е основния кръг юридически факти. По своята същност те представляват резултат от проявата на човешка воля и съзнание, които представляват централния елемент на юридическите действия. Следователно при тези юридически факти се говори за деяние. Това правно състояние означава външно проявление на психически преживявания, изразено чрез известни телесни движения. Следователно деянията от своя страна се разделят на:
* действие
* бездействие
В своята същност както действието, така и бездействието на субектите може да бъде правомерно, тоест да е на лице правна норма, която въздейства на субекта и неговите постъпки са в унисон с правото. Това са всички правомерни действия в цялата наша нормативност. Но действията могат да бъдат и неправомерни, тоест несъответстват на изискванията на действащото право. В правната сфера те се разделят на :
* правонарушения в гражданското право
* административни нарушения
* дисциплинарни правонарушения (най-вече в трудовото право)
* престъпления (в наказателното право и се характеризират с най-висока степен на обществена опасност, )
Според характера си, те са еднократни и фактически съставни.

27.03.2012
(към тема 4) Юридически факти, понятие, обща характеристика, видове юридически факти, юридически състав, презумция и фикция

В правния мир съществуват обществени отношения, които не са изградени само от 1 факт. За да породят правни последици, правото изисква отделните факти, които регулират общественото отношение в своята съвкупност да се породят заедно или в определен ред. Най-важно за фактическите състави е, че те се проявяват продължително във времето. Фактическите състави по своята същност са едно усложнение в правния мир и по своята същност те се състоят от повече от 1 факт. Правната литература ги нарича сложни практически състави. Или сложния фактически състав представлява система от относително обособени самостоятелни юридически факти със сбъдването, на които действат като право, свързва настъпването на определени правни последици. Следователно сложните практически състави, в които влизат отделните юридически факти, образуват една цялостна система и в своята същност те са взаимносвързани и взаимнозависими.
Според характера на връзката между отделните факти в сложните фактически състави те се подразделят на прости, сложни и смесени.
При простите фактически състави няма значение редът, по който те ще настъпят. Важно е в определен момент всички те да са на лице за да изиграят/осъществят своята регулираща роля. При сложните фактически състави законодателят предварително определя реда на натрупване на отделните факти, тоест те трябва да настъпят в точно опредена последователност. Само ако се развият по този начин те могат да регулират дадено обществено отношение.
При смесените фактически състави наслагването на отделните юридически факти може да стане свободно без предварително определен ред, но в даден момент трябва всички да са на лице за да може да настъпят желаните правни последици. Така например при пенсиониране без значение е дали първо ще настъпи необходимата пенсионна възраст за лицето, или необходимия брой години и трудов стаж. При това положение едно лице може да се пенсионира само ако са на лице и двата юридически факта.
В зависимост от обема на фактическия състав в даден момент те се делят на:
* завършени, тоест изискуемите отделни факти при дадения сложен фактически състав вече са настъпили и следователно той е годен да регулира определено обществено отношение.
* Незавършени фактически състави, които в даден момент определен от законодателя не са се реализирали всички и фактически тези фактически могат да регулират само от части конкретно обществено отношение.
Презумцията е предположение, тоест даден юридически факт е станал в реалната действителност и следователно този факт ще породи целените юридически последици. Презумциите по своята същност са предположение, чието практическо приложение е свързано с процеса на доказване, тоест отделен юридически факт в сложния фактически състав липсва, но законодателят е приел, че той се е осъществил и породил желание за юридически резултат. Най-важната презумция в правото е презумцията за бащинството. Раждането е един юридически факт,който не подлежи на доказване. Бащинството обаче подлежи на доказване. Презумцията е баща на детето е този,който е съпруг на майката. Обаче презумциите биват оборими и необорими. Презумцията за бащинство е от категорията на оборимите презумции, тоест съпруга може да оспори бащинството по отношение на детето. Необорима презумция - незнанието на правото не оневинява никого.
Фикция е сложна правна фигура е за цел,да се запълни даден сложен фактически състав, който факт се състои субективно отклонение от реалната действителност. Тук е на лице съзнателно отклоняване от реалната действителност за постигане на определени правни последици с голямо значение за отделните индивиди. В нашето право са допуснати от законодателя действието на две фикции в следните области - фикция при осиновяването. Отношенията родител-деца и права и задълженията между тях има за своя основа кръвния произход. При осиновяването обаче законодателят знае,че кръвната връзка не е на лице въпреки обаче той урежда отношенията осиновител-осиновен така,че тази кръвна връзка е налице и тя поражда за в бъдеще своите правни последици относно полагане грижи,осигуряване на издръжка,наследяване и други процеси,които са породени от тази връзка. Втората допустима фикция в нашето право е относно заченат,но нероден човешки индивид. Тук законодателят допуска,че ембрионът е човешко същество и като такъв може да придобива права,като например по завещание,наследство и други.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.