Наказателно процесуално право


Категория на документа: Право


4.3. Гаранции по отношение на материалното право - по-сериозни:
1) Въззивно обжалване, касационно обжалване.
2) Отмяна по чл. 231.
3) Триинстанционно производство.
8, 9 въпрос??????
10. Принципът за установяване на истината в гражданския процес
1. Принципът за обективната истина предпоставя съществуването на някаква истина преди и извън процеса: съдът е длъжен да установи и да постанови съдебно решение съобразно действителните материални правоотношения между страните (такива, каквито са преди и извън процеса).
1.1. Съдът беше длъжен да подпомогне страните или дори да действа сам, за да установи фактите по делото (чл. 129, ал. 1 - отм.). При този принцип съдебното решение беше неправилно, ако не съответстваше на обективните (действителните) материални правоотношения (чл. 207, б. “в” - отм.). Имало е и такова основание за обжалване пред втора инстанция - непълнота на доказателствата.
1.2. Принципът за обективната истина е отменен с отмяната на чл. 4, ал. 2 през 1997 г. с въвеждането на състезателното начало (до отмяната на ал. 2 водещо е било служебното начало). Служебното начало е стеснено с промяната на ал. 3 през 1997 г.
2. Антипод на принципа за обективната истина е принципът за формалната истина-съдът е длъжен да постанови съдебното решение на основата(да съответства)на събрания по делото доказателствен материал.
2.1. Съдебното решение е неправилно, ако не съответства на събрания по делото материал - ако съответства, е правилно. За съда не съществува друга истина освен тази, която е установена в рамките на процеса. Съдът няма право или задължение да установява истината извън процеса. Съдът обаче има свобода на убеждението при преценката на достоверността на информацията в събрания по делото док. материал.
2.2. О.Ст.: Проявления на принципа:
1) При въззивното обжалване страните не могат да се позовават на нови факти, които на се изтъквани, но са могли да бъдат посочени пред първоинстанционния съд (чл. 198, б. “д”, чл. 205, ал. 1) - при непосочване на такъв факт решението е правилно от гледна точка на формалната истина.
2) В касационното обжалване не са допустими никакви нови доказателства и доказ. средства (чл. 218б, б. “в”).
2.3. Принципът на формалната истина е свързан с това, че в процеса действа състезателното начало и е отречено инквизиционното начало.
1) При състезателното начало субект на доказване в ГП са страните по делото, не и съдът (разлика от Ж.Ст. - според него и съдът). По силата на състезателното начало и равенството на страните им се осигурява равна възможност да направят своите твърдения и да ги подкрепят с доказателства, а решението трябва да е в съответствие с доказаните факти - формалната истина е осигурена, не противоречи на чл.121,ал.2 от К.(О.Ст).
2) При инквизиционното начало страните не са субект на доказване, а по-скоро са обект на доказване - съдът извършва доказателствената дейност.
Принципът на обективната истина предпоставя донякъде съдът да участва в доказателствената дейност, принципът на формалната истина напълно отрича възможността съдът да участва в доказателств. дейност.
3. Според някои съществува принцип за дирене на истината. Нормите, проявление на този принцип, вече не съществуват. Вече в процеса принцип на истината не съществува, на мястото на тези норми е принципът на състезателното начало. Според Ж.Ст. този принцип съществува и той е залегнал в чл. 121, ал. 2 от Конституцията - не формалната, а действителната истина.
3.1. Ж.Ст.: Истината в ГП се отнася до отделни факти на миналото (юридически факти) и до индициращите ги факти на миналото или настоящето (доказателствени факти).
3.2. Ж.Ст.: Принципът на дирене на истината предпоставя правото на всяка страна да сочи факти и доказателства в подкрепа на правните си твърдения, но и задължава съда да предизвика и улесни това право.
1) Най-силният стимул за страните е интересът от изгодно решение; подсилва се от заплахата на чл. 231, б. “а” - окончателна неотменимост на неправилното решение в резултат на неизвинителна небрежност на страната при попълване на делото с факти и доказателства.
