Организирана и трансгранична престъпност


Категория на документа: Право




СЪДЪРЖАНИЕ

1. Дефиниране на понятията организирана престъпност и трансгранична престъпност

2. Основни характеристики на организираната и трансграничната престъпност

3. Причини и условия за възникване на организираната и трансгранична престъпност

4. Зараждането на организираната престъпност в България и в света

5. Организирана престъпност и основни дейности на трансграничната престъпност

6. "Профилактика на престъпността"

І. Дефиниране на понятията организирана престъпност и трансгранична престъпност

В реалния си живот всеки от нас се сблъсква с явления, които интерпретира като прояви на организирана престъпност, дори и без да е станал тяхна жертва, поради факта, че няма доверие в държавните институци. Това отчасти е мотивирано и от страха, че и те са станали подвластни на вездесъщите престъпни мрежи.

От държавните институции, отговорни за борбата с организираната престъпност, се очаква освен да имат сходно разбиране за нейния характер, но и да поднасят по такъв начин експертните си държавни решения, че те да се превърнат в основата за един по-информиран, по-структуриран обществен дебат, в който информационното изобилие, свързано с организираната престъпност, няма да доведе до традиционното объркване и заглушаване на гласа на разума.

Създаването на истинска и разумна обществена перспектива за организираната престъпност, която да се отнесе по най-строгия и сериозен начин към проблема, неимоверно ще оправдае очакванията на обществото и всеки гражданин ще се чувства сигурен и защитен.

Поради появата на нови и различни форми на организирана престъпност все повече се откроява значимостта на взаимодействие и сътрудничество между отделните държави в света и международните организации, създадени за нейното ефективно противодействие.

Според Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г. организираната престъпност е колективна дейност, извършвана от три или повече лица, свързани в определена йерархия или от лични връзки, и позволяваща на нейните ръководители да извличат облаги, да контролират национални или чужди територии или пазари с насилие, заплахи или корупция, използвани както за самата престъпна дейност, така и с цел проникване в законната икономика.

Експерти-криминолози на Интерпол разглеждат организираната престъпност като дейност на йерархично организирано съобщество, което чрез легалния и нелегалния бизнес, посредством изнудвания и корупция, създава по противоправен начин огромни капитали, а според руски криминолози организираната престъпност е функциониране на устойчиви, управляеми съдружия от престъпници, извършващи криминален бизнес, чиято система за самозащита от социалния контрол е корупцията. В руската криминолгическа теория организираната престъпност се определя още като специфичен социално-икономически процес на трансформация на престъпния капитал в криминалната сфера чрез въвличане в него на много лица и използване на корупцията с цел неговото възпроизводство (Долговой, А и Дьянкова, С; "Организованная преступность", Москва, 1994.). А.И. Гуров, известен руски криминолог, определя организираната престъпност като "съвкупност от престъпления, извършени от участващи в устойчиви, йерархизирани, планомерно действащи престъпни обединения, чиято дейност пряко или опосредствано се взаимоподкрепя чрез престъпен бизнес на определена територия и в определена сфера, които са под контрол на това обединение".

От посочените по-горе определения можем да направим извода, че организираната престъпност представлява съвкупността от престъпленията, извършени от лица, участващи в устойчиви, йерархични, професионални престъпни организации, чиято водеща цел е извличането на печалби в големи размери за изключително кратки срокове чрез извършване на противозаконни деяния.

Организираната престъпност не е само явлението, а престъпленията, извършени с користна цел от определена група криминални организации. Те имат създадена система за защита от социален контрол и в дейността си използват противозаконни и общественоопасни средства като насилие, корупция, заплаха, която може да бъде разположена не само на територията на една страна. В по-големите организирани престъпни групировки участват и лица от различни държави, т.е. организираната престъпност може да има и интернационален характер. Основната цел е проникване и срастване с държавни, политически и синдикални структури /висшестоящи държавни служители, политици и правозащитни органи и средствата за масово осведомяване/, чрез което да се дискредитират опитите за борба срещу нея.

Трансграничната престъпност е явление с глобален характер, което е познато в почти всички страни в света и последиците от нея не са еднакво значими за отделните държави. Различията се дължат главно на географското положение на държавите, като тази престъпност поразява освен страните, през които преминава, а и тези, които са крайни точки на канали на наркотици, трафик на хора и т.н., като основния "удар" е върху последните.

Трансграничната престъпност не влияе върху обема на престъпността като цяло, но пък значително влияе върху качествените характеристики на престъпността. Обемът на регистрираните трансгранични престъпления е сравнително нисък - под 1% от регистрираната престъпност.

ІІ. Основни характеристики на организираната и трансграничната престъпност

Според учебника на Майк Магуйер, Род Марган и Робърт Райнър от 2002 г., използван в Оксфордския университет - "Организация на тежки престъпления", организираната престъпност е дейност, която съдържа най-малко шест характеристики, като първите четири са задължителни: 1. сътрудничество между повече от двама души; 2. продължава дълго време или за неопределен период; 3. съответната група е подозирана в извършването на сериозни криминални престъпления, наказуеми с лишаване от свобода най-малко за четири години; 4. действията на въпросната група целят получаване на облага и/или на власт; 5. съществува разпределение на труда между участниците в групата; 6. предприемат се мерки за укрепване на дисциплината и контрола; 7. използват се насилие или други мерки за сплашване; 8. използват се търговски или сходни предприемачески структури; 9. участие в изпиране на пари; 10. осъществява влияние върху легитимни социални институции; 11. дейността на групата има и наднационален характер.

В българското законодателство характеристиките и условията на организираната престъпна група са посочени в чл.93, т.20 от Наказателния кодекс - "Организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години". Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. В чл.321 от Наказателния кодекс са уредени размерите на наказанията спрямо участниците в организираните престъпни групи.

На кратко основните характеристики на организираната престъпност са ниво, структура, динамика и цена.

Нивото на организираната престъпност не може да бъде точно определено, тъй като преобладаваща част от престъпленията, извършени от престъпните групировки е станала достояние на полицията, но не е регистрирана, затова за ниво на организираната престъпност може да се говори само условно.

Извършват се престъпления, целящи бързо постигане на целите. Такива престъпления са - убийство, трафик на хора, контрабанда на стоки, отвличане, изнудване, пране на пари, измами с банкови карти и др.

През последните десетилетия в световен мащаб се наблюдава интензивно нарастване на организираната престъпност, която компрометира законовите основи в отделните държави. Промените са не само качествени, но и количествени. Цената е огромна и неизмерима.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организирана и трансгранична престъпност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.