Наказателноправни науки - курс лекции


Категория на документа: Право


наказателноправни науки
І. НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(обща част)
1. Действие на наказателноправните норми по време и място

Под действие на наказателно правните норми се разбира възможността за тяхното прилагане, когато това е необходимо. В НП юридическия факт, който поражда наказателното правоотношение е извършеното престъпление. С възникването на този факт възникват и въпросите за пределите на наказателноправните норми, които уреждат тези правоотношения. Пределите на действие на българските наказателноправни норми се разглеждат в три насоки: приложимост във времето, действие в пространството и действие по отношение на лицата.
І. Проблемът за действието на наказателноправните норми по време е свързан с три въпроса: за времевите граници, в които ще се прилагат; за тяхното обратно действие и за действието им, ако е обявена тяхната противоконституционност.
Наказателноправните норми влизат в сила с приемане на закона (3 дена след обнародването или от дата, посочена изрично). Те прекратяват своето действие при тяхната изрична отмяна със закон. Изключение е с мълчалива отмяна - хипотеза, при която има нова правна норма и се приема, че старата не се използва вече (но с оглед спецификата на НП мълчаливата отмяна не се практикува в БНП).
Основен принцип за действието на нормите във времето е, че в посочените времеви граници за всяко конкретно престъпление се прилага онази правна норма, която е била в сила по време на неговото извършване. Този принцип е конституционно закрепен в чл.3 ал.2 от КРБ, и в НК чл.2 ал 1 "за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му". При престъпления, при които е изминало продължително време от деянието до настъпването на общественоопасните последици, за момент на престъплението се приема момента на извършването на деянието. При продължени или продължавани престъпления, или за системно извършвани престъпления, ще се прилага тази норма от закона, която действа в момента на довършване на престъплението.
Основен принцип в българското НП е, че за всяко престъпление се прилага този закон, който е бил в сила по време на извършването му и когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, ще се прилага този закон, който е най-благоприятен за дееца. Разпоредбата на чл.2 ал. 1 изрично установява правилото за неприлагане на обратно действие, а чл.2, ал.2, установява изключение от това правило, но само по-отношение на по-благоприятни за дееца закони. Условия за прилагане на разпоредбите на чл.2, ал.2 е деянието да се третира от действащото НП като престъпление в момента на извършването му, престъпната дейност да е довършено при действието на стария закон, и дееца да няма още влязла в сила присъда, и до влизането й в сила да са последвали нови закони, които предвиждат различни по-благоприятни наказателноправни последици за дееца. По-благоприятни условия могат да бъдат например декриминализация на деянието или изменения в диспозицията или санкцията на нормата.
Особеност на действието на наказателноправна норма, която е обявена за противоконституционна. Тя не се прилага от деня, в който влиза в сила решението на КС, като това решение няма обратно действие. КС е приел, че в тези случаи неговите решения имат и възстановително действие, т.е. възстановява се закона такъв, какъвто е бил до изменението му, което е обявено за противоконституционно.

ІІ. Действие на наказателноправните норми по място. Под действие на наказателноправните норми по място или в пространството се разбира възможността за тяхното приложение в зависимост от това, къде е извършено престъплението. Прилагането на правните норми се осъществява на основава на четири принципа: териториален; национален, реален и универсален:
а) териториален принцип - съгласно чл.3 ал. 1 НК предвижда, че той се прилага за всички престъпления, извършени на територия на страната (територията на РБ включва сушата в рамките на границите, вътрешни води, земни недра, въздушно пространство над територията на страната; териториални води, кораби плаващи под български флаг в открито море, въздухоплавателни средства под бълг. флаг). Престъплението е извършено на територията на страната при следните хипотези – престъпления, извършени изцяло на българска територия, от които са настъпили общественоопасно последици също на територията на държавата; когато част от престъплението е извършено на българска територия – започнало или довършено; когато последиците от престъплението рефлектират на българска територия; и по отношение на всички лица, извършили престъпление на територията на страната, независимо чии граждани са (изключение от това правило е само срещу наказателно преследване на дипломати)
б) национален (личен) принцип – чл.4, ал1 от НК предвижда, че той се прилага само към български гражданин и към извършените от тях престъпления в чужбина. Ако извършеното деяние в чужбина представлява престъпление по нашия НК присъдата на чуждия съд няма сила на присъдено нещо спрямо българския съд. Също така според този принцип български гражданин не се предава за съдене или изтърпяване на наказание на чужда държава. Предварително задържане на български гражданин в чужбина може да се зачете от българския съд при установяване на присъда и да се приспадне от продължителността на наказанието.
в) реален принцип – той е отразен в разпоредбата на чл. 5 от НК, тя предвижда той да се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, което засяга интересите на България или на български граждани. Дали другата държава ще го предаде за съдене зависи от международните споразумения между РБ и нея.
г) универсален принцип - чл.6 от НК - тази разпоредба предвижда той да се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засята общочовешки ценности или когато нашата държава е поела ангажимент да защитава интересите на чужда държава или нейни граждани от посегателства. Важен момент при този принцип е, че престъплението е извършено в чужбина, извършителя е чужденец и са засегнати чужди интереси.
НК се прилага на основата на териториалния принцип винаги, когато дадено престъпление е извършено на територията на РБ, независимо от това чии интереси се засягат, чий гражданин е деецът или какъв вид престъпление е извършил. Останалите правила решават въпроса за приложимостта на бълг. НП по отношение на деяние, извършени извън територията на страната.

