Основи на правото


Категория на документа: Право


МОДУЛ 2
1.Конституционно право.
Предмет и източници на КП: Предмет на регулиране от конституционното право е устройството, организацията и функциййте на държавата и държавните организаций, както и отношението-"държава-гражданин", включващото основните права и задължения на гражданите. В някой страни, като например Германия и Австрия, този клон от правото се нарича държавно право, тъй като нормите на конституционното право изразяват същността на държавата, те привеждат в действие държавната власт, кой и как създава законите, свободите на гражданите и т.н.С тази си същност конституционното право, като клон на правото е основно спрямо другите клонове на правото.То се дължи в основните принципи на всички останали клонове на правото.Така например правилото залегнало в чл.5 ал. 3 от Конституция на Република България, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му, представлява водещ принцип на наказателното право. Друга важна характеристика на конституционното право е, че то стой най-близко до политиката като регулира и разпределя упражняването на властта в държавата, насочва развитието на политическите процеси.Нормите на конституционното право са основни правила, върху който се изгражда цялата правна система в държавата.Няма точно определение на термина "държава". Етнологично (технология) думата "държава" на български език има славянски произход, идва от "държание на властта" и от "господство", на руски този термин е "государство", латинска дума "статус"-състояние. Конституционното право работи със свои понятия за държава, който обслужват най-добре неговият предмет и функций.Тези понятия са спроменяли и развивали през различни епохи.Едно широко разпространено учение за държавата, използвано и до днес от конституционното право е учението за трите елемента, свързано с немския юрист Еринек.Най-общо неговото съдържание е следното: Държавата е общност от хора, трайно заселели се върху определена територия, общността има своя първична власт, целта на този съюз от трайно отседнали хора е създаването на реда и социален мир, т.е. формира се държава, чийто елементи са 3 (три): хора, територия и власт. Съвременната и суверенната власт се упражнява на определена територия, обединява отседналите хора, в юридическо единство, което е народа на държавата.Характеристики, който често се прилагат към понятието за държавната власт са: 1) легалност-дали упражняването на държавната власт, почива на законно основание; 2)легитимност-дали тази държавна власт е призната от народа на държавата.Основно свойство на държавната власт е суверенитета . Друго делене на формите на държавата, използва като критерий държавното устройство и дава две главни форми на държавата: 1) държавна (унитарна)-държавната власт се упражнява, централизирано, на едно държавно равнище; 2) федерална (съюзна )-държавната власт е поделена между съюзната държава и държавите членки, т.е. поделена е на две държавни равнища.
Съгласно член 1 алинея 1 на нашата Конституция : "България е Република с парламентарно управление", т.е. като парламентарна Република, парламента или народното събрания, като национален представителен орган има определяща роля във вземането на политическите решения.Чрез парламента се формира правителството на страната ни, което е отговорно пак пред парламента.Съгласно член 2 алинея 1: "Република България е единна държава с местно самоуправление, в нея не се допускат автономни, териториални образувания". Основен източник на конституционнот право е конституцията.Терминът има латински произход: със значение устройвам, установявам.В римската империя този термин се е употребявал за обозначаване на акт или дейност, свързана с организацията или устройството на държавата. Настоящата конституция на Република България е създадена и приета от седмото Велико народно събрание, през юни 1990г., на 12.07.1991г., конституцията бе приета с подписите на 309 народни представители, от общ брой 400.Редът за изменение и допълнение на една съществуваща конституция е различен от реда за приемане на нова конституция.Със своите 169 члена, правна уредба по същество и с 9 параграфа, преходни и заключителни разпоредби, нашата конституция по обем и широта на обхвата си, е една средно-гляма конституция в сравнение с тези на другите страни.В историята на България са действували следните конституций : Търновска ( 1879г. ); Конституцията от ( 1947г ); 1971г.; 1991г. Освен конституцията, като източник на конституционното право са редица закони и подзаконови нормативни актове, както и редица международни договори, като например: европейската конденция за правата за човека и други.За да станат международните договори източник на нашето конституционно право, трябва да бъдат ратифицирани ( утвърдени) по съответния ред, обнародвани в държавен вестник и влезли в сила в Република България.Висши държавни органи, съгласно конституцията на Република България са: пърламент, правителство, президент и конституционен съд.
