Наказателно процесуално право


Категория на документа: Право



77. Цел и същност на обезпечаването на иска. Обезпечителни мерки
1. Цел на обезпечаването на иска. Гражданският процес като съвкупност от институти решава основно 2 задачи:
1.1. Да се даде защита на материалните права, които са оспорени – с тази задача се справя исковото производство, което решава правни спорове със сила на пресъдено нещо.
1.2. Практически да осъществи и да удовлетвори признатите със съдебно решение граждански субективни права – това става по пътя на изпълнителното производство.
1.3.Практиката показва,че постигането на втората задача може да бъде сериозно затруднено или дои осуетено напълно като се има предвид,че от момента на подаването на исковата молба до постановяването на решението минава много време,в което ответникът може да предприеме действия,които да направят невъзможно удовлетворяването на кредитора.За да се избегне този неблагоприятен резултат съществува обезпечителното производство,което осъществява третата задача на гражданския процес.Целта на обезпечителното производство е фактическото и правно положение да остане непроменено,т.е. да се запази в състоянието заварено от обезпечението на иска. Тази цел се постига като обезпечителният процес навлезе в правната сфера на ответника и я ограничи.
2. В какво може да се изразява това ограничение:
2.1. Ответникът може да бъде лишен от възможности, с които разполага – напр. да се разпорежда със свои движими вещи или недвижими имоти при запора/възбраната.
2.2. Ответникът може да бъде натоварен с допълнителни задължения – напр. да се грижи за запорираната или възбранената вещ с грижата на добър стопанин.
3. Навлизането в сферата на длъжника става посредством обезпечителните мерки. Те са едностранни властнически актове на съда, които ограничават правната сфера на ответника и запазват за ищеца непроменено правното и фактическото положение. В обезпечителните мерки намира израз обезпечителната защита за ищеца и обезпечителната санкция за ответника.
4. Обезпечителното производство е самостоятелно производство, което се намира във функционална връзка както с исковото производство, така и с изпълнителното.
4.1. Защитата, която се получава по обезпечителното производство в сравнение със защитата по исковото производство е привременна – тя съществува само докато исковото производство е висящо (за това се говори и за обезпечение на иска).
4.2. В сравнение със защитата по исковото производство тя е по-слаба по интензитет спрямо правната сфера на ответника. Поради това за допускането на обезпечителното производство се иска вероятна основателност на предявения иск за разлика от изпълнителното производство, което се основава на доказано притезание.
4.3. За разлика от другите 2 форми на защита тази по обезпечителното производство се характеризира с бързина и внезапност. Целта е ответникът да бъде изненадан, за да не може да извърши нищо, което да увреди кредитора.
4.4. И в това производство заинтересуваното лице разполага с право към съда, който от своя страна е длъжен да постанови обезпечителна мярка ако са на лице предвидените в закона предпоставки. Спрямо ответника съдът има власт да наложи обезпечителните мерки.
78. Производство по обезпечаване на иска
1. Обезпечителната защита се дава по реда на обезпечителния процес, които обхваща две производства:
1) Производство по допускане на обезпечителните мерки, което се развива по един и същ начин независимо от това, какви обезпечителни мерки се налагат.
2)Производство по налагане на обезпечителните мерки,което е различно спрямо всяка обезпечителна мярка.
2. Производство по допускане на обезпечителните мерки – уредено в чл. 308 и сл.
2.1. Предпоставки за допускане на обезпечителни мерки:
1) Необходимо е да е на лице предявен иск – чл. 308, ал. 1. Според чл. 309 е допустимо обезпечение и на бъдещ иск. В тази хипотеза обаче съда дава срок, в който иска да бъде предявен. Според чл. 308 обезпечение може да се допусне по всички видове искове основно по осъдителни, но и напр. по отрицателните установителни искове в изпълнителното производство. Поставя се въпроса до кога във времето може да се иска налагане на обезпечителните мерки – преди подаването на исковата молба, с подаването й и докато производството е висящо. Според т. 7 на ТР 1/2001 г.: Върховният касационен съд не може да допусне обезпечение на иск, когато за пръв път е сезиран с молба от ищеца по чл. 308 ГПК.
