Наказателно процесуално право


Категория на документа: Право


1) Трябва да се докаже по вероятностен начин, че такова право има и че има опасност това право да не се реализира. Не е достатъчно да се твърди, че правото съществува, както е в исковия процес, но и не е необходимо да се докаже, че правото съществува, както е в изпълнителния процес.
2) Гаранцията се дава, за да се гарантира, че ако обезпечението е неоснователно, насрещната страна ще бъде възмездена за щетите от евентуално наложената обезпечителна мярка. Освен това създава убеждение у съда, че правото вероятно съществува.
Трябва да се докаже по вероятностен начин основателността на иска, за да се допусне намеса в чужда пр. сфера.Обезп. процес предпоставя едно вероятно същ. право (ако правото не същ. - отговорност по чл. 322).
3.1.3. В исковия процес връзката между материално право и ГП е най-слаба. Връзката е твърдяно право - за да съществува право на иск, трябва да съществува поне субективно твърдение, че определено материално право съществува и то се нуждае от защита (засегнато е от правен спор). Доказателство за тази връзка е чл. 15, ал. 1, чл. 97, ал. 1.
1) В исковата молба се посочват обстоятелствата, на които се основава искът, и какво съдебно решение се иска да бъде постановено (петитум). С тези две обстоятелства ищецът очертава един модел на материално правоотношение. Без да има очертаване на спорно субективно материално право, право на иск не съществува - ищецът очертава това спорно субективно материално право в двата елемента на исковата молба. Ж.Ст: правото може да се твърди от ищеца, но и от ответника, срещу когото ищецът е предявил отрицателен установителен иск - без твърдяно право исковият процес е недопустим, защото няма формулиран правен спор, който да се разреши.
2) Ж.Ст.: Може да се отхвърли исканата от ищеца защита, но това не означава липса на защита и санкция - защита се дава на ответника (потвърждава се твърдението му) и санкция се налага на ищеца (отрича се твърдението му). Защитено ще бъде или твърдяното от ответника право (при отрицателен установителен иск), или правото му, заплашено от претендираното от ищеца право - не е необходимо съвпадане на спорно и защитено право, макар да е възможно при уважен положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск, тъй като при исковия процес е неясно чие е правото (има спор).
3) Ж.Ст.: Поради горното процесуалните роли на страните не са предопределени от ролите в спорното правоотношение, но понеже твърденията са различни, исковете ще бъдат различни: претендентът на правото би предявил положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск, а отричащият правото - отрицателен установителен иск. Всяка от страните по правния спор обаче ще упражни право на иск (ответникът чрез защита срещу иска - иска решение, обратно на поисканото в исковата молба) - всяка от страните търси защита на правното си твърдение и на правото, което брани чрез него.
4) Ж.Ст.: При изпълнителния и обезпечителния процес винаги има съвпадане между правото, предмет на процеса, и правото, което се брани чрез него, затова и процесуалните роли са предопределени от ролите в материалното правоотношение - защита може да получи само едната страна. Изпълнителният и обезпечителният процес поради съвпадането на претендираното и защитаваното право трябва да бъдат прекратени, ако правото не съществува. Исковият процес не се прекратява при несъществуване на предявеното право - защитата е в потвърждаване на правното положение, поддържано от ответника.
3.2. Обратна връзка (Ж.Ст.): ГП защитава и възстановява конкретното материално право (затова конкретният ГП спрямо накърненото материално право е необходима форма на неговия живот). Има и други материалноправни последици, функционално свързани със защитната последица: исковата молба прекъсва давността и поставя в забава длъжника; запорът и възбраната лишават от разпоредителна власт; продажбата на движима вещ, публичната продан, възлагането на вземане вместо плащане лишават длъжника от негови права и ги прехвърлят на друго лице (процесуални действия с гражданскопр. последици - смесени пр. институти; има и гражданскопр. договори с процес. последици - за арбитраж, за местна подсъдност, съд.спогодба).
6.--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
7.Принципи на гражд. процес.Същност и видове.Принцип на законността в ГП.
1.1.1. Принципите на ГП са основни ръководни начала, основни ръководни правни норми (чл. 4 ГПК).
1.1.2. Относно това няма съмнение в българската гражданскопроцесуална наука, но в българската правна наука има още две разбирания:
1) Основни ръководни правни идеи, т.е. елемент от идеологията.
а. Основните ръководни правни идеи са субективна категория. В ГП принципите са основни ръководни правни норми - трябва да ги има в обективното право, да съществуват реално.
б. Дори да се обективира идеята, въпросът е доколко ще има съответствие. Възможно е идеята на законодателя да е една, но да се превърне в друго действащо право (между идеята и реализацията може да има разлика) - действащият закон да се различава от ръководните правни идеи, а принципите са нещо, с което се работи. Съдът трябва да прилага закона.
