Наследяването по Средновековното българско право


Категория на документа: Право


3.Наследствено право през Х-ХIV в.,в условия на феодален строй.
Важно е да кажем,че през разглеждания период част от недвижимите имущества,а именно така наречените пронии -не са били предавани по наследство на синовете или на роднините на притежателя.Над тях върховна власт продължавал да има владетеля и той си ги вземал обратно след смъртта на прониара.По наследство е могла да бъде давана само частната собственост,която са имали феодалите или свободните селяни.Могли са да бъдат предавани по наследство и тези имоти,които париците владеели,независимо от това,че върховен собственик е бил феодалът.Пронията обаче не се предавала на наследниците,тя се връщала на държавата.В такъв смисъл имаме наредби в Душановия законник и във византийски документ от ХIII-XIV в. Друг елемент,който трябва да се отбележи,е следният:имуществото на зависимите селяни,в случай че те нямали законни наследници,трябвало да се предаде на феодала,върховния негов собственик.Това също е ново положение,което липсва в Еклогата.Там се казва,че при липса на наследници имотът се дава на държавното съкровище или на църквата.През епохата на феодализма обаче,когато повечето от селяните са били поставени в частно-владелческа зависимост,на мястото на държавното съкровище и на църквата се появява вече прекият техен господар.При липса на наследници той е включвал имотите на починалия селянин в своето лично стопанство.Как точно се е уредил този въпрос у нас не се знае,поради липса на домашни паметници,но ние можем да си помогнем като разгледаме документи на Византийската империя от същото време.От тях разбираме,че първоначално феодалите са ставали собственици на цялото имущество на починалия селянин,ако той не е имал деца и че жената на покойния получавала единствено своята зестра.Наредбите от Еклогата,според които съпругата на починалия мъж без деца вземала 1/4 от имуществото му,са останали без значение при новата обстановка,която е третирала зависимите селяни като втора категория хора.Освен това църквата,която според славянската Еклога имала право на една част от имуществото на починалия без наследници селянин,сега не получавала нищо.Не получавал права и фискът,в чиито права бил встъпил феодалът.В началото на ХIV в. патриарх Атанасий внесъл промени,които по-късно били потвърдени от император Андроник,а именно,и съпругата на покойния селянин,ако той няма деца да получава 1/3 от имуществото му,а останалото да се разпредели между феодала и църквата.С други думи,правата на върховния собственик били чувствително ограничени и екложкото право,което давало част от имуществото на покойния в ръцете на неговата съпруга и на църквата отново възстановено. Дали обаче тази новела,която отговаряла на интересите на църквата,е влязла в сила или и занапред е останала да съществува старата практика на пълна власт над земите на зависимите селяни от страна на техния господар,не може да се каже със сигурност.Впрочем,при условията на феодалния строй са били създадени известни положения,които видоизменяли правилата на Еклогата във връзка с наследяването или са ги правели валидни или само при определени случаи и за определени категории лица. Към това трябва да се прибави и обстоятелството,че у нас през Х-ХIV в.са били все още в сила тук и там традициите и обичаите на задругарството,че на подялбата на имотите и на "наследяването"не се е гледало с добро око,че са били правени опити то да се избягва.В такъв смисъл постановленията на Еклогата,изработени под влиянието на римското право ,не са били напълно приемливи за разбиранията на българското население и не са били прилагани може би навсякъде.За съжаление,няма конкретни примери,които да докажат къде и доколко е ставало това.
II.НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН
С наследяването по закон се занимава глава шеста на Еклогата.Правилата,които се съдържат там,са следните:
А).За наследници се обявяват на първо място роднините по низходяща линия.Това са децата на починалия или пък неговите внуци.В такъв смисъл е редактиран чл.1,който гласи:"ако някой умре без завещание и той има деца или внуци,те да наследяват.Ако починалия има баща и майка,дядо или баба,или по-далечни роднини,те не могат да наследяват,когато има деца или внуци.По правило всички деца са вземали равни дялове от имуществото на покойния им родител,с изключение на омъжените дъщери,които не получават нищо и се задоволяват само с дадената им при женитбата зестра.
Б).При липса на низходящи роднини,наследявали по закон възходящите т.е.родителите на покойния,при липса на родители,неговите баба и дядо.В такъв смисъл е съставен чл.2:"ако починалия няма деца или внуци,а има баща и майка,дядо или баба,по близките да наследяват". А чл.3:"ако син или дъщеря,когато родителите са живи,умрат без деца и без завещание,и имат братя и сестри,еднокръвни и едноутробни,тяхното наследство се предава на родителите,а братята нямат право да възразяват нещо против това.Ако няма родители,а има баба и дядо,да наследяват те заедно с еднокръвните и едноутробните братя".
В).При липса на роднини по низходяща и възходяща линия,като наследници се явявали "съребрените роднини",най-близки от които били еднокръвните и едноутробните братя.Ако такива нямало,наследявали братята само от един родител.В такъв смисъл е чл.4 от Еклогата:"ако починалия няма нито дядо,нито баба,нито едноутробни и еднокръвни братя,тогава братята от един родител да встъпят в наследство".При липса на братя-еднокръвни и едноутробни или само един родител,за наследници се считали братовчедите по баща на покойника.Нямал ли братовчеди,тогава в наследство встъпвали техните родители,чичовци на починалия.
Г).Ако нямал кръвни роднини като наследник на имота му била жена му заедно с държавното съкровище,които взимали по равен дял.Ако нямал жена,цялото му имущество отивало в притежание на държавата.В славянския превод на Еклогата последното правило е разширено,а именно наред с държавното съкровище се явява като наследник и църквата.
