Организация на съдебната власт в Княжество България


Категория на документа: Право


> с изменение на ЗУС през 1899г. несменяеми стават всички съдии, които имат 15-год. стаж, пределната възраст се увеличава на 65г.;
> с изменението на ЗУС през 1910г. несменяеми стават всички съдии, които са прослужили 3г.

* Особени (специални) съдилища - военни и религиозни
> военни съдилища
- военното правораздаване се осъществява от полкови съдилища (до 1885г. - дружинен съд), военни съдилища и Главен военен съд.
> религиозни съдилища
- уреждат се със Закон за гражданското производство от 1892г.;
- дела от семсйно-брачен характер

* Прокуратура
> въвежда се със Закон за устройството на съдилищата от 1880г.;
> ЗУС нормира непълно прокурорската институция;
> всички прокурори и техните помощници са подчинени на министъра на правосъдието и действат като негови органи;
> прокурорите действат като "страж на закона";
> в гражданското съдопроизводство прокурорите защитават интересите на гражданите.

* Нотариат
> урежда се със Закон за нотариусите и за мироеите съдии, които извършват нотариални дела от 1885г.;
> във всеки окръжен съд се назначава по един нутариус;
> нотариусите се назначават с княжески указ по представление на министъра на правосъдието;
> за нотариуси се назначават само български граждани навършили 25г., които имат средно образование или са служили като мирови съдии, секретари и др. не по-малко от 2 години;
> правомощия - в границите на съдебния окръг на съответната околия

* Министерство на правосъдието - централен и изпълнителен орган
- ръководи и контролира правораздаването и съдебните учреждения;
- в министерството се организират:
> гражданско отделение - контрол върху съдопроизводството по граждански дела и съдоустройството в страната;
> наказателно отделение - се състои от службите: "Наказателни дела и персонал" и "Централно бюро за съдимост", а от 1890г. към него се създават служба "Затвори" и фонд "Затворно дело";
> бюджетно-контролен отдел;
> законодателен съвет - изработва законопроекти по съдебното ведомство, които да се внасят в Народното събрание.

* Адвокатура е свободна професия
- според закона право да упражняват адвокатската професия получават само лицата навършили 21г., които имат граждански права, не са осъждани за злодеяния или престъпления по турския наказателен закон и са положили изпит пред комисия на Дирекцията на правосъдието;
- след Съединението този закон се отменя.
- През 1888г. се приема Закон за адвокатите, който влиза в сила от 1 януари 1889г. - определя 2 категории съдебни защитници ("повереници") - адвокати и адвокатски помощници.
- адвокатите се разделят на:
> адвокати по изпит - всички лица, които притежават свидетелство за свършен курс на средно учебно заведение и лица, които имат трикласно образование и са практикували 3г. самостоятелно или при някой адвокат;
> адвокати без изпит - лица завършили висше юридическо образование, бивши министри, съдии, прокурори и техните помощници, които са практикували на тази длъжност 4г. и др.
- адвокатски помощници - лица, които до издаването на закона са адвокатствали 3г. при мировите съдилища.
- с ЗУС от 1899г. адвокатите занапред могат да бъдат само лица с юридическо образование и положен успешно държавен изпит, които имат 2-годишна съдбна практик или са практикували най-малко 4г. при друг адвокат.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организация на съдебната власт в Княжество България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.