Парламента е националния представителен орган в съвременната държава.Той е висш държавен орган.Състои се от народни представители, те са заели своята длъжност по пътя на свободни и приети избори на основата на всеобщо и равно избирателно право.Основната функция и предназначението на парламента е да изработва и приема закони.Той е единствения законодател в държавата.Втората по важност задача и функция на парламента е да упражнява контрол върху правителството.Парламента на Република България е Народното събрание.Съгласно нашата конституция се състои от 240 народни представители.Те са избрани за 4 години.Право да избира има всеки български гражданин, навършил 18 год., с изключение на лицата поставени под запрещение.Народният представител представлява не само избирателите в своя изборен район, но веднъж избран той представлява целия народ.За народен представител може да бъде избран всеки български гражданин, който няма друго гражданство и е навършил 21 год.Народния представител не може да заема друга държавна служба.За упражняване пълноценно пълномощията си, народният представител притежава имунитет.Народното събрание, приема правилник за организацията и дейността си, с което проявява своята автономия.В него подробно са регламентирани всички парламентарни процеси.В народното събрание се създават парламентарни групи, в който влизат народни представители, групирани по партийна принадлежност.Народното събрание работи в пленарни заседания и в комисий.То се ръководи от председателя на народното събрание, който се избира на първото пленарно заседание на парламента.Основната функция на председателя е да ръководи дебатите в пленарното заседание.Той подписва приетите от народното заседание актове и представлява народното събрание, там където е необходимо.Парламента създава свой вътрешни органи за работа, т.нар. постоянни и временни комисии.Народното събрание заседава и провежда гласувания, само при наличие на кворум.В народното събрание се гласува "за", "против" и "въздържал се".Народното събрание извършва и контрол върху правителството. Народното събрание освен законодателна и контролна функция, упражнява и други функции.Единствено то в държавата може да: 1)ратифицира и генострира (отхвърляне) сключени международни договори; 2) установява данъците в страната и определя техните размери; 3) дава със закон "амнистия"; 4) формира правителството; 5) избира раководителите на БНБ и други висши институции; 6) дава съгласие за сключване на държавни заеми; 7) учредява ордени и медали; 8) определяне на националните празници; 9) обявява война и т.н.
Правителство.Правителството на Република България е Министерския съвет.Състои се от министър-председател, зам.министри председатели и министри.Основна негова функция и предназначение е да осъществява държавното управление, да провежда вътрешната и външна политика на страната.Министерския съвет обсъжда и взема решенията си в колегиум.Друг принцип в неговата структура и работа е ресорността-всеки министър ръководи отделен специалиризиран ресор на държавното управление.За да бъде едно лице министър, то трябва да отговаря на условията за избираемост на народен представител.Министър-председателя, като ръководител на правителството, според конституцията ни, има подчертано силна позиция.Той ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.Същият назначава и освобождава зяместник-министрите.Ако народното събрание, гласува вот на недоверие към министър-председателя, той подава оставката на цялото правителство.Правителството осигурява обществения ред и националната сигурност.Общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените силиТо ръководи и изпълнението на държавния бюджет и се отчита за него пред народното събрание.Важно правомощие на правителството е организирането на стопанисването на държавното имущество.Освен това то е висшия държавен орган, който сключва повечето международни договори за България.То внася законопроекти в парламента и издава вторични актове на правителството.
