Основи на правото


Категория на документа: Право


* Само при тях има разделение на правоспособност и дееспособност, т.е. една от друга настъпват по различно време.
* Има обща правосубектност, т.е. той може да се реализира и да действа във всички области на обществено икономическия и политически живот.
Във връзка с общата право субектност на лицата на преден план излиза гражданството. То определя правата и задълженията на всеки индивид в обществото в което се намира. Нашето право различава три степени на дееспособност за индивидуалните субекти:
* Малолетни- до 14 години, те са напълно не е дееспособни;
* Непълнолетни- от 14 до 18 години, правото ги определя като ограничено дееспособни;
* Пълнолетни- над 18 години напълно дееспособни.
Колективните правни субекти са онази форма на социална колективност, които действащото право ги признава за субекти на правото. Те имат някой особености, които се изразяват в тяхната колективност, т.е. се състоят от повече от един правен субект, и действията им са резултат на постигане обща воля по реализиране на права. Те имат винаги специална правоспособност, т.е. действат съгласно техния предмет вписан в техния устав и придобиват само точно определени права. Състоят се от много правни субекти.Колективните субекти имат постоянна идентичност, т.е. те не зависят от напускане или приемане на нов член. Нашето право към колективните органи причислява фондации и кооперации и юридически лица. Юридическа личност е държавата. Тя се индифицира с три белега- народ, територия и държавна власт. Само тя може да издава закони, право-творческа дейност, да търси отговорност за нарушения и да търси наказателна отговорност на провинилите се лица.

15.03.2012
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ , УЧРЕДЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Този институт е най- късно появилия се в правния мир, тъй като по начало се е считало че само
личното участие на субектите при възникване на договорни или други отношения е можело да гарантира както изпълнение така и отговорност на лицето участвало в това правоотношение. В един по късен етап обаче предвид усложняването на обществено икономическите условия и най - вече с появата и развитието на търговското право се е изградил законово лигитимиран институт на правителството но по своята същност правителството се определя като дадена от закона възможност правнорелевантната роля на един субект на правото да се усъществява (реализира) посредством правно релевантната роля на друг правен субект. Основанията за съществуването на института на представителството се е породило от две основни причини:
* Когато е на лице принцип на невъзможност непосредствения титуляр на юридически права и задължения да ги реализира самостоятелно тъй като той не може да реализира правно релевантната роля, а така също манифестира своята роля пред други правни субекти. Тук се има в предвид всички малолетни участници за някой сделки, непълнолетни и всички юридически за пределите лица ( лица с психически отклонения). Тук следва да се отнасят и колективните правни субекти тъй като техен представител се явява едно лице което по тяхно пълномощие ги представлява пред други правни субекти.
* Когато титулярите на правата и задълженията са по своята същност дееспособни субекти, но по съображение и неудобство те представляват техните права да ги реализира друг правен субект. При втората алтернатива представителя може да действа във всички правни сфери с изключение на права и задължения от характера на интуито персонен ( права които лично трябва да се упражняват от лицето, които ги притежава). Тук спадат всички задължения на лица в семейното право. Също така и в изборното право само в изрично посочени от закона случай едно лице може да замести друго, но най- вече в изборите за ръководни длъжности. Към действията които изключват института на представителство спада и изготвянето на лични завещания при случай на смърт. Друга важна правна област, където се проявява представителството, това е във всички сфери на съдебната система. Тук се включват както гражданската така и наказателната сфера. Друг момент от представителната власт като негов елемент е неговото обявяване (публичност). Субекта които представлява волята на друг субект в отношенията с други правни обекти задължително трябва да декларира, че в настоящия случай изразява волята на други трети лица. ВИДОВЕ ОПЪЛНОМОЩЯВАНЕ- в теорията на правото са познати два вида представителства. Едното е законно, другото е договорно. Законовото е свързано най- вече с хипотезата за възможност, титуляра на политически права и задължения да ги реализира сам. Тук спадат всички малолетни и от части непълнолетни като техни законни представители се явяват техните родители или настойници, а за юридически (лица страдащи от психически разстройства , техни законни представители са попечителите които този институт се учредя чрез назначаване на юридическо дееспособно лице). Договорно представителство възниква между две дееспособни лица като едното упълномощава другия правен субект да защити или да изрази волята му. В определен случай, ако пълномощникът излезе вън от рамките на даденото пълномощно, упълномощителят не се задължава да изпъни тези условия които са в повече от дадените пълномощия. Упълномощителят обаче може да одобри (ратифицира) допълнителни условия и д аго приеми за изпълнение.