2) Предявеният иск следва да е допустим – това не е предвидено изрично в закона.
3) Предявеният иск следва да е вероятно основателен. Кога е на лице вероятна основателност:
а. Чл. 310, ал. 1, б. “а”: ако искът е подкрепен с писмени доказателства. Писмените доказателства при осъдителни, конститутивни или положителни установителни искове следва да установяват фактите, които пораждат правото заявено в искането за защита, а при отрицателните установителни искове – факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното право.
б. Чл. 310, ал. 1, б. “б”: ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Гаранцията е условие за допустимостта на обезпечението на иска. Тя представлява на практика обезпечаване на бъдещия иск на ответника, който той евентуално ще предяви въз основа неоснователно допуснатото обезпечение (когато искът бъде отхвърлено от съда). Според ал. 2: Съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая на б. "а".
4) Наличие на обезпечителна нужда - обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението (чл. 310, ал. 1). Преценката дали е на лице обезпечителна нужда принадлежи единствено на съда.
2.2. Развитие на производство по допускане на обезпечението:
1) Компетентен орган в хипотезата на предявен иск е съда, пред който производството е висящо. В хипотезата на обезпечение на бъдещ иск – родово компетентен е районния съд, а местно компетентен този районен съд, който се намира по местожителството на ищеца или местонахождението на имота.
2) Производството започва по молба на ищеца. По изключение в чл. 311 по исковете за издръжка е предвидено, че обезпечението може да стане по почин на съда.
3) Съдържание на молбата – трябва да се посочи исканата обезпечителна мярка и цената на иска. Препис от молбата не се прилага и не се изпраща на ответника, защото целта на производството е изненадата. Затова в първата си част производството по допускане на обезпечението е едностранно, като цяло то е двустранно и спорно, което проличава от фазата на обжалване на обезпечението.
4) Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание, според закона в деня на нейното постъпване в съда, но този срок е инструктивен.
5) Съдът се произнася по молбата с определение като може да наложи само мярката поискана от ищеца. Ако не одобри исканата от ищеца мярка, съдът следва да отхвърли молбата, а не да наложи друго подходяща според него обезпечителна мярка. Според чл. 318: Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно. Ако обезпечителната мярка е допусната срещу гаранция допускането е условно, обезпечителна заповед се издава само ако ищеца внесе гаранцията.
6) Постановеното от съда определение подлежи на обжалване във всички случаи, т.е. и когато допуска налагането на обезпечителната мярка и когато отхвърля молбата. Обжалването става по реда на частната жалба в 7дневен преклузивен срок, който тече за ищеца от деня на произнасянето на съда, а за ответника от момента, в който съответния орган, компетентен да наложи обезпечителната мярка му съобщи за налагането. Тъй като обезпечителните мерки са различни и компетентните лица са различни, напр. при налагане на запор – съдия-изпълнителя, при възбрана – съдията по вписванията, при другите мерки, компетентен е съда.
7) Видовете изпълнителни мерки са посочени в чл. 315. В закона обаче са посочени само най-обичайните обезпечителни мерки – запор, възбрана, спиране на изпълнението. Законът не определя каталог на обезпечителните мерки. Това позволява гъвкаво да се уреди защитата, която е специфична за всеки конкретен случай – допустими са и други обезпечителни мерки.
3. Производство по налагане на обезпечителните мерки.
3.1. Определението на съда за допускане на обезпечителните мерки, аналогично на изпълнителното основание в изпълнителния процес, се нарича обезпечително основание. Въз основа на него съда издава обезпечителна заповед, която удостоверява правото на ищеца на обезпечение на иска и задължението на ответника да понесе налагането на обезпечителните мерки. Обезпечителната заповед се издава от съда, допуснал обезпечителната мярка.
3.2.Самото налагане на обезпечителната мярка става по молба на ищеца,към която се прилага обезпечителната заповед и се представя пред компетентния да наложи обезпечителната мярка орган. Доколкото не са изброени всички обезпечителни мерки в закона не е развито и производство по налагането им.
1) Чл. 319, ал.1 урежда налагането на обезпечителен запор. То се осъществява по правилата за налагане на изпълнителен запор, като единствената разлика е, че на ответника не се изпраща призовка за доброволно изпълнение, а съобщение. От получаването на това съобщение започва да тече срока за обжалването му.