Президент.Президента на Републиката е държавен глава.Той представлява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения.Президента на България се избира пряко от народа.Кандидата трябва да отговаря на изискванията за кандидат за народен представител.Освен това, той трябва да е български гражданин по рождение, да е навършил 40 год. И да е живял през последните 5 години в България.Избран е кандидат при 1-во гласуване, ако е получил повече от половината от подадените действителни гласове, при условие, че в гласуването са участвали повече от половината от избирателите на Република България.Ако никой не е избран в 7- дневен срок се провежда втори тур в който участват само 2-мата кандидати събрали най-много гласове.Избран е кандидатът получил на 2-ри тур, повечето гласове.Избира се за мандат от 5 години.Избирането на повторен мандат се допуска само веднъж. Пълномощията на президента могат да бъдат предсрочно прекратени, при наличието на изришно посочени в конституцията основания.В този случай до края на редовния 5 год. Мандат, длъжността на президента се заема от вицепрезидента, който е избран едновременно и в една листа с президента на Републиката.Президента и вицепрезидента имат имунитет.Те могат да бъдат подведени под политическа отговорност за държавна измяна и за нарушение на конституцията.Президента няма законодателна инициатива.Право и задължения на президента е да обнародва приетите от парламента закони в държавен вестник, в 15-дневен срок от приемането им.Той може да разпусне народното събрание, само когато, след 3 неуспешни опита народното събрание не е стигнало до съставяне и избиране на правителство.Тогава президента назначава служебно правителство и насрочва избори за ново народно събрание в срок от 2 месеца.Той назначава и освобождава висши и държавни служители, посланици на Република България и други страни и и ма право да сключва международни договори.Президента е върховен главнокомандващ на държавните сили на България.Той упражнява също, т.нар. право на помилване, произнася се окончателно на придобиването с ордени и загубването на българско гражданство, награждава с ордени и медали, опрощава несъбираеми вземания на държавата, дава политич. Убежище.Задачите си президентът изпълнява, като издава специални президентски актове, наречени укази. Вицепрезидента може да изпълнява правомощията на президента, само след излишно възлагане.
Конституционен съд.Предназначението на конституционния съд е да бъде пазител на конституцията, да следи за издаване само на конституционно-съобразни закони.Той дава тълкувания на конституцията при необходимост.пред конституц. съд Може да се оспорва редовността и закоността за изборите за народни представители, президент и вицепрезидент.Той се състой от 12 съдий.Състава на съда се формира строгопо принципа на разделението на властите: 1/3 се избира от народното събрание; 1/3 се формира от съдебната власт и 1/3 се назначава от президента.Срокът за който са избрани или назначени съдийте е 9 години.Не се допуска преизбиране.Провежда се задлжително частично обновяване на състава.На всеки 3 години, съставът ан съда се обновява с 1/3 формирана от различнте квоти.
Права и задълженияна гражданите. Основните права и задължения на гражданите се ссъдържат в глава 2, на конституцията.Конституцията закрепва, като принцип равенството в правата."Всички граждани саравни пред закона" ( член 6 ). Ограничения в основните права са допустими само със закона.Правата се групират в следните грепи: 1 гр.) Лични права исвободи; 2 гр.) Права в икономическата, социалната и културнвата сфера; 3 гр.) Политически права Задължения.Основните задължения на гражданите са посочени в глава 2 от конституцията на Република България.Основно задължение на всеки български гражданин е да пази националното и държавното единство на България.Задължения на гражданите е да плащат редовно своите задължения-данъци и такси.Член 61 задължава гражданите, да оказват съдействие на държавата и обществото, в случай на природни и други бедствия.
2.Административно право
Държавно управление във функционален смисъл е: едно от основните средства за реализация на изпълнителната власт в държавата; подзаконова, властническа дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот, която има творчески, динамичен характер, като в нея се обективират държавновластническите правомощия на органите на изпълнителната власт; изпълнително - разпоредителна дейност на държавата, която в своята цялост се обхваща от предмета на правно регулиране от административното право; преди всичко правнонормирана и позволена от правото държавна дейнот;
Държавно управление в организационен смисъл е: административния апарат на държавата, призван да осъществява нейната изпълнително - разпоредителна дейност; съвкупност от всички органи на изпълнителната власт в странатаи изградените в тяхна помощ администрации, т.нар. административни органи;
Администрацията на изпълнителната власт в РБ включва: собствената администрация на Министерски съвет, министерствата, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, областна и общинска администрации.
