Обща теория на правото


Категория на документа: Право


ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
II СЕМЕСТЪР

50 въпрос: Понятия за източници на правото

Има 4 разбирания за източници на правото. В исторически аспект източници се наричат археологически паметници, разни стари ръкописи, папируси, открито може да се прави извод за състоянието на някаква древна правна система. Древните правни системи рядко имат законодателен характер, обикновено се намират договори, съдебни решения и някакви други разпоредби на властта. На тази база се прави извод за това каква е била правната система. Едно друго разбиране за източници на правото това е волеизявление на държавен орган със законодателна компетентност. Самата воля на държавната власт съставлява първичен и основен източник на правото. Това е т.н. позитивиски възглед за изворите на правото. На трето място източник на право се разбират материални условия на живот. Политически, социални, икономически, морални /семейни/ практики. Върху тези икономически, политически и прочие практики се наслагва едно правно регулиране. Самото право не е произволно измислено, а е адекватно на материалните условия на живот. Това разбиране за източник е прието да се нарича социологически разбиране за източник на правото. При което правото се смята за вторично, а материалните условия на живот за първично. Едно последно четвърто разбиране, според което източник на правото са нормативни актове. Нормативните актове представляват издадени по надлежен ред или от компетентен държавен орган документи, които съдържат общи правила за поведение. Прави се една разлика между нормативен акт и нормативен текст. Нормативен акт е по-широкото понятие, който не е задължително да съдържа нормативен текст. Може да съдържа една единствена разпоредба с еднократно действие. Например такива са законите за ратификация. Параграф единствен ратифицира договора между Р.България и Руската Федерация, договор за нещо си. Такива са също отменителните закони. Параграф единствен отменя закона за еди какво си. Този закон е нормативен акт, но в него няма нормативен текст, няма правила за поведение. Има една разпоредба, която се изпълнява едновременно. /Ратифициран договор/. Нормативен текст се съдържа в същинските закони. Конституцията, ЗЗД/Закон за задълженията и договорите/, НК, Семейният Кодекс, всички известни закони са такива. Тези закони представляват единство на нормативен акт, нормативен текст.

Няколко думи за нормативните актове - в началото на 19 век основен нормативен акт е закона. В началото до средата на 19 век в Европа се възприема под една или друга форма теорията за разделението на властите. По силата на тази теория законодателната власт се възлага на основния представителен орган, т.е. на Народното събрание/Парламента/. Английският парламентаризъм е послужил за образец. После САЩ, Франция и вече останалите държави. В правото, а не само в правото разбира се малките копират големите. И много често се казва така е в Америка, така е в Германия като аргумент, което трябва да се направи в България. Не се казва така е в Чили, така е в такива малки държави. Въобще все гледаме американците, макар, че сме много далеч от тях.

Другите нормативни актове са подзаконовите нормативни актове, това са актове на изпълнителната власт. По- нататък съдебната практика, която включва практика на Конституционният съд, на ВКС и ВАС.

По- нататък идват Международните договори, Европейското право - първично и вторично и някой специфични правни източници като правните обичаи. За източник на правото се смята и морала. Моралът и правните обичаи са неписани източници на правото и те на първо място не се прилагат ако противоречат на писан източник. На второ място обичаите и морала са субсидиарен, т.е. помощен източник на право, който се използва най-често за изясняване на правната квалификация.

51 въпрос: Обичай. Правен обичай. Председент

Това са едни допълнителни, нестандартни, по-скоро второстепенни източници на правото само да разграничи понятията.

На-напред обичайно право. Обичайното право е исторически първична правна система, възникнала още в родово общинния строй. За старото обичайно право - първобитното и земеделското е характерно това, че има религиозно съдържание. Неговите разпоредби се резюмират като някакви божествени изисквания. Да кажем от 1500 година обичайното право е практикуларно, различно в отделните региони на една съща държава. Съдебните и административни решения, установяване на верността са се основавали на обичайно право. Законите са били вторични, а основната първична правна система е била обичайното право. Около 1800 година в Европа и Северна Америка започва да се създава кодифицирано законодателство. Системата от законите измества обичайното право. Вече в съвременния, може да се говори за обичай в практиката и правен обичай.
Най- напред какво е обичай в съвременния смисъл на думата? Обичайте са външни правила за поведение, които се налагат чрез образованието или възпитанието. По-нататък обичаите регламентират второстепенни въпроси, свързани с между личностни отношения, с отношение между хора, личности. Обичаите са "бивши" морални норми, които към днешна дата са загубили своя морален смисъл. Например ръкостискането,т.е. поднесената напред невъоръжена дясна ръка е един вид жест на миролюбие. Това като пример е някакъв обичай. По отношение на правото обичаите се зачитат от правото. Правото не ги забранява. В редки случаи правото санкционира някакви обичаи. Например при развод, даренията които са правени от родителите на единия съпруг спрямо другия подлежат на разваляне, освен ако не са обичайни. Принципът е такъв, че даренията, дори когато са на значителна стойност подлежат на разваляне само в три случая. Първият е, когато този, който е получил дарение се опита да убие дарителите. Вторият случай когато му откаже издръжка. И третия случай е, когато го набеди в престъпление. Ако не е на лице една от тези три хипотези - опит за убийство, отказ от издръжка, набедяване дарението не може да се развали. Много често когато се развеждат хората, докато трае брака, случва се родителите на единия подаряват или дават на другия някаква вещ на значителна стойност. Да кажем кола. Ако се използва общите правила това дарение не може да бъде развалено. За да се премахне несправедливост, Семейният кодекс въведе едно правило, че даренията също се развалят, освен ако не са обичайни /подарък за рождения ден, нещо дребно/. Все пак не е обичайно за рождения си ден да получаваш коли, апартаменти. Обичайни са някакви дрънкулки, някакви дрехи. Като цяло това се отнася за недвижимите имоти и за колите.

