Наследяването по Средновековното българско право


Категория на документа: Право




ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа на тема:"Наследяването по средновековното българско право."
По дисциплина: История на българската държава и право

Съдържание:
1.Историческо развитие
* Не съществува при колективната собственост;
* Появява се заедно с частната собственост;
2.Наследяване по завещание.
* Писмено или устно;
* Необходими свидетели;
* Завещателна дееспособност;
3.Наследяване по закон.
- Определят се 5 групи наследници:
* Низходящи -синове,дъщери и техните деца;
* Възходящи -родители;
* Пълнокръвни братя и сестри и други възходящи;
* Еднокръвни и едноутробни братя и сестри;
* Останали родственици по съребрена линия;
- Наследяване на съпрузите:
* При смърт на жената;
* При смърт на мъжа;
4.Приемане на наследство.
* По опис;
* Направо;
5.Лишаване от наследство.
6.Особени случаи.
Увод
Наследственото право се появява при разпадането на задругарските отношения и обособяването на едноличното семейство.През дофеодалния период този процес е бил вече доста напреднал,както личи от някои паметници,като напр.Крумовото законодателство и Отговорите на папа Николай.При установения феодален строй задругата е била изтласкана на заден план и като преобладаваща родствена единица се е наложило едноличното семейство.При това развитие на нещата правото на наследяване,което е било още сравнително слабо развито през дофеодалния период,през XIII-XIV в. се утвърждава окончателно и става господстваща практика.Наследяването в средновековна България е вървяло от една страна по силата на известни обичаи,на някои правила и традиции,възприети от нашия народ в процеса на разлагане на задругата.От друга страна то е било уреждано въз основа на новото право,въведено у нас след покръстването.Какви са били народните обичаи и традиции през това време е трудно да се каже поради липса на данни.Единственият извор е писаното право-Еклогата и "Кръмчая книга",в които се съдържат редица наредби за начините и правилата на наследяването.
Изложение
Според Еклогата наследяването бива два вида:
-по завещание;
-по закон;
Между двата вида приоритет има наследяването по завещание.
I. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАВЕЩАНИЕ
Въпреки че по закон и по силата на традицията след смъртта на собственика на дадено имущество е било определено кой трябва да го получи,съществувала е възможност и за самия него да посочи преди смъртта си чрез завещание евентуални други наследници или пък да определи размерите на това,което всеки един от законните му наследници трябва да вземе.Наследяването чрез завещание е една по-късна фаза от наследяването по закон.То става възможно тогава,когато отделната личност се откъсва от ограниченията на рода и й се признава пълна правоспособност.То е познато вече в римското право и за него говорят подробно тогавашните юристи.От римското право е преминало във византийското: най-първо в законодателството на Юстиниан,а след това - в Еклогата (титул 5).
Първите четири члена на този титул са посветени на въпроса за съставяне на завещанието.Определя се,че нямат право да завещават следните категории лица:
-лудите;
-малолетните (под 13 години за жените и под 15 за мъжете);
-намиращите се в плен;
-подвластните (синове и дъщери); На тях се давало право да завещават само собствените си вещи.
-глухи и неми по рождение; В случай,че този недъг ги бил постигнал по-късно и те били грамотни,могли да правят завещание,като се подпишат саморъчно (чл.1).
Самото завещание ставало било писмено,било устно,като и в двата случая било наложително присъствието на свидетели.При устно завещание били необходими седем души,както гласи чл.3 на титул пети:"Неписмено завещание се съставя,когато завещателят е заявил волята си пред 7 души свидетели ,намиращи се наедно".За писмено завещание били необходими също така 7 души,които трябвало да подпишат и запечатат съставения от завещателя документ,без да е длъжен той да им съобщава съдържанието му (чл.2).Могло обаче,в случай че не се намерят 7 лица,писменото завещание да стане в присъствието на петима,дори и на трима свидетели (чл.4).При по-малко от трима свидетели волята на завещателя се считала за недействителна.Изключение се правело само за завещания,направени устно от ранени по време на война хора,при които били достатъчни един или двама свидетели.В такъв смисъл е чл.8 на титул пети:"ако някой,като бъде ранен във война и като върви по пътя,приближи да умре и пожелае да се разпореди с имота си,и в двата тези случая не се намери юрист или някой друг,който да знае да пише, да изяви волята си пред седем,пет или трима свидетели,дори и пред двама,ако се намерят".