17.03.2012 Правна норма. Понятие и структура на правната норма. Видове правни норми.

Правно регулиране в обществената правна нормативност според континенталната правна система, към която спадат всички държави в Европа, се осъществява чрез най-малката си структурна единица - правната норма. В съвременната нормативност, правната норма се схваща като възникваща от държавата в лицето на компетентни правотворчески държавни органи, като по своята същност представляват общи правила за поведение на правните субекти чрез предоставяне на юридически права и задължения, които правила за поведение в крайна сметка са гарантирани за изпълнение от принудителна сила на държавата. Правните норми освен като регулатор на общата правна нормативност са и особен вид социални норми. Това е така, защото правната норма определя поведението на човешкия индивид в рамките на различни социални общности и са насочени към регулиране на тяхното поведение. Първата и най-важна особеност за възникване на правната норма е правотворческата сила на държавата, изразяваща се в осъществяването на държавната воля, външното проявление на която е законодателната дейност. Следователно чрез правната норма държавата в лицето на компетентните си органи - Народното събрание определя кои обществени отношения са обект на нейно влияние и чрез действието на правната норма регулира тези отношения.
Характерни особености на правната нормативно
По своята специфика и същност правната норма представлява общо правило за поведение на субектите към които тя е насочена. Това означава, че по своята същност правните норми са неперсонифицирани, тоест неопределени и имат характер за общо правило на поведение. Това означава, че те не индивидуализират обществените отношения и правните субекти чрез своите индивидуални белези, а ги предават чрез техните родови и видове характеристики. Друга характерност на правната норма е нейното перманентно действие. Това означава, че тя не се създава само за определен случай, а нейното действие е без ограничаване на времето. По принцип в нашата правна система прекратяването действието на една правна норма винаги се предполага, че имаме влязла в действие друга правна норма. В нашето право не се допуска прекратяване действието на правна норма поради нейното неприлагане и неупотребяване в дълъг период от време. Регулиращата роля на правната норма по своята същност се изразява в предоставяне на права и възникване на задължение на правните субекти. Юридическите права означават възможност за всеки правен субект да действа във всички области на обществено-икономическите и правните отношения в обществото. Юридическите права най-често се проявяват в частното право (гражданското), тъй като в тази материя правното регулиране се осъществява преди всичко с диспозитивния, тоест метода на доброволна съгласуваност между субектите по обема на техните права. В публичното право, където винаги единият от субектите има империум (властнически правомощия) по отношение на другите субекти, като по отношение на държавата тук следствие на нейния държавен суверенитет определя задълженията на другите правни субекти в отношенията си с нея. Следователно правните задължения по своята същност се възлагат на други подчинени субекти - гражданите да плащат данъци към държавата, отбраната на отечеството е дълг и чест на всеки гражданин, всеки гражданин е длъжен да съобрази своите действия със законите на страната. Всички тези примери са от Конституцията на Република България и по своята същност те се явяват задължение на субекта - гражданина. Държавно-властническия характер на правната норма се явява и в гарантиране, изпълнение на поетите задължения от страна на държавата чрез нейните специализирани санкциониращи органи. Ето защо в крайна сметка казваме, че правната норма е най-важния регулатор, тъй като чрез нея се регулират обществените отношения в определени от държавата рамки като в крайна сметка като гарант за изпълнение на правната норма се ангажира държавата чрез свои специализирани органи.
Понятие и структура на правната норма
Макар и основна клетка на правото и миниатюрна по своята форма има специфични елементи, които я изграждат, и които се намират в особена връзка и взаимоотношения помежду си. Структурата на правната норма се изгражда в 3 основни елемента:
* хипотеза
* диспозиция
* санкции
Хипотезата е този елемент от структурата на правната норма, в който се визират условията и предпоставките за нейното действие. Тук са дадени и се описват всички юридически действия и юридически събития от обществените отношения, които правната норма регулира.
Диспозицията е онази част от правната норма, в която се посочват съдържанието на самото правило за поведение на субектите или в нея се закрепват юридически права и задължения, с които субектите на правото трябва да се съобразят.
Санкцията е третият елемент от структурата на правната норма. В нея се очертават неблагоприятни правни последици, които ще настъпят за субектите при неспазване на другите елементи от правната норма (вреди и щети). Санкцията е винаги държавна.
Графично действието на трите елемента могат да се опишат хипотезата, диспозицията и следва санкцията. Не винаги обаче правната норма съдържа и трите елемента. Като основни и задължителни се явяват само хипотезата и диспозицията. Това е характерно за гражданското право. В наказателно-административното право винаги имаме и трите елемента.

