Основи на правото


Категория на документа: Право



Друг модалитет е конкретизация на момента за реализация на правата и задълженията на страните по сделката чрез определянето на конкретен срок за изпълнение

Друг модалитет са вещните тежести, чрез които се гарантира изпълнението на правните последици от сделката./пр. обезпеченията/

Друга съществена особеност,характеризираща отделните видове сделки е моментът на нейното сключване. Това означава определянето на началния момент, при който всяка от страните може да реализира своите задължения и да потърси правата си, произтичащи от сделката.

При някои видове сделки законът приема, че сделката се счита за сключена от момента на постигане на съгласие между страните относно предмета на сделката. Този вид сделки са консенсуални правни сделки. При тях постигането на съгласие между волеизявленията на страните относно предмета на сделката е достатъчно условие за нейното сключване/ продажба, наем/

При други видове сделки, постигането на съгласие между страните относно предмета на сделката не е достатъчно условие, за да породи тя правно действие и реализация на правните последици от нея. Такива сделки изискват, освен постигането на съгласие, и извършване на действия по фактическото предаване на вещта -предмет на сделката, от едната страна на другата, за да се счете сделката за сключена. Този вид сделки са реални сделки. Естеството им изисква реалното предаване на предмета на сделката от едната страна на другата като условие за нейното сключване./пр. заем, влог/
Други видове сделки определяме според различни критерии

Според броя на волеизявленията необходими за сключването на сделката:

Едностранни - достатъчно е волеизявлението само на една от страните за нейното сключване/дарение, завещание/

Двустранни - договори, при които задължително условие за сключване на сделката е да има съгласуваност на две или повече насрещни волеизявления на страните/продажба, наем/

Многостранни - считат се за сключени при постигане на съгласие между две или повече волеизявления, които не са насрещни, а са насочени към постигането на обща цел - договорът за дружество

Според правните последици за страните по сделката:

Възмездни - всяка от страните има права и задължения, които са взаимни и насрещни с тези на другата страна, като всяка от страните получава имотно облага

Безвъзмездни - само една от страните получава имотна облага и правата и задълженията на страните не са взаимни -дарение, завещание

В зависимост от наличието на конкретно основание за сключване на сделката:

Каузални - сделките, които имат конкретно основание за сключването си, като самият закон се интересува от причината за сключването на сделката/ придобиване право на собственост, право на ползване/

Абстрактни - нямат конкретно основание, причина за сключването им и при тях законодателството не поставя условия да се изяснява причината за тяхното сключване/ запис на заповед, чек/

В зависимост от изискването на закона за сключване на сделката в определена форма:

Формални - сделки, които се сключват в изискуемата от закона форма като условие за тяхната валидност

Неформални - няма изискване като условие за валидност на сделката тя да бъде сключена в определена форма.

15. Недействителност на сделките. Правни форми на недействителност

Една правна сделка може да страда от недостатъци, които засягат нейното съдържание. Когато съществува незаконосъобрзен порок, засегнал съдържанието на сделката, говорим за недействителност на сделката.

Недействителността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост

За нищожност говорим в случаите, когато незаконосъобразния порок, засегнал съдържанието на сделката, е толкова съществен, че не позволява на правната сделка изначално да породи правно действие, т.е. да породи правни последици. Нищожните сделки не могат да се санират, заздравяват. Единственият начин да бъде преодоляна нищожността е сделката да бъде сключена отново като се отстрани незаконосъобраността, засегнала нейното съдържание. Нищожността на сделките не е задължително да се обявява по съдебен ред, предвид това, че от нищожната сделка няма правни последици за страните.

Унищожаемите сделки, за разлика от нищожните, пораждат правни последици за страните и действат като привидно редовни сделки до установяването на незаконосъобразния порок, засегнал тяхното съдържание. Тези сделки могат да се санират, ако действащото законодателство позволява това. В случай, че незаконосъобразния порок бъде отстранен, унищожаемата сделка се трансформира в напълно редовна сделка и поражда напълно валидни правни последици за страните по сделката. Ако санирането се окаже невъзможно, унищожаемата сделка се приравнява на нищожните сделки, като породените до момента от нея правни последици трябва да бъдат заличени с обратна сила и да се възстанови фактическото и правно положение, съществувало преди сключването на тази сделка. Развалянето на унищожаемите сделки се извършва само по съдебен ред, тъй като само съдът може да задължи страните да заличат с обратна сила правните последици от унищожаемата сделка.Освен това, съдът е единственият компетентен орган, който може безпристрастно да прецени дали сделката е унищожаема, може ли да се санира или не. С оглед изложеното дотук могат да се изведат основните съществени разлики между нищожните и унищожеамите сделки:
1. Нищожните сделки не пораждат правни последици, за разлика от унищожаемите , които пораждат правно действие, макари с нецелените и нежелани от страните правни последици и действат като привидно редовни до установяването на порока, засегнал съдържанието им.
2. Нищожните сделки не могат да се санират за разлика от унищожаемите, които могат да се санират, ако действащото право позволява това.
3. Нищожните сделки не е задължително да бъдат разваляни по съдебен ред. Достатъчно е само страните да установят и обявят нищожността. За разлика от унищожаемите сделки, при които развалянето по съдебен ред е задължително, предвид това, че само съдът преценява налице ли е нищожност, може ли тя да се санира и ако не може - да задължи страните по сделката да заличат възникналите до момента правни последици.
4. Ако унищожаема сделка бъде приравнена на нищожна сделка, следва да се заличат възникналите до момента от сделката правни последици с обратна сила и да се възстанови фактическото й правно положение, съществувало преди сключването на унищожаемата сделка. При нищожните сделки заличаването не се налага, предвид това,че те изначално не пораждат каквито и да е правни последици.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.