2) Помощта на съда обхваща: 1) изясняване пред страните на спорното право съобразно с основанието и петитума на иска - релевантните факти в много случаи се предопределят от естеството на правото (чл. 108); 2) извличане на фактите и включване в делото чрез въпроси към страните (чл. 109, ал. 2).
3.3. Улесняване на диренето на истината (Ж.Ст.):
1) Задължение за говорене на истината (чл. 3):
а. Отнася се до всички факти: 1) релевантни за спорното право, доказателствени факти, процесуални факти; 2) твърдяни и отричани; 3) изгодни и неизгодни. Задължението е да се съобщят всички известни факти - чл. 3 забранява и процесуалната лъжа, и премълчаването.
б. Задължението се нарушава при съзнателно твърдение на неистина или премълчаване на истината. Обективната неистинност или непълната сигурност на страната в истинността не ангажират отговорността й по чл. 3 (забранява само лъжата).
2) Уредено е доказването като път към истината:
а. Формалните доказателства с неопровержима и обвързваща съда сила са пречка за дирене на истината - затова съдът преценява истинността на признанието (чл. 127, ал. 2).
б. Средства за отстраняване на недостоверността на доказателствата: наказателна отговорност за лъжесвидетелстване или лъжливо експертно заключение; забрана заинтересувано лице да се назначи за експерт; режим за събиране и преценяване на доказателствата (устност, публичност, непосредственост, свободна преценка на доказателствата от съда).
3) Средства за отстраняване на опасността от пристрастие - при съмнение може да се отстрани съдията, прокурорът, секретарят (чл. 12, 13).
4) Осуетяване на съдебната грешка (при фактически констатации) - задължения да се вземат предвид всички данни на делото (чл. 188, ал. 1 и 3) и да се мотивира съдебното решение (чл. 189, ал. 2).
3.4. Гаранция (Ж.Ст.) - нарушаване на принципа е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на решението чрез обжалване или по чл. 231.
11. Подведомственост. Понятие за гражданско дело
1. Подведомственост.
1.1. Терминът “подведомственост” е остарял - в международните документи се говори за международна подсъдност, а не подведомственост. В другите европейски езици се говори за подсъдност, равнозначно на подведомственост - идентични термини. Терминът идва от руски език: ведомство - знаещ  подзнаене - компетентност.
1.2. Понятие. Подведомствеността може да бъде разгледана по два начина според гледната точка:
1) От гледна точка на органа - това е неговата компетентност да се произнесе по поставения пред него въпрос с краен акт.
2) От гледна точка на въпроса - подчинеността му на компетентността и на властта на определен орган.
Ж.Ст.: Подведомствеността е правото и задължението да се издаде съответния държавен акт (не само овластяване, но и задължение за упражняване на възложената компетентност). Правилата за подведомственост очертават пределите на компетентността и разпределят между различните органи различните категории дела.
1.3. Подведомствеността може да се разглежда в 3 различни плана (нива):
1) Международна подведомственост (подсъдност) - разпределя делата между българската юрисдикция и чуждестранната юрисдикция (държавни органи и съдилища).
2) Вътре в държавата - разпределението на делата между съдебни и несъдебни органи (третата и втората власт - съдебна и изпълнителна власт).
3) Разпределяне на делата между държавния съд и недържавния съд (частен арбитраж).
2. Нива на подведомственост.
2.1. Международна подведомственост. Първият план е в чл. 7 и 8 ГПК - всяка държава е заинтересована максимално да разшири своята правораздавателна власт.
2.1.1. Почти във всеки случай Р България може да се произнесе, ако ищец е български гражданин, също ако ответник е български гражданин, ако и двамата са чужди граждани, но единият има постоянно местожителство в България.
2.1.2. Единственото изключение е за лицата, които се ползват с право на екстериториалност. Те също обаче могат да станат ответници пред български съд (чл. 8), когато:
1) искът има за предмет право на собственост и други вещни права върху недвижими вещи;
2) при предприятие на такова лице в България;
3) ако такова лице предяви иск пред български съд, делото става подсъдно на български съд.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.