19.03.2012
Видове правни норми
В правната система има голямо разнообразие от различни видове правни норми, а от там и различната квалификация на тези норми. Като основен критерий за определяне вида на правните норми е къде те са вписани, тоест в коя област. Ако правната норма е вписана в структурата на правото, говорим за норми в частното и норми в публичното право, норми на материалното, норми на процесоалното и норми на вътрешното и международното право. Вписаните норми в правните отрасли са норми в гражданското право, административното и наказателното.
1. Структура на правото - правни отрасли
2. Функцията на правото, която си поставят
- Регулиращи норми
- Правосъхраняващи
Регулиращите правни норми са непосредствено обвързани с регулиращата функция на правото. По своята същност те представляват в нашата система основния кръг правни норми и фактически те образуват гръбнака на правното регулиране на обществените отношения. Охранителните правни норми или правносъхранителните са преди всичко обвързани с предпазната дейност на правото. По своята същност с тях се реализира юридическата отговорност и в своята структура те винаги предвиждат санкция (най- вече наказателно и административно право). Следователно от методологична точка регулативните правни норми имат най-голямо значение за правото. В зависимост от това кои основни средства на правно регулиране се визират в тях, те се разделят на :
- Забраняващи
- Задължителни
- Оправомощаващи
Задължителните норми визират в своя диспозитив задължение към субектите, тоест те трябва да предприемат в определен момент определено активно поведение, което нормата ги задължава.
При забраняващите в хипотезата на правната норма е въведена определена забрана, тоест субектите трябва да имат пасивно поведение, тоест да не проявяват никакви действия, които противоречат на характера на правната норма. Оправомощаващите правни норми също в диспозитива определят активно поведение на субектите, към които са насочени, но тук не като задължение, а като възможност да съхранят свои материални или морални ценности.
Другото най-важно деление на правните норми е въз основа на мястото им в правните отрасли. По този принцип те се разделят на императивни и диспозитивни.
Императивните правни норми ясно, точно и категорично определят правното поведение на субектите и очертават кръга от позволените действия като задължителния характер се състои в това, че указва какви неблагоприятни последици ще понесат субектите при неизпълнение предписанието на правната норма. Тези норми изцяло се разполагат в публичното право най-вече наказателно, административно, финансово, данъчно, митниеско и други. Тук отношенията се развиват винаги по вертикала. Това са държавни органи или органи изпълняващи държавни функции, които заповядват, указват, нареждат на субекта "Б" какво да бъде неговото поведение при определени ситуации. Правните норми с императивен характер са ясни и точни и неизпълнението им винаги е свързано със санкция - лична или имуществена. При диспозитивните правни норми по принцип те имат насочващ, показващ характер като на субектите е предоставено правото да се отклоняват от това, което е визирано в тях. Тук е характерно, че субектите се намират в равнопоставено отношение, никой не може да заповядва и нарежда. Най-важната част на тези отношения е съвпадане волите, интересните на субектите. Този метод е характерен изцяло за гражданското право. Страните въз основа на действащото право определят само предмета на тяхното отношение, а в останалата част те са ръководят само от своите интереси. Според обема на действие правните норми се разделят на:
* общи
* особени
* изключителни
Общите правни норми разпростират своето действие върху определен род обществени отношения. Особените действат само в точно определен вид обществени отношения, а изключителните регулират някои обществени отношения, за които законодателят трябва да отговори веднага.
Според сферата на своето действие нормите се делят на :
* общи, действат върху цялата територия на държавата. Тук най-вече влиза конституцията и законите на Република България. Те задължават всички правни субекти, които се намират в границите на държавата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.