2) Теоретични постановки, базиращи се на правните норми. Всяка наука е различна от обекта на познание - въпреки че науката се стреми към този обект (да го опознае), тя не е обектът. Всяко мнение обаче е мнение на експерт, но ако това нещо го няма в практиката, това е теоретично положение, изобщо не е принцип на правото. За съда е задължителна правната норма, а не експертното мнение, затова принципите на ГП са правни норми.
Принципите са част от действащия правен ред, а не правни идеи или теоретични постановки (Ж.Ст.)
1.2. Принципите на ГП са основни ръководни правни норми.
1) Принципите на ГП са основни правни норми - те са основата, на която се формира цялата съвкупност от частни проявления на съответния принцип. Принципите са скелетът, около който се образуват съвкупности от норми, проявления на тези принципи. Те са основата на ГП, на който са изградени цели комплекси пр. норми.
2) Принципите са ръководни пр.норми - чл. 4 ГПК. Съгласно чл. 46 ЗНА, когато съдът има съмнение за прилагането на определена правна норма, ще се ръководи от принципите - когато прилага норма, която не е принцип, съдът отива към принципа и се ръководи от него като цяло. Според Ж.Ст. са основа и за попълване на празнотите чрез аналогия на правото.Според Ж.Ст. чл.4,ал.1 ГПК е неточен-обичаят не може да предхожда принципите;при празнина първо се преминава към аналогия на з-на,ако не-аналогия на правото.
Според Ж.Ст. имат още две характеристики: 1) отразяват и изразяват ръководните пр. идеи и ценности на об-вото и д-вата; 2) разкриват най-ярко качествените особености на обусловените от тях съвкупности от норми.
1.3. Ж.Ст.: Правният принцип може да е прогласен изрично - законност, равенство, състезателно начало и дирене на истината (чл. 4, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 и 2 на Конституцията), или да е изразен мълчаливо чрез съдържанието на нормите, които обуславя - диспозитивно начало.
1.4. Ж.Ст.: Правният принцип обуславя съдържанието на комплекси от норми, затова не са принципи отделни съдоустройствени и процесуални норми (съдийска независимост, публичност). Конституционното прогласяване на нормата не я прави непременно принцип, но ако един принцип е закрепен в Конституцията, това го гарантира срещу отмяната му със закон (принцип за законност и др.). Бързината и процесуалната икономия не са норми, а са цели на процеса (процесуалните срокове целят бързина, съединяването на искове - процесуална икономия, чл. 102 - и двете), допълнителни изисквания - бавната и неикономична защита е лоша, но не незаконосъобразна защита.
2. Видове принципи на ГП. Според своя обхват се разделят на 3 групи.
2.1. Общи за цялата правна система принципи (общоправови) - принципът намира проявление в ГП, но е общ за цялата правна система (всички правни отрасли). Такъв е принципът на законност - залегнал е и в КРБ.
2.2.Междуотраслови принципи,които се проявяват не в цялата правна система,но в няколко правни отрасъла.
1) Принцип на състезателността. Този принцип се проявява и в наказателния процес. Според О.Ст. в наказателния процес не може да съществува състезателно начало - при състезателното начало има равни позиции на състезателите, а в наказателния процес обвиняемият е невинен до доказване на обратното, т.е. той може да не се състезава, а прокурорът не може да се състезава сам със себе си.
2) Принцип на служебното начало.
3) Принципът на истината в ГП има различно съдържание според различните тълкуватели. Според О.Ст. (и според Ж.Ст.) това е принцип на формалната истина и той е междуотраслов (разлика с наказателнопроцесуалната теория, където се говори за установяване на обективната истина).
2.3. Отраслови принципи - присъщи само на ГП. Такъв принцип е диспозитивното начало.
*Според Ж.Ст. има принцип на социалната справедливост, не и според О.Ст. В българския ГП, за да говорим за този принцип, първо трябва да определим какво значи справедливост, после какво значи социална справедливост и после да проверим дали го има. Както и да го разбираме, този принцип е несъвместим с принципа на състезателното начало (а той е закрепен в К-ята), освен ако го разбираме по друг начин.
3. Принципите на ГП съществуват в едно диалектическо единство - не може един да бъде променян, без да се променят останалите. Те са взаимно свързани, влиянието им един върху друг е изключително сериозно и промяната на един от тях влече и промяна на останалите. Това е естествено, защото те са основата на ГП-ако се промени елемент от нея, трябва да се променят и др.елементи. Затова принципите не са самостоятелни.
4. Принцип за законност - чл. 4, ал. 1 Конституция, чл. 4 ГПК.
