Наказателно процесуално право


Категория на документа: Право


2.5. В охранителното производство са допустими всички доказателствени средства допустими в исковия процес. Според чл. 429: Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.
2.6. Съдът се произнася по молбата с решение. Ако счете, че са на лице условията за издаване на охранителния акт съдът уважава молбата и издава акта. Чл. 431, ал. 2 регламентира важна особеност: решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване и това е така защото няма насрещна страна, която да обжалва. Отказът обаче да се издаде съответния охранителен акт подлежи на обжалване – чл. 432. Обжалването става по реда за обжалване на определения - в 7дневен срок чрез съда издал определението, като в т. 6 на ТР 1/2001 се казва: отказът за издаване на охранителен акт по чл. 473, ал. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване. Решението на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо – чл. 432, ал. 3: Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.
2.7. Правните последици на охранителния акт не могат да се определят общо. Един удостоверяващ охранителен акт може да има материална доказателствена сила, оповестяващо действие, конститутивно действие и т.н.
2.8. Спиране на охранителното производство – чл. 430, ал. 1:
1) б. “а”: когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт.
2) б. “б”: когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Според чл. 430, ал. 2: Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221.
2.9. Прекратяване на охранителното производство – чл. 433, ал. 1:
1) б. “а”: когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
2) б. “б”: когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
3) чл. 430, ал. 1, б. “б”.
Според ал. 2: Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба, а според т. 5 на ТР 1/2001: като преграждащо следва да се третира и определението в охранителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК, с което то се прекратява, т.е. имаме триинстанционност на обжалването.
2.10. Ако се постанови порочен охранителен акт, според чл. 431, ал. 3: Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2. Според ал. 2 тази възможност имат и третите, засегнати лица: Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.
3. Производство за установяване на факти – чл. 436-442.
3.1. Приложно поле на производството – могат да се установяват само факти, чието удостоверяване е предвидено в закон задължително да става чрез официален документ, като спрямо факта документа трябва да е свидетелстващ. Производството е допустимо, когато:
1) документът не е съставен по надлежния ред и кумулативно не може да бъде съставен;
2) документът е бил съставен и в последствие е бил изгубен или унищожен и не може да бъде от органа, оторизиран да издава съответните документи;
Ищецът следва да не разполага с друг начин за установяване на този факт, вкл. и чл. 97, ал. 3
3.2. Началото на производството се поставя с молба на лицето, което черпи право то подлежащия на установяване факт. Чл. 437 визира изискванията към съдържанието на молбата: а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт; б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.
3.3. Особености в развитието на производството:
1) Молбата се разглежда в открито заседание.
2) В него се призовават определени “заинтересувани” лица посочени в чл. 438, ал. 2:
а. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;
б. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;
в.организациите и учрежденията,пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.
Освен тези лица за заседанието се призовава и прокурор. Лицето може да посочи лица за призоваване в молбата си, но дори и да не ти посочи те се призовават от съда.
3) По молбата съдът се произнася с решение, което има следните особености:
а. Решението подлежи на обжалване и в двете хипотези – чл. 440, ал. 2.
б. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо то обаче поражда доказателствена сила, която важи спрямо всички и се отнася до доказания факт. От това правило има само едно изключение по ал. 3 на чл. 440: Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.