2. Наказателно-отговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост.
Престъплението е човешка проява, деяние на определено лица. Задача на НП е да съдейства за предотвратяване на престъпните деяния. НП поставя въпроса кой може да бъде субект на деянието, което се явява престъпление, какви качества трябва да притежава той, за да може да бъде наказателноотговорен. Субект на престъплението е наказателноправно поняти. Според бълг. НП въпросите, свързани с наказателноотговорните лица, са самостоятелна група проблеми от общата част на НП. Тя е изразена в отделна глава – 3 от Общата част на НК. Понятията “субект на престъплението” и “наказателноотговорно лица” не са тъждествени. Субект на престъплението е по-общо понятие и с него се обозначава принципната възможност едно лице да извърши престъпно деяние, а наказателноотговорно лице е това, което вече е извършило престъпление.
Определение за наказателно отговорно лице се съдържа в чл.31 ал.1 – лице ннавършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. В ал. 2 предвижда лице навършило 14 г. но ненавършило 18 г. също да е наказателноотговорно ако е могло да ръзбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Субект на престъплението може да бъде само физическо лице, достигнало определена от закона възраст и което притежава нормална психика.
То трябва да притежава 3 качества, които са дадени кумулативно:
1. да е физическо лице (юридическите лица засега са изключени) – според чл. 35 ал. 1 НК наказателната отговорност е лична;
2. да е пълнолетно (или непълнолетно); да е достигнало определена в закона възраст (в НК са предвидени три основни възрастови граници, които имат отношение към възможността физ. лица да отговарят наказателно – малолетни до 14, непълнолетни 14-18 и пълнолетни след 18);
3. да притежава нормална психика, т.е. да е в състояние на вменяемост.
Особените субекти са онези субекти на престъплението, които притежават и допълнителни качества, посочени в НК. (лични или обществени). Лични: пол, възраст, родител, роднинство по съребрена линия. Обществени: длъжностно лице, орган на власт, военно лице, представител на чужда държава, на чужда военна организация). Тези качества са условия за 2 неща – осъществяване на даден вид престъпление; условия за носене на наказателна отговорност по посока на засилена наказателна отговорност или освобождаване от наказателна отговорност.
Вменяемост и невменяемост
По начало хората, достигнали определена възраст, имат нормална психика и са вменяеми (чл.31, ал.1 ) т.е притежават способност да разбират свойството и значенето на своите деяние и да ръководят постъпките си. Но има изключения вследствие на психически аномалии или разстройства, при които лицата са лишени от тази способност и ако извършат обществена проява в такова състояние на невменяемост, те нямат да бъдат наказателно отговорни. Невменяемостта е наказателноправно понятие, а не медицинско.
За вменяемостта в закона няма легална дефиниция. От гледна точка на психологията тя се характеризира с две особености: интелектуален и волеви момент. Интелектуалния е свързан със способността на дееца да възприема действителността като цяло и да я оценява. Едно от условията едно лице да е вменяемо е при извършване на деянието то да е могло да разбира свойството и значението на постъпките си. Интелектуалният момент съществува само при комулативна даденост на тези две способности на лицето. Волевият момент е способността на дееца да ръководи постъпките си, той да е в състояние да си наложи както осъществяването на определено активно поведение, така и да се въздържи от извършване на определени действия. Вменяемостта е качество на психиката на субекта и се изразява във възможност за нормално осъзнаване на фактите от действителността и връзката между тях, както и за волево насочване на постъпките.
Невменяемостта е друго качество на психиката, което от значение за НП. С това понятие се отразява невъзможността дадено лице да избира своето поведение при познаване на нещата или да си налага да върши или да не върши нещо. Понятието е легално определено в чл.33 ал. 1 НК. Тя се дължи на няколко фактора: умствена недоразвитост, краткотрайно разстройство на съзнанието; продължително разстройство на съзнанието. Невменяемостта е налице, когато отсъстват или липсва интелектуалния и волевият момент на вменяемостта, било само волевия. В закона са очертани два критерия за установяване на невменяемост:
І.) медицински (психиатричен) – НК посочва два вида 1.) умствена недоразвитост, която е в 3 степени: дебилност (лека форма на олигофрения – те могат практически да се ориентират, но не могат да мислят абстрактно и да оценяват сложни ситуации. Теоретично те са вменяеми при по-прости ситуации.) ; втора степен – имбецилност (те са невменяеми, защото при тях отсъства способност за абстрактно мислене и волева дейност) ; трета степен – идиотия – пълно отсъствие на интелектуална и волева дейност. 2.) вид – включва продължително разстройство на съзнанието – различни форми на хронично душевно заболяване – шизофрения, циклофрения и епилепсия. Краткотрайното разстройство се дължи на временно нефункциониране на главния мозък под въздействието на външни причини (наркотичен глад, невроза, полови извращения – но това не води до невменяемост по НК, дори и временно)
1. юридически (психологичен) критерий – отразява резултата, до който води медицинската причина – лицето не е могло да разбира свойствата или значението на извършеното и да ръководи постъпките си – чл. 33, ал.1. Следствие на психичната причина е психичното състояние, което се характеризира с отсъствие на интелектуалния или на волевия момент.
Лицата, извършили общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или тези, които са изпаднали в такова състояние преди поставяне на присъдата, се нуждаят от особено внимание. Поради това , че тяхното заболяване е източник на потенциална опасност, и че обществото трябва да се грижи за тях като за болни хора, НК предвижда, че по отношение на лицата, визирани в чл. 33 могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки. – глава 11 от Общата част. Тази материя не е наказателноправна, административна и в бъдеще тези разпоредби могат да отпаднат от НК. Видовете принудителни медицински мерки се отличават по степента на изолация на лицето.