Предметът на административното право обхваща: съвкупност от административноправни материални норми; в предмета на правно регулиране от адинистративното материално право, се включват специфични само за него обществени отношения (в сферата на същинското държавно управление, в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност на държавата); обществени отношения, свързани с правомощията на органите на изпълнителната власт;
Методът на административното право е: властнически, императивен метод, включващ възможността за използване на административна принуда от самата администрация. Характеристики: използва се реализация на изпълнителната власт в държавата; неравенство на страните в правното отношение => методът се нарича още административно правен.
Административното право като самостоятелен правен отрасъл може да се определи като: съвкупност от твърде голям брой правни норми, подредени по признаци и формиращи стройната система на отрасъла; тя представлява научнообосновано групиране на административноправните норми и тяхното подреждане по определен начин.
Системата на административното материално право обхваща: обща и специална част; общата част изучава въпросите свързани с:
-субектите на административно право
-административноправните норми и отношения
-органите на изпълнителната власт, тяхното контитуиране, правомощия
-държавна служба
-теорията на административния акт
-условията за законосъобразност на административните актове
-теорията на контрола в сферата на държавното управление
-административната принуда
-имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени от граждани
Специалната част изучава въпросите, свързани с управлението на отделните отрасли и сфери на дейност: наука, образование, култура, териториално и селищно устройство, управление на промишлеността, транспорта и др.
Административен акт наричаме: едностранно властническо волеизлияние на държавен орган винаги пораждащ правни последици; Винаги се издава възоснова и в изпълнение на закона, затова винаги е подзаконов акт; Той е юридически израз на разгръщаната от органите на изпълнителната власт изпълнително-разпоредителна дейност на държавата. Когато той е редовен, е задължителен за адресантите си и при евентуално изпълнение е скрепен с държавна принуда, която е административна принуда;
Видовете административни актове са: нормативни, индивидуални и общи (ненормативни); констативни, декларативни и конститутивни; утежняващи и облагоприятстващи; изрични и мълчаливи; външни и вътрешни; актове издавани по инициатива на: своя автор, горестоящ орган, прокурора, граждани и организации; издавани в писмена форма, устна и конклудентни действия; със силен интензитет на властническо въздействие - наредба; с най-слаб интензитет на властническо въздействие - удостоверителни административни актове - диплома, лична карта, акт за раждане;
Административният акт се различава от договора по: властническия характер на волеизлиянието; еднопосочност на волеизлиянието; властническото волеизлияние на административния акт е винаги в посока от органа на изпълнителната власт към адресанта;
Административният акт се различава от материално-техническите действия по: това, че той винаги поражда правни последици (права, задължения, правни статути, правни положения); Материално-техническите действия никога не пораждат правни последици, те винаги предхождат и най-често следват издадения административен акт;
Под действие на административния акт разбираме: как административните актове влизат в сила, от кой момент в зависимост от вида им и ко е крайният момент за тяхното прилагане; по отношение на лицата по територията посочва докаде органите на изпълнителнат власт със своите властнически волеизлияния ще засягат субектите и територията на страната;
Административният конторл е: контрол, който се осъществява от органите на изпълнителната власт спрямо органите и звената на същата власт. Административният контрол е най-ефективен, защото притежава най-широка гама възможности за въздействие спрямо актовете и спрямо длъжностните лица; защото е най-всеобхватен и с най-широки мерки на въздейстиве спрямо актовете и спрямо лицата, дори в сравнение с правораздавателния. Този контрол е част от самото държавно управление, схващано като държавновластническа, юридическа дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот. Осъществява се винаги въз основа и в изпълнение на закона.
Административият контрол бива следните видове: вътрешноведомствен (йерархичен) контрол; външноведомствен (специализиран); според обхвата на контролната дейност - общ контрол и специализиран;
Вътрешноведомствен наричаме контрола, който: се упражнява в рамките на едно ведомство от по-горестоящите органи спрямо долустоящите звена;
Мерките на въздействие спрямо актовете при вътрешноведомствен контрол са: отмяна (изцяло ики отчасти), изменение, обявяване на нищожност на акта;
Специализиран контрол упражняват: специализирани органи - държавни инспекции; техният брой в страната е 40; примери - санитарния контрол, противопожарния, ветеринарномедицинския, контролът на КАТ, на ХЕИ и т.н.