1.Наследяване на съпрузите
По въпроса за наследяването между съпрузите българското феодално право съдържа няколко постановления,събрани в титул втори на Еклогата.Там са взети предвид различни положения,съществуващи при смъртта на единия или другия съпруг,като в зависимост от това се определя какво трябва да стане с мъжовото имущество или зестрата на жената.
- При смърт на жената
Когато жената починела без да има деца,мъжът получавал 1/4 от нейната зестра и качеството си на пълен собственик.Останалите 3/4 трябвало да бъдат предадени на наследниците на жената,посочени в последното й желание или пък предвидени по закона,в случай че това желание не било изказано от нея.Най-често зестрата била връщана на родителите на починалата съпруга.
Когато жената починела и имала деца,нейната зестра,както и другото и извънзестрено имущество,оставали под властта на мъжа.Той трябвало да се грижи за тях и да ги пази непокътнати като бъдещо наследство на децата.Нямал право да ги продава и разхищава за свои лични цели.Ако встъпел във втори брак и децата от първия брак били още малолетни,то задължението да се грижи за имуществата на покойната им майка,продължавало да съществува.Но ако те били вече пълнолетни,имали право да поискат от него да им предостави това имущество.
-При смърт на мъжа
Ако мъжът починел преди жена си,без да имат деца,тя получавала изцяло своята зестра и освен това 1/4 от неговото имущество.Останалите 3/4 били давани на наследниците по закон,или пък на ония лица,които той определя в завещанието си.
Ако мъжът починел при наличие на деца,съпругата ставала притежателка както на зестрата,така и на цялото имущество на починалия си съпруг.Тя трябвало да го управлява и да се грижи за него като бъдещо наследство на децата й.Но ако се случило тя да встъпи във втори брак,децата имали право да я напуснат и да си вземат напълно бащиното им имущество,като оставят само зестрата й заедно с предбрачните дарове.
Постановленията на Еклогата относно наследяването на съпрузите потвърждават още веднъж обстоятелството,че на жената са били признавани значителни права в семейството и че тя се е считала за почти равна с мъжа.Това е новото,което внася византийското право,прилагано у нас след покръстването.Докато по-рано,по силата на езическите обичаи и традиции,съпругата не е притежавала никаква собственост в семейството и мъжът е бил господар на цялото имущество,сега съгласно новите разпоредби,жената не само е получавала цялата своя зестра след смъртта на съпруга,но освен това вземала и 1/4 от неговите имоти,в случай,че от брака не е имало деца.По такъв начин тя влизала в кръга на признатите по закон наследници,наред с роднините на съпруга .Още по-големи възможности получавала тя,когато липсвали такива роднини.В такъв случай,съгласно разпоредбите на Еклогата,тя трябвало да взема 1/2 от наследството на покойния си съпруг.
2.Задължения на наследника и лишаване от наследство по закон
Освен правила на наследяването,в Еклогата се съдържат и някои задължения на този,който е получил наследството.Най-главното от тях е,че получилият наследство е длъжен да удовлетвори с него евентуалните кредитори и едва след това можел да вземе остатъка.В такъв смисъл е съставен чл.8 на титул шести:"ако наследникът има известие за оставеното му имущество и знае,че има преди това дългове,то това имущество трябва да бъде описано в присъствието на достоверни свидетели и да се установи неговата стойност.И първо кредиторите да бъдат удовлетворени,а след това наследникът да получи остатъка".В допълнение към това е чл.9:"ако е стъпил в това наследство и се окаже,че е заплатил отчасти някои от дълговете,длъжен е да заплати и другите".А чл.10 гласи следното:"ако по-късно се появяват дълговете,като наследникът не е знаел за това,той да установи със свидетели или чрез клетва намереното и постъпило у него имущество.И според това да се спогоди с кредиторите си и нищо повече да не се иска от него."
Еклогата предвижда и случаи,при които децата,определени по закон да получат наследството на починалия,могат да бъдат лишени от него:"лишават се от законното наследство поради непризнателност децата:
-ако са нанесли побои на собствените си родители -ако са го оскърбили тежко; -ако са ги обвинили в престъпление или са ги наклеветили; -ако някои от тях като магьосник се среща с магьосници; -ако покакъвто и да начин са заговорничели против техния живот; -ако някои от тях встъпи в плътска връзка с мащехата си; -ако родителите са затворени и мъжките им деца,макар и подканени,не са се явили като поръчители; -ако дъщерята въпреки волята на родителите не желае да встъпи в законен брак,но срамно живее; -ако родителите полудеят и децата им не искат да им помогнат;"
Заключение
От упоменатото до тук,разбираме че за наследствено право можем да говорим,едва когато се установява частната собственост и когато задругата започва да се разпада. Както виждаме,средновековното българско право е изисквало от децата почит към родителите,настоявало е да бъде зачитана тяхната воля,да бъдат те подпомогани в случаи на нужда.В това отношение то не е било чуждо на традициите на българския народ,на правилата и обичаите в семейството.При неблагодарност синът или дъщерята са могли да бъдат лишени от наследство,да бъдат оставени настрана от останалите деца,без това да се стори на когото и да било лошо или неправилно.

Използвани източници:
Д.Токушев:"История на българската средновековна държава и право."
М.Матеев:"История на българската държава и право."
Д.Ангелов:"История на средновековната българска държава и право."
Г.Петрова:"История на българската държава и право." Част I Средновековие





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наследяването по Средновековното българско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.