4.1. Според този принцип при извършването на процесуални (и други) действия от участниците в процеса (страните и съда) те трябва да бъдат съобразени точно с процесуални норми, а при даване на защита и санкция (решаване на делата) съдът (правораздавателният орган) трябва да приложи точно материалноправните норми към внесените чрез твърденията и доказванията на страните факти по делото. Следователно, принципът на законност има две проявления: 1) в процеса - в хода на процеса съдът прилага процесуалните норми; 2) при решаването на делото по същество - материалните норми. В хода на процеса процесуални действия извършват съдът и страните.
1) О.Ст.: Този принцип гарантира и други принципи - състезателното начало се гарантира от дадените отнапред правила и гарантираното им спазване.
2) О.Ст.: Този принцип прави производството предвидимо - всяко процесуално действие води до еднозначни процесуални последици; също и решението - страните познават приложимата материална норма и са наясно за доказаните факти (съдът е длъжен да реши делото на база събрания доказателствен материал като приложи точно материалната норма).
3) О.Ст.: Този принцип се отнася и за трите производства.
4.2. Гаранции при осъществяване на процесуални действия.
4.2.1. Страните трябва да съобразят действията си с процесуалния закон. Гаранции:
1) Когато действията на страните не са съобразени с процесуалния закон, тези действия са недопустими - всяко недопустимо действие не поражда целения резултат (не произвежда действие, правни последици) и съдът не трябва да го взема предвид (настъпва процесуална тежест). Съдът дава срок за поправяне и ако процесуалното действие бъде поправено, действието ще се валидира с обратна сила, но ако не се поправи, все едно не е било извършено (чл. 25, ал. 2, чл. 100, ал. 1, чл. 199, ал. 3, чл. 218в, ал. 2).
2) Принципът на законност по отношение на страните се гарантира (освен с недопустимостта на несъобразените с процесуалния закон действия) и със забрана за злоупотреба с процесуални права. Чл. 3 формулира забраната като задължение за добросъвестно упражняване на процесуалните права - насочено към участващите в процеса (страни, трети лица - наддавачи на публична продан, присъединени кредитори) и представителите им за всички процесуални действия (Ж.Ст.). Добросъвестност е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува - незнанието, че правото не съществува, изключва недобросъвестността (Ж.Ст.) Злоупотреба има при знание, че правото не съществува или че не съществува материалното право, чиято защита се търси - умишлено упражняване на процесуално право в противоречие със защитното му предназначение, напр. организиране на симулиран процес за прикриване на действителното правно положение, използване на формално налично изпълнително основание, позоваване на несъществуващи свидетели за отлагане на делото (Ж.Ст.)
а. Гаранция срещу това страните да искат от съда нещо, което е в противоречие с процесуалните норми (процесуалните права се употребяват не с целта, с която са създадени). Решението ще бъде в полза на страната, чиято позиция съответства на закона (О.Ст.).
б. Отговорността за разноските по делото - разноските по допълнителното заседание при неоснователно отлагане на делото (чл. 64). Ж.Ст.: злоупотребилият с процесуално право отговаря спрямо другата страна за претърпените вреди, претенцията се предявява по исков ред (ако е постановено решение при злоупотреба, искът се предявява след отмяната му, защото СПН потвърждава предявеното несъществуващо право).
в. Ж.Ст.: Съдът е длъжен да отхвърли искането, представляващо злоупотреба с процесуално право - да прекрати симулирания процес, не трябва да вземе предвид по чл. 188, ал. 3 материалноправните промени, предизвикани с цел затрудняване на защитата срещу недобросъвестната страна (напр. прехвърляне на владението на ревандикирана вещ през време на делото).
г. Ж.Ст.: При организиране на симулиран процес организаторът е обвързан от решението, плод на процеса.
д. Ж.Ст.: За страните настъпват процесуални тежести при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон или при неизпълнение на процесуални задължения.
4.2.2. По отношение на съда принципът за законност се гарантира:
1) Чрез възможността да се обжалват разпорежданията или определенията на съда, когато съдът е приложил процесуалните норми неправилно - частна жалба, когато действията са обжалваеми.
2) Чрез обжалваемостта на съдебните решения - крайният акт може да се обжалва с въззивна или касационна жалба (триинстанционен ГП). Всяко нарушение, което е съществено процесуално нарушение, може да бъде релевирано с касационна жалба. Триинстанционната съдебна система беше създадена за гарантиране на принципа за законност - законността беше изведена като свръхценност. Според О.Ст. принципът на законностата е надценен, подценени са други ценности (бързина). Предвижда се извънредно средство за контрол и отмяна - чл. 231.
Според Ж.Ст. гаранции са и: 1) независимостта и безпристрастността на органите (чл. 117, ал. 2 от К-ята, чл. 12 ГПК, чл. 14 ЗМТА); 2) участието на прокурора - чл. 27 (според О.Ст. е било гаранция до 1997 г., сега участието е минимално); 3) спиране на делото от ВС при противоконституционност на прилагания закон.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Наказателно процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.