Обичаите са правила, обичаите в практиката са по-скоро образци. Следваща разлика: обичаят може да бъде първично основание за възникване на правно отношение. Обичаите в практиката не са първични основания, те са критерии за оценка на права и на задължения. На следващо място: обичаите в практиката се прилагат в Търговското право. На следващо място обичаите в практиката са закрепени във вид на технологически изисквания. Например, когато се строи сграда има определени технологически изисквания за използване на арматура с определена дебелина, определена дълбочина на стените и т.н. Когато има утвърдени правила те разбира се се прилагат. И когато се постави въпроса дали правилно е извършено строителството, вещите лица мерят, казват и т.н. Тази оценка изхожда от правилата за извършено строителство, които са едни обичайни практики.

Правен обичай е правило за поведение. На второ място признато от съдебната власт или от изпълнителната власт. На следващо място обичая създава правния обичай. Трябва да създава чувство на юридическа задължителност. За разликата от морала или от обикновения обичай, правния обичай е формализиран , т.е. той е приет в някакво съдебно решение или по най-общ начин признат от властта. Едно последно изискване в правният обичай, е изискването за пълнолетност и разумност. Правният обичай предполага съществуването на развита законодателна система. Най-известен пример за правен обичай е правилото, според което най-слабият умира пръв. То възниква още в древността макар, че съвременният му вариант се смята с Холандски произход, началото на 16 век.

Какво значи практически? Практически означава следното: Мъж, жена и дете се качват да пътуват на кораб от точка А до точка Б. Корабът потъва, не се спасява никой. Въпросът е кой пръв е починал, тъй като ако първа е починала жената, наследници, роднините на мъжа ще бъдат наследници. Съответно ако пръв почине мъжа, наследници ще са роднините на жената. Понеже няма доказателства и понеже никой не е оживял да разкаже какво е станало, гледе се, че в тази комбинация дете и двама възрастни, най-напред е загинало детето, след това жената, след това мъжа. Ако са били двама сравнително млади хора и възрастен човек, приема се, че възрастните хора са загинали преди младите хора. Например: баба, дядо, син и снаха. По реда: първо бабата, после дядото, снахата и най-накрая сина. Освен при корабите, това се прилага и при катастрофи.

Един следващ въпрос: Какво трябва да се покаже от страна която се позовава на правен обичай в един правен спор? Трябва да се покаже, че властта, най-вече съдебната власт е допуснала позоваването на този обичай. Има решения, постановени въз основа на този обичай.

В международното право трябва да се докаже още едно нещо, че международния съд гледа този обичай и, че съществува съзнание за правна задължителност, което означава, че страните, когато са сключвали договор, мълчаливо са изхождали /предполага ли са/, че един международен/правен/ обичай ще бъде спазен.

52 въпрос: Конституция и актове на КС.