Мерките на въздействие, които се предприемат от органите на специализирания контрол, са: "спиране" действието на акта, а що се отнася до лицата - най-често се прави предложение за административнонаказателна отговорност;
Административнонаказателно отговорни са следните субекти: всички български граждани, навършили 18 год.; надършилите 16 год, когато са могли да разберат свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си (на тях може да се налага само "порицание"); за административни нарушение, извършени от малолетни и непълнолетни (до 16 год.), поставени под пълно запрещение, отговарят законните им представители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им;
Административното наказание е: реализация санкцията на административноправната норма и се изразява в понасяне, претърпяване на негативни правни последици от страна на нарушителя поради факта на извършеното от него дминистративно нарушение. В него намира израз държавната административна репресия. Налага се с цел да се действа предупредително, възпиращо на нарушителя в бъдеще да не извършва подобни нарушения. Но се налага и с оглед да въздейства предупредително, възпиращо върху всички челнове на обществото.
Под административен процес в тесен смисъл на думата разбираме: административното правораздаване; белези - административноправен спор, състезателно производство, решаващия орган да не е страна по спора, назависимост при решаването на спора, сезиране, сила на присъденото нещо; обхват - съдебното разглеждане на индивидуални административни актове по АПК, тяхното касационно обжалване и
извънреднатаотмяна на влезли в сила съдебни решения; съдебното обжалване на индивидуални административни актове въз основа на специална клауза, тяхното касационно обжалване и извънредна отмяна; съдебното обжалване на нормативни административни актове пред ВАС, тяхното касационно обжалване и извънредна отмяна по реда на ЗВАС; съдебното обжалване на наказателни постановления, тяхното касационно обжалване и възобновяване на административнонаказателното производство;
Под административен процес в широк смисъл на думата разбираме: цялостната дейност на администрацията по реализация на административнопроцесуалните норми. Обхваща: административния процес в тесен смисъл; производство по издаване на нормативни и общи ненормативни актове; производство по издаване на индивидуални административни актове, тяхното административно оспорване и изпълнение на влезли в сила административни актове; производство по издаване на акт за нарушение по АПК, по издаване на наказателно постановление по АПК и изпълнение на влезли в сила наказателни постановления и решения на съдилищата по административнонаказателни дела; производство по налагане на принудителни административни мерки по администрация; производство по подаване на протест, предложение и постановление на прокуратурата при пражняване на общ надзор; производство по подаване на предложения, сигнали, жалби и молби на гражданите по едноименния закон;
Административния процес включва следните производства: спорни производства и безспорни производства;
Страни в процеса са: участници в производството, без които не можем да си представим основното процесуално правоотношение, както не можем да си го представим и без решаващия административен орган. Страни в материалното правоотношение са физически лица, организации, административни органи; Страна в производството е всеки гражданин, учреждение, предприятие или организация, чиито права или защитени от правото интереси могат да бъдат засегнаи от административния акт или за които административният акт би породил задължения. За страна може да се говори и в административнопроцесуалното правоотношение; страните в административния процес са същите страни както в материалното правоотношение - лица, организации, които са носители на материално права или задължения или защитени от правото интереси - авторът на акта, адресантът, актосъставителя, нарушителя и т.н.
Субектите в административния процес по ЗАП са: авторът на акта, прокурорът, адресантът, съдът;
Субектите в процеса по ЗАНН са: нарушителят, пострадалият, актосъставителят, наказващия орган, прокурорът, съдът,
Участници в административния процес са: лицата, които играят някаква роля в процеса. Те съдействат на водещия процеса орган да разкрие обективната страна по спора. Но те за разлика от страните само съдействат, без да могат да влияят на хода на процеса. Към участниците спадат: свидетели, експерти, вещи лица;
3. Финансово право

Финансовото право е клон (отрасъл) на правото на Република България - въпрос, по който няма единомислие. Касае се всъщност за съвкупност от правни норми, които регулират специфични правоотношения, инвестни както и финансови правоотношения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.