Облигации и секюритизация


Категория на документа: Право


Курсова работа
Облигации и секюритизация

Правен режим на международното финансиране
Изготвил: Анета Кръстева, F57016

В днешния динамичен финансов пазар всеки участник в него се нуждае от сигурност и предотвратяване на задържането на финансови средства и активи, което налага използването на нови способи за осигуряването на тази сигурност и възможност за ликвидност. Такива средства се явяват облигациите и най - вече ипотените такива и сравнително новия финансов инструмент - секюритизация, които има за цел да превърне неликвидните финансови активи в ликвидни ценни книжа и по този начин да не се ограничава възможността за инвестиране.

Облигацията по своята същност представлява ценна книга, удостоверяваща наличието на дълг. Чрез покупката на облигация нейният притежател дава заем, а издателят на ценната книга получава необходимите му средства. Той поема задължението да изплаща определена лихва, а с настъпването на падежа се задължава да заплати номиналната й стойност. Правната същност на облигациите в нашето законодателство е уредена най-общо в Търговския закон, а специална правна уредба се съдържа в редица нормативни актове, като безспорно най-значително място сред тях заема Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Той се явява като правна основа за издаването на редица подзаконови актове като правилници и наредби както на Министерски съвет така и на други държавни органи като Комисията за финансов надзор. ЗППЦК третира проблемите не само около емитирането на облигациите, но и тяхното предлагане на финансовите пазари, правилата за търгуването им, поведението на стопанските субекти, реда за следене спазването на правилата за покупко-продажба, санкциите за тяхното неспазване и други.
Облигациите са дългосрочни дългови ЦК. Емитират се от АД, централни и регионални органи на изпълнителната власт. Носят доход под формата на:
1. Лихва, изплащана на определен период от време, обикновенно шест месеца или година.
2. разликата между началната цена и номиналната стойност, която се изплаща при падежа (облигации с нулев купон).
Съгласно ТЗ облигациите могат да се издават от дружества най-малко две години след вписването им в търговския регистър и ако имат най-малко два счетоводни отчета прието от общото събрание. Това изискване не се отнася до облигации гарантирани от банки и държавата. Решението за издаване на облигации се взима от общото събрание. Облигациите традиционно се класифицират като ЦК с фиксиран доход защото повечето обещават фиксирана лихва определена като произведение от купоновия процент и номинала.
Факторите който влияят на търсенето и предлагането са:

-лихвен процент по депозитите

-цена на акции

-инфлация
Когато лихвения процент намалява, цената на облигациите с фиксиран доход нараства и обратно. Цената на облигацията и пазарната норма на лихвата се изменят в противоположни посоки. Ако пазарната норма на лихвата е по-малка от нормата на купонната лихва цената на облигацията ще расте и обратно.
Фиксирането на купоновия процент обаче създава проблеми за облигационерите при нарастване на л.% и/или инфлацията, тъй като тогава се наблюдава спад в пазарната им цена. Това е наложило създаването на неконвенционални типове облигации, чиято възвръщаемост е чуствителна към промените на инфлацията и л.%. Най-популярни сред тях са:
- Облигации с плаващ л.% - обещаната доходност от тях е функция на изменението на дългосрочните и краткосрочните л.%. Много инвеститори разглеждат този вид облигации като реалистична алтернатива на инвестирането в ЦК на паричния пазар.
- Облигации чиято номинална стойност е обвързана с пазарната цена на международно търгувани стоки - злато, петрол.
- Облигации, чийто купонов процент е обвързан с тренда на пазара на акции, например облигация, обещаната доходност, по която варира съобразно колебанията на обема търгувани акции на NYSE.
- Купонова облигация - те са дългосрочни ЦК, обещаващи периодично изплащане на лихва (фиксирана или плаваща) и погасяване на главницата на падежа.
- Облигации с нулев купонте са дългосрочни ЦК, обещаващи еднократен паричен поток (номинала) нападежа в замяна на заплатената първоначална цена. Отсъстват периодични купонови плащания, затова са облигации с нулев купон.
Според издателя облигациите се разделят на:
- държавни
- муниципални - издател е също организация с публично правен статут
- корпоративни
Според продължителността на матуритета:
- краткосрочни - държавните съкровищни бонове
- средносрочни - до 5 години
- дългосрочни - над 5 години матуритет
Според вида на обезпечението:
- дибенчъри - притежателите на дибенчърите са основните кредитори на компанията емитент и се уповават единствено на нейната платежоспособност.
- ипотечни облигации - те се осигуряват с ипотека върху специфично имущество ДМА. Разновидност са т.нар. затворени облигации, при които не се допуска емитентът да залага същото имущество, срещу други, допълнително издадени облигации. Такава възможност съществува при отворените облигации. Ипотечните облигации са ценни книги, емитирани от банкова институция, обезпечени с портфейла от ипотечни заеми, отпуснати от банката. Според българското законодателство, ипотечни облигации могат да бъдат издавани само от банки, затова същите не трябва да се бъркат с облигациите, издадени от дружество със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти. Емитирането на ипотечни облигации е форма на секюритизация на тези вземания, имащо за цел ефективното прехвърляне на риска и доходността на вземанията по ипотеки към инвеститорите (купувачите на ипотечни облигации).
- облигации за оборудване - използват се за финансиране придобиването на индустриално оборудване и превозна техника на лизингов принцип. С набраните средства от облигациите се купува оборудването, чиято собственост се придобива от попечител (доверител), който го отдава под лизинг на емитента. С постъпленията по лизинговите плащания се изплаща и дългът.
- конвертируеми облигации - дават правото (опцията ) на притежателя им да ги заменят при определени условия за обикновенни акции или други ЦК.