Малолетни и непълнолетни
Наред с вменяемостта на физическите лица, възрастта, като основно качество на всяко физическо лице е от значение при определяне наказателната отговорност на лицата. Тези проблеми се отнасят до наказателноправното положение на малолетните и непълнолетните. Наказателноправния режим на малолетните е регулиран с разпоредбите на чл. 32 - те не са наказателноотговорни до навършване на 14 години. Малолетието се преценява към момента на извършване на деянието, като единственият критерий е възрастта. С цел прилагане на възпитателни мерки НК предвижда възможността по отношение на малолетните да бъдат приложени възпитателни мерки. Те са предвидени в специален З. за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Наказателноправен режим на непълнолетните. Към тази категория се отнасят лица между 14 и 18 г. Според закона непълнолетното лице е наказателно отговорно, когато е могло да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, дадени кумулативно. Особеностите на психиката на непълнолетните е свързана с тяхното физическо развитие и с тяхната вменяемост (вменяемостта на непълнолетните се разглежда винаги във връзка с извършеното конкретно престъпление и трябва да бъде изрично констатирана). Психиката на непълнолетните се отличава с повишена податливост на външни въздействия.
При определяне на наказателноправните мерки, използвани спрямо непълнолетните се наблюдават две тенденции: едната е свързана с диференцирания подход в зависимост от възрастта и втората с разширяване на приложното поле на извъннаказателните мерки.
При реализиране на наказателната отговорност на непълнолетните лице се използват особени правила, разграничени в три групи.
Първата група особени правила се отнасят до освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни при определени хипотези;
А)- чл. 78 – непълнолетният може да бъдат освободен от отговорност като му се наложат съответните възпитателни мерки;
Б) – деянието да е извършено поради увлечение или лекомислие, ако съдът прецени, че спрямо непълнолетните може успешно да се приложат възпитателни мерки.
Втора група особени правила са свързани с приложението на наказанията – на непълнолетните могат да се налагат само 3 наказания:
чл. 62 – лишаване от свобода, но силно редуцирано;
обществено порицание;
лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.
Поради това законодателят е приел, че основното наказание, което може да се използва по отношение на непълнолетните, е лишаване от свобода за определен срок. Общественото порицание е предвидено, защото то може да окаже съществено превъзпитателно въздействие върху тези лица, както и да замени наказанията без лишаване от свобода, което са неприложими спрямо тях.
Трета група особени правила са във връзка с изпълнение на приложените наказания. Сред тяхна първо място е задължителна замяна на лишаването от свобода с възпитателна мярка при условията на чл. 64. Това е хипотезата, при която на непълнолетния е наложено наказание лишаване от свобода по-малко от 1 г. За да бъде приложена тази мярка са необходими следните предпоставки:
когато определеното с присъда наказание е лишаване от свобода по-малко от една години;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателноправни науки - курс лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.