1.Волята на завещателя
Завещанието е давало възможност на неговия съставител да определи каква част от оставеното от него имуществото трябва да получи всеки един от наследниците му по закона; давало му се възможност също така да посочва и други лица,вън от кръга на децата и роднините му,които вземат по нещо от имуществата му,дори да получат всичкото, ако законните наследници по една или друга причина са били отстранени (чл.6 титул 5 ).Даряванията по завещание на външни лица вещи,имоти и др. са известни с името "завети".За тези завети се споменава в чл.11 и 12,титул шести на Еклогата.Член 7,пък гласи:"ако някой,умирайки определи завети,след публичното погребение разбира се,те да се дадат.Наследникът няма право да изразходва оставения завет за друга цел,но да го предаде на заветника".Въпреки възможностите за проява на лична воля при завещанията,която намира израз в "заветите",в определянето на външно лице за главен наследник на мястото на роднините,все пак законодателството поставяло известни граници на тая воля.Родителите,дори и да са желали това,нямали право да лишават собствените си деца от наследство,да пренебрегват едно или няколко от тях напълно за сметка на други.Те се били длъжни да дават на дъщерите си зестра,а пък на синовете си-да оставят недвижими имущества,които им оставали след даването на зестрата.Трябвало е при това да разпределят тези имущества по един справедлив начин и да не оставят на едни малко,а на други много повече.Ако са били постъпили така,на ощетените се давало право да искат допълнителна разпредялба и изравняване.Чл.5 от титул пети на Еклогата предвижда,че ако в някое завещание родителите не са споменали своите законни деца,или само едно от тях,то съдиите трябва да проучат причината за това.И ако се установяло,че децата са били обиждали много пъти родителите си или са извършили друго нещо за тяхно оскърбяване,то тогава волята им трябвало да се спази,а именно децата да си останат лишени от наследство. В същия дух е и следващият чл.6,който гласи,че законният син,който е оскърбил родителите си,може да бъде лишен от наследство.Между другото,само ако е имало сериозни основания,установени от съдиите,децата са могли да бъдат изкючени от право на наследство.Липсвали ли са обаче такива основания,тази воля не се признавала за действителна и всички деца на покойния,трябвало да получат част от имуществото му.При това,както личи от чл.41 на ЗСЛ,тези части трябвало да бъдат равномерни.Грижите за децата като наследници,които феодалното право проявява,намират израз и в завършека на чл.5,титул пети на Еклогата,където се предвижда,че за наследник се признава и предстоящото да се роди дете.С други думи,неспоменаването на това дете в завещанието не е било причина,то да остане вън от кръга на бъдещите наследници.То е имало право да наследява по силата на закона,и това право е било над волята и думите на завещателя,изразени в съставения от него документ.
2. Задължения на наследника.
Съгласно чл.7,титул пети на Еклогата наследникът е трябвало да изпълни точно волята на завещателя.Ако той в продължение на една година пропуснел да стори това,лишаван бил от предимствата на завещанието и трябвало да се задоволи с това,което му се давало по закон или пък да загуби всичко,ако не е имал законни основания.Точният текст на това постановление гласи:"всеки наследник или по писмено разпореждане или по неписмено,който протака и отлага до една година и не изпълни нарежданията на волята,ако такъв е дете или внук на умрелия,да получат само дължимата им законна част.Законната част до 4 деца е 1/3 от имуществата,а при 5 деца и повече е 1/2.Ако пък е някой друг сродник,напълно да се лиши от имуществата на завещателя и то да премине на останалите му сънаследници или заветници.Ако наследникът е чуждо лице,което не изпълнява това,което се отнася до подобно разпореждане,да се лиши от цялото имущество".
Този член на Еклогата сочи,че в завещанията обикновено е бил определян един наследник,който е трябвало да разпредели споменатите в него лица,даваните им части от имуществото на завещателя,падащи им се по силата на закона или под форма на легати.Вижда се освен това,че законното наследство на всяко едно от децата на покойника не е могло да бъде по-малко от един определен размер,който не зависел от волята на родителя.В такъв смисъл този член на Еклогата потвърждава статия 41 на обширната редакция на Закон за съдене на хората,където се казва,че бащата няма право да остави на едно от децата си малко,а на другите си деца - много.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наследяването по Средновековното българско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.