Основи на правото


Категория на документа: Право


- Стеснително тълкуване - когато съдържанието на правната норма се тълкува самостоятелно без да се прави връзка с други правни норми, уреждащи аналогична обществена материя.

7. Правоотношение. Понятие и видове

Правоотношение - обществено отношение, регулирано чрез правните норми.
Всяко правоотношение се характеризира чрез своето съдържание. Съдържанието на правоотношението представлява съвкупността от съществените елементи на правоотношението, като съществени са елементите без които то не би могло да съществува.
Първият съществен елемент на правоотношението е неговият предмет или обект

Обект на правоотношението може да бъде всичко онова, заради което страните встъпват в правоотношения помежду си. Обект могат да бъдат както вещи, така и вещни права /право на собственост, на ползване, на преминаване/
Друг съществен елемент на правоотношението са страните, субектите на правоотношението

Субекти на правоотношението -ако законът не поставя изрични ограничения, могат да бъдат както физически, така и юридически лица - наши и чужди, за които от самото правоотношение произтичат правни последици /права и задължения/.

Правоотношението винаги се поражда от наличието на конкретни юридически факти и в резултат на правоотношението за всяка от страните възникват правни последици.
Видовете правоотношения се разделят според различни теоретични характеристики:

- според принадлежността им към различните клонове в системата на българското право - граждански, наказателни, административни и др.

- според характера на правните норми, които регулират правоотношенията - императивни, диспозитивни

- според възможността да съществуват самостоятелно или да са във връзка и зависимост от други, предхождащи ги правоотношения - първични и вторични.

8. Юридически факти

Основание за възникването или прекратяването на едно правоотношение е наличието на определен юридически факт.
Юридическите факти:

- факти от реалната действителност, установени в хипотезата на конкретна правна норма, с настъпването на които правната норма поражда своето действие, изразяващо се в регулирането на едно или друго правоотношение.

- обстоятелства при чиято наличност или липса, правната норма предвижда възникването или прекратяването на определено правоотношение

Елементарното обяснение на понятието юрдически факт изисква уточнението, че един факт от реалната действителност се превръща в юридически, ако бъде включен в хипотезата на правната норма и с неговото настъпване правото свързва настъпването на правни последици. Не всички факти от действителността са юридически факти. Тези факти, които нямат правно значение наричаме ирелевантни за правото факти. Тези, с които правото свързва възникването или прекратяването на правоотношения наричаме релевантни за правото факти.

Гражданско-правните юридически факти се разделят на:

Юридически събития - такива, които настъпват, независимо от човешката воля и с чиято наличност или липса се свързва възникването или прекратяването на правоотношения

Юридически действия - юридически факти, чието настъпване изцяло зависи от активна, съзнателна човешка дейност

Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни:

Правомерни юридически действия - юридически действия, чието съдържание е съобразено с изискванията на действащото право

Неправомерни юридически действия - юридически действия, които по своята същност противоречат на установения правов ред.

Презумпция - когато въз основа на един безспорно установен от правото юридически факт се прави заключението за съществуването на друг неустановен безспорно юридически факт

Фикция - за фикция говорим в случаите, когато въз основа на един безспорно неустановен от правото юридически факт, се прави предположение за съществуването на друг, също безспорно неустановен факт. По този начин се получава натрупване на неизяснени факти, което обикновено води до неправомерност.

9. Субекти на правото




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.