Думата Конституция е римска. Римските конституции са били укази на императори. В късното средновековие конституция започва да се разбира основен закон, които урежда системата на държавната власт и основните права и задължения на гражданите. Най-старата конституция е на щата Кънектикът /в съвременния смисъл/ от 1647 г. После идва Американската федерална конституция от 1787 г., после Френската от 1789 г. Тези първи конституции до към средата на 19 век е прието да се наричат либерални конституции. В началото на 20 век към конституциите се добавя един нов раздел, който засяга човешките права. Става въпрос за социалните права. След Втората световна война започва да се говори за права от трето поколение. Първото са либерални, второто са социални, третото поколение са универсалните. Характерно за тях е, това че вече има международни договори за човешките права и над държавни международни съдилища. По- нататък до началото на 20 век Конституциите са се разглеждали като политически декларации. Нещо като закон, но не съвсем. В началото на 20 век , по скоро 20-те години самата Конституция вече се разглежда като същински закон, който се прилага от съдилищата. На следващо място Конституцията се разглежда като проява на една особена власт, наречена учредителна власт, която учредителна власт е различна от законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Учредителната власт се проявява чрез особен режим на приемане на Конституции и на тяхното изменяване. Не може всяко парламентарно мнозинство в отделно НС да изменява Конституциите. При нас измененията на Конституциите става с решения на ВНС, което може да се свика отделно от обикновено НС, и двете събрания да функционират едновременно. Обикновеното си действа, избира си правителство, приема си закони и всичко останало, а Великото се занимава с Конституцията. По света има различни системи, но общо взето те са обединени от едно . Съществува по-сложен ред и по-утежнена процедура за изменяне на Конституцията, различна от тази, по която се приемат законите. В Щатите за да се промени Конституцията трябва да се гласуват с 2/3 в двете камери - камарата на представителите и камарата на сената и след това 2/3 от Щатските Народни събрания/Законодателни събрания/ трябва да ратифицират тази промяна и едва, тогава тази промяна ще влезе в сила.

Най - старата българска Конституция е Търновската от 16 април 1879 г. След това имаме една Конституция от 1949 г., след това имаме още една от 1971г. и последната е от 12 юли 1991г. Няколко характеристики на Конституцията като източник на право:
- На първо място Конституцията е пряк източник на право.
- На второ място Конституцията урежда другите видове източници на право.
- На трето място Конституцията урежда относителната сила на отделните конституционни източници.
- Конституцията урежда съотношението между вътрешния правопорядък и Международното право.
- Урежда системата на принципите, върху които се изграждат източниците на правото.

Конституцията е закон с висша юридическа сила, останалите закони и др. нормативни актове са длъжни да се съобразяват с Конституцията. Конституционният съд е създаден за да гарантира, това че законите са съобразени с Конституцията.

Структура на Конституцията. На първо място Конституцията включва една глава основни принципи /разделение на властите, равенство пред закона, независимост на съдебната власт и т.н./, принципи на които се изгражда държавата. Най-важната глава на Конституцията е тази, която е посветена на държавните органи - системата на държавните органи. Държавната власт - законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт се олицетворява от НС. Самото НС - 240 народни представители, избирани по пропорционална система. Избирателните с-ми. Най-старата избирателна система е мажоритарната. Всъщност такава система съществува още в Средновековието. В свободните градове, там са избирали кметове, съветници и също така в Средновековните парламенти - Парламент в Англия, във Франция - Генерални Щати, Германия - Бундестаг и т.н. Първоначално идеята за представителство е била в това, че избрания народен представител, представлява регион , защото в Средновековието държавите са сепарирали и човек се чувства по-скоро гражданин на региона, отколкото гражданин на държавата. Държавното чувство е зачатъчно, неразвито. В момента тази теория и практика е останала само в Англия. Там всеки народен представител е представител на графство или на град. В средата на 19 век в Европа се разпространява разбирането, че народния представите не е представител на конкретния град, защото между неговия град и всички останали градове в страната няма противоречие и, че те всъщност трябва да се разглеждат като представители на нацията.

Мажоритарната система може да се прави в един или два тура. Около 860 г. един германец Гьорк Еленек развива една теория, според която гласуващия народ трябва да бъде разглеждан по аналогия с гласуващия парламент. За да гласува нещо парламента /било закон, решение и т.н./ първо трябва да има кворум, т.е. половината плюс един да са там и второ за въпросното решение или закон трябва да гласуват поне половината плюс един от присъстващите.

Другата система, по-известна система е подвижната листа /пак пропорционална система/. В листата хората са номериране, най-големи шансове има първия. При подвижната листа, хората докато гласуват имат право да отбелязват с някакъв знак кандидат и по този начин да сменят подредбата в листата. Например, този който е бил десети, последен да речем може да стане първи. При тази система най-важна е бариерата, защото огромния брой хора просто взима бюлетината на неговата си партия и я пуска без да пипа. Просто не ги познава, защото не знае, не го интересува и т.н. Малко са хората, които ще преномерират листата. И ако бариерата за преномерация е много голяма, тя става безсмислена. Но ако бариерата е в рамките до 5% , тогава тя може и да проработи.

Формата на българската държава, според Конституцията. България е уредена като република с парламентарно управление. Има две форми на държавата. Първата се нарича форма на държавното устройство. Формата на държавното устройство дава представа за структурирането на централната и местната власт. При тази форма централно е понятието за суверенитет. Суверенитет е качество на държавната власт, което се изразява във върховенство на централната държавна власт, спрямо всички власти в страната. В международен план суверенитетът означава независимост на властта от останалите държави. В миналото е имало колонии, които са били лишени от външен суверенитет. Знаете Англия, Франция, старите колониални сили. Техните колониални владения не са имали своя външна политика.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обща теория на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.