Основи на правото


Категория на документа: Право


Хипотезата - онази част от съдържанието на правната норма, която съдържа/регламентира конкретни юридически факти при наличието или настъпването на които се реализира действието на правната норма. Реализирането на действието на правната норма означава реализиране на съответното правило за поведение, което има общозадължителен характер и което се предписва от нея.

Диспозиция - тази част от логическата структура на правната норма, която съдържа конкретното правило за поведение, което адресатът е длъжен да изпълни при настъпването на юридическите факти, определени в хипотезата на правната норма. Моделът на поведение, който диспозицията съдържа и предписва на своя адресат може да бъде както определено действие, така и определено бездействие от страна на адресата на правната норма.

Санкция - тази част от логическата структура на правната норма, която определя правните последици/произтчащи от правоотношенията права и задължения/, настъпващи за адресата на правната норма при спазване или неспазване на правилото за поведение, което се съдържа в нейната диспозиция. Санкцията се изразява в правните последици настъпващи от действията на субектите. В определени случаи тези последици могат да бъдат благоприятни за адресата на правната норма, а в други случаи те могат да бъдат неблагоприятни за адресата на правната норма.

Видовете правни норми определяме теоретично според различни техни характеристики.
- Общи и специални правни норми
Общите правни норми са тези, които могат да се прилагат за всички случаи на определен вид/групи правоотношения- ако не е предвидено друго, тя се прилага
Специалните правни норми се прилагат само за ограничена специализирана група правоотношения, която изисква специфично регулиране

пр.глоба от 50 до 500 лв./

пр. - специална разпоредба за специален вид нарушения

Според своето съдържание биват

- самостоятелни и несамостоятелни

Самостоятелни са тези правни норми, които могат да се прилагат самостоятелно, без помощта на други правни норми за регулиране на обществени отношения - пр. задължението да плати данъците

Несамостоятелни са тези правни норми, които се прилагат за регулиране на определен вид обществени отношения, но само във връзка с други правни норми - пр. плащане на данъците, обвързано с отстъпка

Според характера на съдържанието:
- заповедни, забраняващи и овластяващи
Заповедни са тези правни норми, които разпореждат извършването на определено действие от страна на адресата
Забраняващи са тези правни норми, които установяват задължение за бездействие на правния субект
Овластяващи са правните норми, които овластяват своя адресат с някакви субективни права, даващи възможност на своя носител да извършва определени положителни действия.
- Материално - правни и процесуално-правни норми
Материално-правни са правните норми, които определят конкретни права на адресата на правната норма. Те определят и правните качества на конкретния адресат на правната норма
Процесуално-правните норми определят реда или начина, по който адресатите на материално-правни норми могат да реализират произтичащите от тях права и задължения. Т.е. определят начина по който се реализират произтичащите от материално-правните норми права и задължения. Материално-правните норми отговарят на въпроса- Какво трябва да се направи, а процесуално-правните отговарят на - Как това трябва да се направи
- Императивни и диспозитивни правни норми
Императивни са правните норми, чиято диспозиция определя на адресата на правната норма един единствен модел на поведение, който той трябва да изпълни при наличието на юридическите факти, определени в хипотезата на правната норма. Всяко отклонение от този единствен модел на поведение би довело до неправомерност.
Диспозитивни са правните норми, когато диспозицията на правната норма предписва на своя адресат повече от един модел на поведение, като той самостоятелно може да избира кой от съответните модели на поведение ще изпълни без да изпадне в неправомерност.

4. Система на правото

Системата на правото се характеризира с теоретично разпределение на различни по своя характер общозадължителни правила за поведение чрез които се регулират обществените отношения в различните сфери на обществения живот.
- Англо-саксонска правна система
- Романска/континентална/ правна система
- Южно-американска правна система
Англо-саксонска правна система - разпространена е в британската общност, вкл. Великобритания и бившите английски колонии в Азия, Африка и Америка, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Пакистан, Афганистан, Сингапур, Нова Зенландия.
Тази система използва като основна градивна единица т.нар съдебен прецедент. По своята същност той представлява правораздавателан акт на върховен правораздавателен орган възприет от обществото и съответната държава като общозадължителен модел на поведение, чрез който с веднъж установено правно регулиране на определен вид обществени отношения се регулират и други идентични по своя характер обществени отношения. Съдебният прецедент не изключва наличието на правни норми, но в случаи на противоречие/колизия/ между правна норма и съдебен прецедент, уреждащи една и съща материя, приоритетно се прилага съдебния прецедент.
Романска правна система - разпространена е основно в континентална Европа и води началото си от римското право. В тази правна система общозадължителните правила за поведение с които се регулират обществените отношения се определят от конституционно установен законодателен орган, който създава правните норми. Характерното за тази система - трайната съдебна практика отразена в различни тълкувателни решения и постановления на висшите правораздавателни органи се прилага като правен регулатор само в случаите, когато липсват правни норми, регулиращи съответните обществени отношения
тълкувателни решения и постановления - издават се от ВАС и ВКС за спорни въпроси, които не са регулирани с правни норми, но те не са задължителни за парламента/парламентът може законодателно да се произнесе по тази празнота в правната норма/

Южно-американска правна система - разпространена е в някои южноамерикански държави./ Доминикана, Парагвай, Уругвай, Еквадор/. Най-общо тя претендира да съчетава най-положителните елементи от другите две правни системи.

Системата на българското право се придържа към романската правна система. Най-малката градивна единица в системата на българското право е правната норма. Съвкупността от две или повече правни норми регулиращи близки или сходни по вид обществени отношения формират т.нар. правен институт. Съвкупността от правни институти, които от своя страна регулират сходни по вид обществени отношения формират т.нар. правни дялове или отрасли. Съвкупността от правни дялове формират т.нар. самостоятелни клонове в системата на българското право - гражданско право, наказателно право, административно право, финансово право, търговско право, трудово право, международно право. Тези клонове в своята съвкупност оформят окончателно системата на българското право.

Пример - гражданското право като клон в системата на българското право се изгражда като съвкупност от пет основни дяла - облигационно право, вещно право, право на интелектуална собственост, наследствено право и семейно право.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.