Облигации - удостоверение за предоставен заем, с което издателят-дебиторът, поема определени задължения спрямо кредитора. Облигациите се емитират с цел набиране на средства, необходими за финансиране на текущи или перспективни задачи на компанията. Посредством облигациите се набира преди всичко дългосрочен заемен капитал.

Частните /корпоративни/ облигации представляват негарантирано обещание за плащане, обезпечено по принцип само с общото доверие към емитента, който се задължава да изплащана притежателя на облигацията определена сума /лихва/ обикновено полугодишно, но понякога и на падежа /при облигациите с нулев купон/, а също да изплати номинала на облигацията на падежа. Притежателят на облигации има различни права от притежателя на акции - той има вземане срещу емитента, но няма право на собственост. Изключение са конвертуруемите облигации, които могат да бъдат превърнати в обикновени акции по решение на емитента.

Доходът при облигациите с фиксирана лихва се намира в пряка връзка с равнището на действащия лихвен процент в икономиката. Между него и цената на тези книжа съществува противоположна зависимост - покачването му до стойност, по-голяма от определената с облигацията доходност, води до спад в нейното търсене и ориентиране на средствата към по-изгодни инвестиции.
От друга страна секюритизацията е финансов инструмент, който се използва за заместване на банковите кредити с ценни книжа. Тя представлява метод на финансиране на активите. Банките изкупуват ценните книжа срещу отстъпка, при което клиентът получава парични средства, но не под формата на банков кредит, а срещу предоставянето на записи на заповед, менителници и други ценни книжа. Секюритизацията, наречена още "кредитен портфейл" е финансова иновация, която възниква в края на 70-те години на миналия век свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни заеми. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята ликвидност и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока кредитна стабилност.
Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. От средата на 80те години комбинацията от по-добра технология и по-квалифицирани инвеститори е основен фактор секюритизацията на активи да бъде една от най-бързо растящите дейности на капиталовите пазари. Степента на растеж на почти всеки вид секюритизация е забележителна, като това съответства на увеличаването на видовете компании, прилагащи секюритизация и на разширяването на базата за инвестиране.
В България като първа сделка на секюритизация през 2006 г. ПроКредит Банк (България), част от ПроКредит Холдинг АГ, Франкфурт, секюритизира част от евровия си кредитен портфейл.

Инициатор на секюритизационната сделка е финансова институция, която често използва дружество със специална инвестиционна цел. В Закона за за дружествата със специална инвестиционна цел се уреждат отношенията, свързани със секюритизацията на недвижими имоти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Облигации и секюритизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.