2) Чл. 319, ал. 2 урежда налагането на възбрана, което става чрез вписването й от съдията по вписванията, който изпраща съобщение на ответника.
3.3.Замяна на обезпечителна мярка–чл.317,по същество става дума за отпадане на една мярка и налагане на друга. Замяната се осъществява по молба на заинтересуваното лице с препис за насрещната страна. Процедурата не е конкретно уредена в закона, но според проф. Сталев по аналогия следва да се приложи реда за отмяна на обезпечителна мярка по чл. 321. Ответникът в 3дневен срок има право на възражения. Замяната става с определение, постановено в съдебно заседание, което подлежи на обжалване.
3.4. Отмяна на обезпечителната мярка – чл. 321. До отмяна се стига, когато съдът се увери, че не съществува причината довела до налагането на обезпечителната мярка. По тълкувателен път се стига до извода, че в тази хипотеза става дума за последващо отхвърляне, до което се стига ако искът е отхвърлен, ако делото бъде прекратено и т.н. Специфична хипотеза на отмяна е непредявяването на бъдещия иск в определения от съда срок. Вдигането на обезпечителната мярка става след влизане в сила на определението, с което се допуска отмяната й.
3.5. Освобождаване на дадена от ищеца гаранция – чл. 322. Тази разпоредба не се прилага във всички случаи, а само в хипотезите, посочени в ал. 1: ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено. Това си хипотези, в които за ответника могат да се породят вреди от допускането на обезпечителната мярка. В тези хипотези ищецът подава молба с препис до ответника. Ответникът има 7дневен срок да подаде възражение против освобождаването на гаранцията, т.е. да заяви дали смята да предяви иск за вреди или не. Ако ответникът има такова намерение гаранцията се конституира като обезпечение за бъдещия иск. Този иск обаче следва да се предяви в месечен срок. Ако ответника не спази срока за възражението или за подаването на иска гаранцията се освобождава. Счита се, че отговорността по чл. 322 е безвиновна и ищецът не може
79. Обща характеристика на охранителните производства. Особености на производството за установяване на факти
1. Обща характеристика на охранителните производства. Уредени са в ГПК, част VІ, чл. 424 и сл. Не всички охранителни производства обаче са уредени в ГПК. За всички тези охранителни производства обаче доколкото няма особени правила важат общите правила уредени в ГПК. Голяма от законите посочват само охранителния акт, който следва да бъде издаден, като компетентен орган обикновено е съдът, а по изключение нотариусите.
Правните последици на охранителните актове се отнасят до граждански правоотношения в широк смисъл, т.е. по смисъла на закона това са граждански дела. Според чл. 2, ал. 1: Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за . . . съдействие на лични и имуществени права. Охранителният акт не е акт на защита, тъй като неговото издаване не е предизвикано от правонарушение, поради което той не е санкция. Охранителният акт е акт на съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Целта на охранителния акт е да се породят в правната сфера на молителя, които по дефиниция не засягат чужда правна сфера. Тъй като не дават защита и не налагат санкция те са едностранни актове – 1 страна е молител, дори и при няколко молители те пак са едностранни. Актовете са безспорни – при издаването на охранителен акт действията на съда са съдебна администрация (т.е. намеса в гражданските правоотношения) и за това са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това няма общо охранително производство, а много производства, по които се издават съответни охранителни актове.
2. Общи правила за нотариалните производства.
2.1. Започват по молба на заинтересуваното лице. Молбата трябва да е писмена, за сочи искания охранителен акт, респективно да съдържа доказателства, че са на лице сочените обстоятелства. Препис от молбата не се подава, защото няма насрещна страна.
2.2. Чл. 425, ал. 2 визира родовокомпетентния съд – районния, като местната компетентност се определя по местонахождението на молителя.
2.3.По правило молбата се гледа в закрито заседание,но съдът може да реши то да е открито – чл. 426.
2.4. Тъй като производството е едностранно законът регламентира служебното събиране на доказателства по охранителни дела, като съдът може да вземе предвид и факти ненаведени от молителя. Според чл. 428: Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.